Не знам вече колко списъци със съвети как да забогатея,

Уроците на моя живот

Не знам към този момент какъв брой описи със препоръки по какъв начин да забогатея, да преуспея и да бъда щастлива изчетох. Като се погледна в огледалото, напряко не мога да се позная. Когато ме поучава някой, на който вярвам, отлично, само че когато описите са безименни и по принцип… Даже не ги и чета към този момент.

Замислих се обаче. Замислих се за уроците, които моят живот ми е дал. Какво върша с тях? Колко научих? Колко от тях дублирам отново и отново?

Зарязах непознатите препоръки и седнах да събера тези, които желая да дам сама на себе си.

Получи се ето това.

Не подлагай на инспекция приятелите си. Да си измисляш аргументи всеки ден да ги имаш за себе си, е егоистична операция. А и тази инспекция нормално значи да поставяш на приятелите си ултиматум, с който да ги принудиш да избират сред теб и себе си. Този избор е жертван и в никакъв случай не е в твоя изгода.
Не спори с Бога. Каквито е карти да държиш в ръцете си, най-силният коз постоянно е в Него.
Не давай повече от това, което са поискали от теб. И това няма нищо общо със скъперничеството. Не. Това е доверието във Вселенския принцип, че единствено поисканото положително има смисъл и за този, който го прави и за този, който го получава. Когато дадеш задоволително, това е обич. Повечето е власт, която наранява.
Не води непознати борби. Ето това е нарцисизъм. И загуба на време. Дори и да поемеш раните на другия, той не ти е признателен, а доста сърдит. И с право, тъй като по този начин му отнемаш шанса да стане боец.
Помни, че никой за нищо не ти е задължен и ти не дължиш никому нищо. Освен на най-най-близките си хора, единствените, които ще дишат вместо теб, в случай че се наложи.
Не подхранвай в себе си упования. Нито към хора, нито към обстановки. Ситуациите постоянно се объркват, а хората – те също имат своите упования към теб, които не можеш да оправдаеш изцяло. Резултатът е единствено разочарования и още разочарования.
Не се крий от тъгата. Тя съществува с причина. Не е най-фантастичното преживяване, само че отваря пътища, дава разнообразни очи, почиства душата от всевъзможни застояли емоции… Ако й се довериш и проявиш кураж да я последваш.
Забрави убежденията, които те лимитират. Как ще имаш пари, в случай че вярваш, че те са всичкото зло на земята. Как ще летиш от благополучие, в случай че вярваш, че хората не летят. Трудно е. Много. Но пък миговете, когато не помни всички ограничаващи ме вярвания, са най-истинските.
Позволявай си от време на време да се отчайваш. Какво толкоз ще се случи, в случай че си признаеш, че не можеш. Най-много да се появи другар, който няма потребност да бъде проверяван и да ти подаде ръка.
Поемай подадените ръце. Така стартира любовта. Е, няма гаранция за безкрайност, само че, колкото и да продължава любовта, си коства рискът.
Предавай се. Не е елементарно, и удобно не е, изключително, каквато съм упорита и инатеста… Но моментът, в който се предам, е в действителност начало.
Понякога напускай зоната си на комфорт. Ще научиш доста за себе си, когато преминаваш всякакви граници и сама се предизвикваш.
Не се оправдавай за взетите решения и не съжалявай за тях. Резултатът може да не е какъвто си го мечтала, само че сигурно е най-хубавият за теб сега. Това от време на време е невероятно и да го приема е свръх силите ми, само че обвиняванията, съжаленията, самонаказанията убиват.
От време в точния момент върви в насрещното. Даже и до на никое място да не стигнеш, дори и единственият резултат да е, че ще ядосаш няколко праволинейни, слепи и полуживи човешки същества. Движението отсреща (когато е за забавление) укрепва сърдечния мускул и усилва тези бръчици от благополучие към очите.
Бягай от хората, които не са положителни за теб. Сърцето ги разпознава на мига. Не се опитвай да ги подобриш или пък да нагодиш себе си към тях с концепцията, че на следващия ден ще е друго. Няма да е.
Говори. Казвай си, когато не ти е комфортно. Да се чувстваш комфортно е твоя грижа и отговорност.
Научи се да казваш „ НЕ ”. Здравословно е. Честно. Смело. Ползите за теб и за този, на който си споделил „ не ” са в пъти повече от неползите. Ако не можеш да кажеш „ НЕ ”, не можеш да кажеш и „ ДА ”.
Научи се да казваш „ ДА ”. Здравословно е. Честно. Смело. Ако не можеш да кажеш „ ДА ”, по какъв начин другите ще знаят какво в действителност искаш.
Не спирай да мечтаеш. Зарежи това с огромните и дребните фантазии. Дори да си направиш вкусно кафе заран преди изгрева, е фантазия, почтена да се пребориш за нея. Като станеш преди слънцето;) да вземем за пример.
Остави предишното намира. Всъщност същото важи и за бъдещето. Те не са действителни. Истинска е единствено минутата, в която си поемаш мирис. Точно в този момент. Поеми си мирис и го изживей.

Списъкът е отворен и временен. Но е цялостен единствено и само с уроците на МОЯ живот. Някои съм ги научила в действителност и ги пребивавам. Някои са към момента единствено теоретично познание. Но това си е моето познание.

Сашка Александрова

Инфо: