Не знам какво от това е кандидатурата на Терзиев, но

Не знам какво от това е кандидатурата на Терзиев, само че офанзивата против него прави усещане. И през днешния ден съществуващият създаден хайлайф - публичен, политически, културен, е цялостен с наследници на Държавна сигурност и Българска комунистическа партия. Те са новите - остарели звезди на прехода. Никога не потърпевши от пренебрежение или изолираност. Винаги вадени на показ, поставяни на основни места в ръководството, насърчавани. Постоянно наличие в живота ни. В бизнеса, в малкия екран. Във властта.

 

Разговор за децата на Държавна сигурност не е извършен същински. Надявам се да следва подобен. Но подправеният плач не е това. Даже е противоположното на този диалог.

Темата за тоталитарния режим и репресиите е приватизирана от ГЕРБ, което единствено по себе си може да се претърпява като корист. Има подправено фабрикувани истории за репресирани дядовци, които без срам бяха продадени на синия електорат. Някои помнят тази замяна. Други още имат вяра, че Борисов пази от комунистите.

Вчера Васил Терзиев сподели: " Боли ме, че тогава са се случили ужасни неща, че са " зачистени " 40 хиляди души... Тогава е прекършен предприемаческият български дух ". Каза, че желае да работи за това такива работи повече да се случват.
Не съм чувала доста " Държавна сигурност наследници " да приказват по този начин.

Дано този диалог продължи. И той не е разумен и прагматичен. Без диалог няма осмисляне, а доверието идва с честността. Ако я има.

Миролюба Бенатова