„Дерек Дрейпър – или „Доли“, както го познавах – винаги е бил животът и душата на партито.“
Не знам по какъв начин Дерек Дрейпър получи прякора „ Доли “.
Но постоянно по този начин го посрещахме в питейните заведения и заведенията за хранене на Уестминстър, които бяха негово естествено място. „ Здравей Доли! “ нормално беше началото на многолюден продан на отзиви по отношение на новите лейбъристи, на които той беше предан и ясно изразен бранител.
Рядко се съгласявах с него, само че постоянно беше занимателно да се биеш с него. Смехът в никакъв случай не беше надалеч, когато злобната му усмивка мина в усмивка. И всеобхватно образованото момче от Чорли се оправи добре, работейки за депутати като някогашния основен бич Ник Браун и Питър Манделсън, преди да се насочи към лобирането.
Това не го устройваше толкоз, колкото грубите партийни проблеми политика. Той се похвали: „ Има 17 души, които се броят. И да кажа, че съм непосредствен с всеки един от тях, е подценяване на века. “ Не напълно, само че сигурно беше преувеличението на десетилетието, присъща самореклама. Ако беше упрекнат, че наподобява с огромна глава, той се засмя, в случай че сподели, че „ то...
Прочетете целия текст »
