Не знам как да го кажа по-заобиколно, за да няма

Не знам по какъв начин да го кажа по-заобиколно, с цел да няма засегнати усеща. А и не знам дали би трябвало.

Обществото ни се трансформира в една огромна бабичка-клюкарка, която отглежда деца шматки.

Първо да стартираме от „ бабичката “. Дълго време ми трябваше да проумея за какво, по дяволите, риалити форматите са толкоз известни. В тях няма нищо. Ама нищо, НИЩО! Те са витрина, на която едни хора не вършат нищо забавно, а просто съществуват. Готвят. Говорят си. Живеят. Толкова.

Никаква фикция.

Ако прекараш същото това време, както в миналото множеството хора правеха, с цел да гледаш филм (страх ме е да дам образец с четене на книга…), ще си го прекарал в съзерцание на някаква фикция, на нещо раздвижено, родено от нечий находчив мозък… ще видиш цяла една измислена галактика. Да, даже в тъпите филми.

Вместо това обаче гледаш един час и повече по какъв начин някакви хора си приказват и готвят, да вземем за пример. Или просто си приказват. Или правят някаква ежедневна, елементарна работа. Защо?

Защо?

И ми светна…

Това е, което прави бабичката клюкарка. Седи на прозореца (или на пейката пред блока/къщата) и гледа. Просто гледа. Какво вършат и приказват хората. И след това клюкарства с другите бабички. Сравняват версиите и сглобяват историята.

Затова и турските сериали са толкоз известни. Те са една голяма, грандиозна витрина, зад която лесни за мелене сюжети припомнят на „ по-пикантните “ случки от махалата. Имах опцията да следя баби, гледащи турски сериал. Чувствах се като Стив Ъруин, попаднал на необичаен тип, който следи в естествената му среда. Шегата настрани – тези дами не помнят, че гледат сериал, не помнят, че това пред тях е тв приемник, те се вживяват, разясняват, ядосват се. И най-интересното… разясняват си между тях героите и „ но по какъв начин може такова нещо бе! “

Точно като в махалата.

Умилителна е иронията в това „ младите “ по-късно, подигравайки се на бабичките за тъпите сериали, сами да седнат пред тв приемника и да си пуснат следващото риалити. В което просто да гледат по какъв начин някакви хора си готвят и си приказват или си правят някаква елементарна ежедневна работа. Точно както биха правели, в случай че намереха дупка в стената, през която да следят комшиите.

Клюкарстването, воайорщината и желанието изцяло да си изключиш мозъка превзеха всекидневието на обществото и го трансфораха в една старица клюкарка.

И всички последици от това са изцяло разумни. Вижте си целите, полезностите, облеклата, чуйте си музиката, погледнете си политиците, които инсталирате в Парламента, вижте кои са ви „ идолите “ и моделите за подражателство.

Като погледнеш кои вести осъществят максимален трафик, кое се чете и гледа най-много… клюкарки сте. И ви харесва.

***

А келявото дèте, дето отглеждате, е събирателният облик на децата, които възпитавате.

Дори няма да приказвам за неграмотността, неналичието на обикновено образование, умеенето да се поддържа връзка най-вече с грухтене сред наследниците ви, дебилните погледи, в които се чете, че аха-аха ще проговори… но не напълно, неналичието на обикновени полезности, чалгирано лъснатите до искра мозъци… не! Ще прескоча всичко това, тъй като е безсмислено, на фона на това:

На фона на това, че най-елементарните им функционалности на бозайници и хищници са закърнели.

Децата ви нямат чувство за вероятност, никакво, но никакво чувство за заобикалящата ги среда, нямат развито периферно зрение и никакво възприятие за самозапазване. Те са НУРС.

Някога, когато ние бяхме деца, правехме място да минат възрастните. Простичък образец. Но се съобразявахме с две неща: биологично заложеното ни възприятие за самозапазване – да не се вреш пред по-големия, както и еволюционно наследеното ни (следва една непозната дума) образование. Прескачам тематиката, тъй като вие си ги възпитавате НАРОЧНО да се бутат и пререждат, че да се усещат мощни и да, както обичате да казвате—да мачкат. Бутай се, тати, бутай се, даже да не си в правото си и да си в нарушаване, пà че се буташ, че да видЪт къв си мощен и че ти отстъпЪт.

Добре, но…

Първо: те се срещат със себеподобните си и не могат да се схванат кой е по-голям овен. А пандизите и районните са цялостни с напили се вироглави егоманиаци, неуспели да си премерят п***те, пребити, извадили нож, железна тръба и така нататък

И второ (което не ми дава никакъв оптимизъм за биологичния ни вид): те демонстрират същата вироглава непримиримост и по отношение на неодушевени предмети.

Толкова са сигурни в превъзходството си, че не отстъпват на статични трудности, като паркирани коли. Като да гледаш пияни маймуни е. Разбира се, става дума за… да го назовем „ заплеснатост “, не съм виждал още някой преднамерено да се тресне в затруднение. Само че те са толкоз самоуверени, че всички им вършат път, че не гледат през какво минават. И, в случай че хората им отстъпват, то крановете и отворените шахти не го вършат. Те изскачат на улицата просто ей по този начин когато и както им скимне, вярвайки, че са в правото си и всички коли, рейсове и трамваи имат изправни спирачки и водачи, които ги пазят. Които са им длъжни да ги пазят. А това хем е по този начин, хем не е по този начин. Най-малкото, тъй като те самите и себеподобните им (малко по-големи от тях) също карат коли.

Малко по-нагоре написах: „ И всички последици от това са изцяло разумни “. Към листата, който изредих, сложете и некадърното образование на наследниците ви, клюкарещи бабички такива.