Не знам дали (вече) се интересувате от новини, минаващи по

Не знам дали (вече) се интересувате от вести, минаващи по така наречен огромни български медии, най-вече малките екрани. Откровено казано, в случай че не се занимавах с тази специалност – не знам още какъв брой време, и аз щях да спра да се интересувам. Не за друго, а тъй като настойчиво се пробват да ни натрапят някаква действителност, която не съществува.
Само в края на предходната седмица имаше две извънредно скандални вести, които по този начин и не откриха развиване във фокус на публичното внимание. Първата – че с написване на две-три думи и знаци в Гугъл можеш да овладееш куп държавни уеб сайтове, като че ли си им админ. Буквално можеш! И това не е никакво хакерство, не е " но тези институции са жертва ", по господин Иван Гешев, канещ се да става идващ основен прокурор и защитаващ с тази теза Национална агенция за приходите за хакерската офанзива против Приходната организация. Жертви са, само че на друго – на безпределна липса на сиво вещество! Тази липса пречи в България да има каквото и да е, което можем да опишем с думичката " държавност ". Тя ще попречи най-после и на държавните тарикати, които си мислят, че може постоянно да я карат по този начин.
Всъщност, от ден на ден се натрапва чувството, че " страната " съществува единствено с цел да преразпределя извоюваното от болшинството в интерес на малцинството, като в това време немного сполучливо се прави, че се грижи за ползите на болшинството. Тук е мястото и на втората вест – че един път годишно ще би трябвало да вървим в банката, където имаме сметка, с цел да ни видят ние ли сме, не сме ли. А в случай че си показал задоволително разсъдък да разпределиш парите си на няколко места, с цел да не тичаш в някой прекрасен ден както беше с КТБ, тогава обикаляш на всички места! Тази велика защитна мярка против прането на пари още не е призната, само че натам върви. Представям си в този момент значи по какъв начин Делян Пеевски, който има декларирани 4 обособени сметки за общо няколко милиона лв., ще върви да го видят той ли е, не е ли – че в случай че не е той, КОЙ ли е... Мартин Петров може пък да върви повече от един път - че току виж отпътували още едни милиони...
Та по тези две тематики някой отвън нормалните към този момент обвинени в интернет да реши да поговори, да вдигне звук? Защото те ни засягат всички, всички до един – за разлика от очевидно частни случаи на следващата злополука някъде си. Щом обаче ни засягат всички, значи засягат и няКОЙ, който може да ни изпляска през устата и нас, защото желаеме да приказваме. И по тази причина минаваме по този начин, редом. Докато най-после не ни минат и нас – тогава обаче ще е прекомерно късно, тъй като сме си спинкали в паралелната (не)реалност!
Автор: Ивайло Ачев