Не знам дали изобщо трябва да се правим на изненадани

" Не знам дали въобще би трябвало да се вършим на сюрпризирани за разкритите " домове на ужасите ".

Това акцентира пред БНР Лидия Шулева, някогашен обществен министър.

" Не е надалеч времето, когато трябваше да изгледаме един различен кино лентата на ужасите, наименуван " Могилино ", който беше държавен дом, тъй че тази процедура, дали в държавни домове или в частни, за жалост, се оказва, че е нещо обичайно в България, нещо, от което ние като българи, при все, че непрестанно се тупаме в гърдите какви необикновен патриоти и православни хора сме, би трябвало да се засрамим за какво години наред и то не занапред позволяваме сходно отношение в тези домове ".

" Проблемът е от години и би трябвало да си дадем сметка за действителностите, пред които се намираме, за жалост, от ден на ден поради демографската рецесия ще се озоваваме със случаи на голям брой възрастни хора с деменция или Алцхаймер, за хора, които са прекарали инсулт и са неподвижни или имат някакво друго сходно заболяване, хора с душевен проблеми или хора с тежки физически увреждания. На всички тези хора би трябвало да бъде обезпечена някаква грижа и тази грижа не всеки път може да бъде обезпечена в домашни условия. Това е в действителност сериозен проблем, върху който би трябвало да се замислим ".

" Основният проблем не всеки път е в материалната база ", добави още Шулева.

" Тя, несъмнено, е доста значима, само че казусът е в хората, които дават тази услуга ".

" Няма хора, които да желаят да работят в домове за възрастни или психологично заболели хора. Има хора от някогашните руски републики, които с удоволствие идват в България, получават възнаграждение, което ги устройва и работят доста интензивно ".