В „Думи на надежда“: От Олимпийските игри към целта на апостол Павел в посланието до коринтяните
„ Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а единствено един получава премията? Така тичайте, че да я получите. А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Те правят това, с цел да получат тлеещ венец, а ние – нетленен. И по този начин, аз по този начин търча, не като към нещо неизвестно; по този начин блъскам – не като че удрям въздуха, само че изтощавам тялото си и го подчинявам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана разкритикуван “. /от Първо обръщение на ап. Павел до коринтияните, 9 глава/
Този стих в унисон с провеждащите се сега Олимпийски игри в Париж, избра свещеник Живко Тончев за тематика на рубриката си „ Думи на вяра “ по Дарик Югоизток.
„ Тук е изработен добър паралел от физическото тяло към духовната сфера. За един спортист, съгласно този текст, са значими дисциплинираност и самоконтрол. Състезателят тренира постоянно преди съревнование, съблюдава режим на хранене, лимитира се… Но тези качества са доста потребни и отвън материалната сфера. Себеконтрол върху нещата, които приказваме, върху това над, което разсъждаваме и задържаме мислите си, преодоляването на човешките пристрастености, когато поддържаме връзка с другите. Апостол Павел обаче приказва и за една целенасоченост. Цел, която надскача краткотрайните победи и тленните неща – христоподобие, духовно израстване до мярката на Господ Исус Христос. Това е обвързвано с смяна на характера ни, блян, който стартира да се случва, посредством четене на Божието слово и осъществяване на истините от него “, разяснява свещеник Тончев.
Той дава за образец службата в интерес на другите хора, вдишване на отговорност, овладяванена първичните страсти, амнистия, благодарност…
По думите му, всички тези практики оказват помощ за духовното израстване и са от изгода освен за нас самите, само че и за тези, които са към нас.
„ Друго, което намираме в този стих е постоянството. Знаем, че никой не отива на Олимпийските игри след няколко тренировки. Често става въпрос за твърдоглав труд в продължение на години и честност. Отново, в случай че погледнем към тези качества на спортиста през призмата на посланието на деятел Павел, то постоянството би трябвало да е в мислите, думите, дейностите. Да сме поредни в четенето на Библията, в молитвата, в простителността, във вниманието към метода ни на другарство, в грижата към другите. Да ги вършим всеки ден. И друга значима част от този текст е – премията. Ако на земята спортистите вършат това за един тлеещ венец, то нашето отношение към Бога е значимо и определящо за вечността. Също по този начин тези духовни практики ни оказват помощ да оставим една добра диря с живота си и тук на земята “, споделя още проповедникът.
Пастор Живко Тончев обаче не пропусна и тематиката, обвързвана с откриването на Олимпийските игри, което провокира мощни реакции по целия свят.
Повече по тази тематика, чуйте в звуковия файл от диалога на Никола Попов с свещеник Живко Тончев:
Този стих в унисон с провеждащите се сега Олимпийски игри в Париж, избра свещеник Живко Тончев за тематика на рубриката си „ Думи на вяра “ по Дарик Югоизток.
„ Тук е изработен добър паралел от физическото тяло към духовната сфера. За един спортист, съгласно този текст, са значими дисциплинираност и самоконтрол. Състезателят тренира постоянно преди съревнование, съблюдава режим на хранене, лимитира се… Но тези качества са доста потребни и отвън материалната сфера. Себеконтрол върху нещата, които приказваме, върху това над, което разсъждаваме и задържаме мислите си, преодоляването на човешките пристрастености, когато поддържаме връзка с другите. Апостол Павел обаче приказва и за една целенасоченост. Цел, която надскача краткотрайните победи и тленните неща – христоподобие, духовно израстване до мярката на Господ Исус Христос. Това е обвързвано с смяна на характера ни, блян, който стартира да се случва, посредством четене на Божието слово и осъществяване на истините от него “, разяснява свещеник Тончев.
Той дава за образец службата в интерес на другите хора, вдишване на отговорност, овладяванена първичните страсти, амнистия, благодарност…
По думите му, всички тези практики оказват помощ за духовното израстване и са от изгода освен за нас самите, само че и за тези, които са към нас.
„ Друго, което намираме в този стих е постоянството. Знаем, че никой не отива на Олимпийските игри след няколко тренировки. Често става въпрос за твърдоглав труд в продължение на години и честност. Отново, в случай че погледнем към тези качества на спортиста през призмата на посланието на деятел Павел, то постоянството би трябвало да е в мислите, думите, дейностите. Да сме поредни в четенето на Библията, в молитвата, в простителността, във вниманието към метода ни на другарство, в грижата към другите. Да ги вършим всеки ден. И друга значима част от този текст е – премията. Ако на земята спортистите вършат това за един тлеещ венец, то нашето отношение към Бога е значимо и определящо за вечността. Също по този начин тези духовни практики ни оказват помощ да оставим една добра диря с живота си и тук на земята “, споделя още проповедникът.
Пастор Живко Тончев обаче не пропусна и тематиката, обвързвана с откриването на Олимпийските игри, което провокира мощни реакции по целия свят.
Повече по тази тематика, чуйте в звуковия файл от диалога на Никола Попов с свещеник Живко Тончев:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ