Не знаем как се е зародил животът на Земята, но

Не знаем по какъв начин се е зародил животът на Земята, само че едно нещо е несъмнено – животът, подобен, какъвто го познаваме през днешния ден, нямаше да съществува без водата.

До този миг не сме разкрили живот на нито една друга планета. Земята е и единствената, на която водата в течна форма се среща в обилие (без да броим спътниците). Откъде и по какъв начин е пристигнала? Нямаме визия. Ново проучване обаче демонстрира, че тя е съществувала в Слънчевата система още преди самата Земя да се образува.

Според екип, управителен от геохимикът Жером Алеон от Френския народен музей по естествена история, изтопи от вода, открити в астероид от времето на рождението на Слънчевата система, съответствува с изотопите на водата на Земята през днешния ден.

„ Първоначалният изотопен състав на водата в Слънчевата система е от значително значение, в случай че желаеме да разберем повече за произхода на водата върху планетарните тела. Въпреки множеството изследвания по тематиката обаче, той е към момента незнаен – пишат откривателите в своя теоретичен труд.  – Тук ние използваме изотопния състав на водорода в богати на калций и алуминий инклузии (CAI) от примитивни астероиди – най-старите скали в Слънчевата система – с цел да определим водородния изотопен състав на водорода в зората на Слънчевата система. “

Определени типове астероиди могат да извършват ролята на самобитни времеви капсули от рождението на Слънчевата система. Една звезда се ражда от облак от газ и прахуляк, който рухва под тежестта на личната си гравитация (т.е. самата протозвездна обвивка рухва). Междувременно материалът в облака в близост образува диск, който стартира да храни възходящата и непрекъснато въртяща се звезда. Веднъж щом доближи своя заключителен размер, това, което е останало от облака, образува всичко останало в звездната система – планети, метеорити, комети и така нататък

Много от тези обекти са даже по-стари от Земята – радиометрично датиране демонстрира, че нашата планета се е образувала преди 4,54 милиарда години. Абсолютен шанс е, че някои от тези скали са попаднали точно при нас.

Целият развой на акреция нормално нагорещява и моделира тези материали във форми, които заличават следите на техния генезис. Това прави анализът на тяхното водно наличие същинско предизвикателство.

Въпреки това от време на време до Земята доближават скали, които малко или доста са запазили своята целокупност. Точно подобен е казусът с астероида Ефремовка, открит в Казахстан през 1962 година В него откриваме детайли, за които е открито, че са на 4,57 милиарда години. Алеон и сътрудниците му проучват неговите инклузии, богати на калций и алуминий, благодарение на нови техники, създадени особено за задачата.

С помощта на фокусиран йонен лъч те тестват всички минерали в своята проба и съпоставят резултатите с осем земни материала с разнообразно водно наличие. Впоследствие изследват съотношението на изотопите на водорода в астероида.

Интересното е, че тези съотношения могат да бъдат употребявани, с цел да се разпознава сигнатурата на водата. Изотопите съставляват разновидности на детайли с друг брой неутрони. Деутерият (известен още като тежък водород) разполага с един протон и един неутрон. Протият (т.нар. лек водород) има един протон и нула неутрони.

Тъй като водородът е един от съставените елементи на водата, съотношението сред тези два изотопа в скалите може да ни разкрие повече за водата, на която е била изложена скалата. Така да вземем за пример протият е доминантният изотоп на Земята. На Марс пък е деутерият, което значи, че нещо въздейства негативно на по-лекия протий.

Минералите и съотношенията в астероида Ефремовка разкриват, че през първите 200 000 години от историята на нашата Слънчева система (преди планетизмалите – т.е. „ семената “ на планетите) да се образуват) са съществували два огромни резервоара на газ. Единият е съържал слънчевия газ, от който след това материята в Слънчевата система се кондензира. Другият пък е бил богат на вода. Тази вода евентуално се е появила в резултат на солиден приток на междузвезден материал, който е паднал към вътрешната част на Слънчевата система (по времето, когато протозвездната обвивка е рухнала).

Най-интересното в тази ситуация е, че във връзка с изотопния си състав тази вода е извънредно сходна със земната. Това значи, че водата е съществувала още в зората на Слънчевата система – преди Земята да се е образувала от протопланетарния диск.

Изследването е оповестено в Nature Astronomy.

Източник: Science Alert