Кеворк Кеворкян: Кой е без порода?
Не знаех, че 26 август е Световният ден на кучето – другояче щях да забавя с ден-два публикуването на дописката „ Закучване “ /можете да я прочетете по-долу/.
А може би щях да сбъркам, тъй като „ Закучване “ е текст за политиците - и кучетата, които са упоменати в него, евентуално по никакъв начин не са удовлетворени от тяхната компания.
Впрочем, правил съм изявление и с куче – това се случи, когато общоизвестният с дивотиите си режисьор Джеки Стоев пристигна в студиото с кучето си и трябваше да го включа и него в диалога.
Беше елементарно: задавах въпросите на кучето, а пък отговаряше Джеки. Той е необикновен, може го даже и това – да подели изявление с кучето си.
***
Да уважим Световният ден на Кучето с няколко истории и Кеворкизми.
На брачната гала на Елтън Джон с неговия фаворит Дейвид Фърниш отказали да пуснат в залата Артър.
И за до го вкара, Елтън Джон го оповестил за собствен кум.
Артър бил обичаният му кокершпаньол.
***
Сентръл Парк в Ню Йорк се устоя апропо и с програмата „ Осинови си скамейка “. Срещу седем хиляди и петстотин $ върху пейката ти инсталират възпоменателен плакет. Например: „ В памет на Лео и Ласло – превъзходният човек и благородното му куче “.
***
Б. П. / БЕЗ ПОРОДА – това означават в паспортите на някои кучета. Въпросното конкретизиране е доста уместно и за множеството от нашите политици.
***
Големите систематизирания, съдбоносните прозрения са оставени на сезонните бояджии - в случай че желаете ги наричайте анализатори. Все едно да оставиш кучето си на кварталния джебчия.
***
Доста политици излъчват непорочност, само че нямат никакви скрупули пред истината – колкото има някое кученце, което е намокрило обувката ти.
***
По днешните стандарти и едно куче би могло да отразява конференциите на политиците - излайвайки понякога или въртейки опашка. Повечето кореспонденти също основно размахват опашки.
***
Политиците се интересуват само от личните си ялови игрички, от нищо друго. И в действителност, кой от тях, за всичките години на Прехода, ще посмее да каже, че не се е отнасял към елементарните хора като към безпризорни кучета.
***
Не са прекомерно ведри тия изречения – та ме подсещат за въпроса: В една страна, в която болшинството от хората са нещастни, допустимо ли е най-малко кучетата да са щастливи?
