Не забравяйте тъмните периоди от историята, но е време да

Не забравяйте тъмните интервали от историята, само че е време да променим вибрациите на 9 септември, прикани създателят на „ Лъч светлина – озарението “

Вярвам, че всеки един от нас е първообраз на основната героиня от " Лъч светлина – озарението ", която е веща жена, носеща антично познание. Носим го в кръвта си, кодирано е в гените ни. Това сподели в изявление за Флагман.БГ създателят на романа Стефанка Иванова – Бънкова, която преди към 10 месеца се показа ослепително в „ Стани богат “ и завоюва 10 000 лв. от телевизионната игра. 

" Лъч светлина – озарението " е четвъртата й книга. Премиерата ще е на 9 септември от 18 часа в Експозиционен център Флора – Бургас. Входът е свободен.

„ Романът на Стефанка Иванова-Бънкова е странствуване, което можеш да направиш до мечтани за теб кътчета, носещи силата на извечната наша физическа и душевна действителност. Ще се срещнете с изгубили се по своя път човешки ориси, само че разкрили истината за себе си. Очакват ви непредвидени обрати, напрежение, вътрешен темп, други хора и други фантазии “, разяснява редакторът на книгата Елена Инджова.

Стефанка Иванова-Бънкова е приключила ПМГ “Акад. Никола Обрешков ” в родния си град Бургас, а по-късно – компетентност “Мениджмънт и маркетинг ” в Университет “Проф. доктор Асен Златаров ”.
Разбира се, че имах шанс, само че си слушах и интуицията, показа писателката, откакто отговори на въпрос за 10 000 лева
-Малко повече от девет месеца изминаха след блестящото ви показване в „ Стани богат “, когато отговорихте на въпрос от 10 000 лв.. След броени дни пък ще визиите в Бургас своята четвърта книга - " Лъч светлина – озарението ", която вашите другари, а и самата вие определяте като невероятна. Защо?

-Ще се веселя да бъде невероятна за всеки, който се допре до нея. Защото е една същинска история, в която съвпадението с действителни лица и събития не е инцидентна. Това е история за любовта, другарствата, пътешествия по света и завръщане в родината. В търсене на себе си, познали първо тъмнината, моите герои откриват светлината посредством свързване с корена, в едно с природата, почитайки рода си, пазейки националната памет, фолклора, занаятите, българските национални песни, танци и приказки. А дали откриват Златната ябълка, ще разберете, като прочетете.                                                      

Когато през 2022 година излезе „ Лъч светлина “, читателите и едно особено за мен момиче, започнаха да ме питат: „ Това ли е финалът? Какво става с Мария и Милен? “ Така се роди „ Лъч светлина – озарението “. Новата история стартира тъкмо там, където остарялата свърши, в Рим.

За появяването на Чародейката, като основна героиня и вдъхновението да пиша за нея, даже не подозирах. Затова, което описа, за силата, която ни даде и любовта, с която завет ни остави, още по-малко.

-А вярвате ли, че една книга, за която казвате, че не е за заспиване, а за пробуждане, може да е като компас за изгубените души?

-Да, и то с цялото си сърце! Но зная, че няма по какъв начин да се събудим, в случай че преди този момент не сме спали надълбоко. Изморени ще бъдем. Защото, както споделя моята героиня: „ Всяко нещо с времето си и всяко време с нещото си. “ и „ Имаме цялото време на света, само че нямаме време за губене. “

-Автор сте на две стихосбирки и на два романа, занимавате се с нумерология и се доверявате на интуицията си. Навярно не се е случвало тя да ви изневери. Какво бихте добавила за себе си? Какво ви въодушевява? 

-„ Вдъхновение диря и пресрамвам се по безчет пътеки. “ ( б.а. този откъс е от книгата на Стефанка Иванова “Лъч светлина “).

Несравними и запаметяващи са срещите с изкуството посредством всичките му измерения, концерти, театрални постановки, представяния на книги, а когато са с български създатели, постоянно са звън за душата ми.

Обичам да посрещам слънцето на брега на морето, природата и всички тези енергийни места в България, които назовавам „ галактически зарядни “. Но на първо място това, децата са моето най-голямо ентусиазъм. Когато през миналата образователна година, започнах да споделям благотворително авторската си стратегия: „ Пътят към моето по-добро Аз… “  в гимназиите в град Бургас, се срещнах с доста будни, умни, чисти, нови деца. Имаме дълг към тях. Ние не ги познаваме, не поддържаме връзка пълноценно с тях, не се вглеждаме в очите им, не ги питаме, какви мечтаят да станат, когато пораснат, какви гении имат…                                                                                                                        

Винаги в края на нашите срещи, насочвам едно обръщение към тях:  " Мечтите са за това, с цел да се сбъдват. Само би трябвало да ги имаш. Защото няма нищо по-тъжно от живот без фантазии. Няма нищо по-страшно от празен, неправилен живот. Без фантазии в действителност, нямаме нищо. Пребиваваме в положение, близо до живота, изпразнено от смисъл и наличие. Състояние без страст. С изчезнала религия, без капка обич. Самозалъгваме се, че нещо ще ни се даде в бъдеще, когато и това мине, когато и това създадем. Нищо сходно! Всичко е в нашите ръце. И фантазиите са си наши, и вярата, и вярата и любовта... " ( б.а. този фрагмент е от новият разказ “Лъч светлина – озарението “).

-За някои датата 9 септември е обвързвана с приятни страсти, а за други с мъчителни мемоари. Случайно ли е определена за представянето на новата ви книга и двете деветки прави ли я за вас по-специална?

-Моето предпочитание е да показва новия си разказ при започване на септември, тъкмо пет години след излизането на първата ми стихосбирка „ Пътят на душата ". Тази дата беше свободна, знаете какъв брой кондензиран със събития е културният плакат на Бургас през лятото.                                                                  

Може би не е инцидентно. С бащата на моята героиня Мария в романа ми „ Лъч светлина “ се случва изменничество тъкмо по време на комунизма. За една изказана от него дума, той е задържан и вкаран в пандиза за дълго, а тя на седем години попада в сиропиталище при живи родители. И това прекатурва живота ѝ, вечно. Затова не би трябвало забравяме тъмните, мъчителни и бездуховни интервали от историята ни, с цел да не разрешаваме в никакъв случай да се повтарят. Да помним какво се е случило, да четем класиците си, творили по това време, макар че са били забранявани, репресирани, затваряни в лагери, убивани.

Може би е време да сменим вибрацията на тази дата. От нас зависи.

Да изберем тези светли интервали от историята на България, с които да се гордеем. А за това е нужно да знаем, да четем, да помним, да предадем на децата си.

Време е да изберем да свием пръста, с който сочим, да го съберем с останалите в ръката и дружно да ги разтворим, с цел да погалим, да подкрепим, да помогнем. 

-Главната героиня на " Лъч светлина – озарението " е веща жена, носеща антично познание, обвързвана с корена... Мнозина биха ви споделили, че такива в родината ни към този момент няма и че такива хора ги има единствено в романите. И въпреки всичко тази чаровница, която оживява в съзнанието на читателите, има ли първообраз?

-Вярвам, че всеки един от нас е. Носим го в кръвта си, кодирано е в гените ни. Душата ни е избрала да се роди в тази свещена земя България. Нужно е единствено да си спомним. Време е!   

Затова ще допълня отговора си с фрагмент от романа: „ Мария за момент се върна към оня спомен от срещата си с Чародейката, когато за пръв път усети тази мощ. Когато цялото ѝ тяло настръхна, до момента в който слушаше по какъв начин Рона пееше българска национална ария. Когато всяка парченце от него заигра под звуците и думите, които остарялата жена изричаше. Мария беше не запомнила, само че тялото ѝ помнеше. Беше закодирано в гените ѝ. Спомни си и в никакъв случай повече не не помни за музиката, която е неразделна част от българските национални хора́, присъща с голямото си многообразие от комплицирани неравноделни размери.                   

Разказваше с горделивост, по какъв начин на територия единствено от 111 хиляди кв. км, в богатата им на обичаи татковина България, запазила през вековете благосъстоянието на фолклора си, са обособените шест етнографски области. Как всяка една от тях има своите характерни фолклорни особености, песни, танци, носии, шевици и обреди. “