Не за първи път се наложило на инспектор Варник спешно

Не за първи път се наложило на контрольор Варник незабавно да пътува по служебни каузи. Ето и в този момент той се намирал в купе, където е събрана доста приятна компания. След като спътниците се разположили и привикнали, се заформила забавна, непринудена сказка.

Внезапно влакът влезнал в мрачен, дълъг тунел. Осветлението не било влючено. „ Навярно, влюбените се радват! “ – помислил си контрольор Варник. В купето било безшумно. Всички очаквали по кое време най-сетне ще свърши тунелът.

И ето – всеобща въздишка на облекчение: върху прозорците на влака още веднъж се появи ярка слънчева светлина. И тук седящата до прозореца стара дама пронизително извикала: „ Брилянтената ми огърлица! Откраднали са я, когато сме минавали тунела! “

Кой е могъл да го направи? Пътешествениците съмнително и с злост се погледнали един различен. Кой е крадецът?

– Не се вълнувайте, в случай че обичате – чул се гласът на Варник – Вече знам кой от нас е протегнал ръка към непознатата ръка?

По какъв метод контрольор Варник съумял да забележи кражбата на брошката?

Варник е могъл да види в тъмното ръката единствено в случай че върху нея имало някакъв светещ предмет. Такъв предмет може да бъде часовникът, който се намира върху ръката на мъжа, изравен против инспектора.