Изборът за председател на ГЕРБ или Бай-Тошовото време
Не за първи път Борисов, който е бил защита на Тодор Живков, е оприличаван на него. 4-то отчетно изборно заседание на ГЕРБ е посочило, че може да се ръководи без визия и без тактика, а единствено посредством конюнктурни дейности, посредством фалшификати и симулации и пиар. Не че изборът не бе предстоящ и предвидим. Ето и някои от реакциите:
Дори при Хитлер не е имало сходно единогласие, това съобщи на страницата си във фейсбук политологът Евгений Данов във връзка единомислещото преизбиране на Бойко Борисов за ръководител на ГЕРБ.
Остават единствено 6 седмици до началото на Председателството. Колко ли още уволнени публицисти, смачкани бизнеси, повдигнати обвинявания и запушени усти ни следва да забележим? Май това е единствено началото. А може би най-после ще подкарат хората, работещи наоколо до НДК, на спонтанна манифестация в поддръжка на Вожда и Учителя: "Винаги правилни на Бойко! Води ни, Партийо обичана! На всеобщ труд за преобразяване на Приоритетите във високи трудови достижения! ", разяснява още Дайнов.
Тия работи сме ги гледали още по черно-белите тв приемници, добави той.
Дайнов разяснява и откъс от декларацията на ГЕРБ, а точно "председателят на Българска социалистическа партия провокира изключителни и революционни обстановки. "Революциони обстановки? Шубето е огромен боязън... ", декларира той.
Бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев разяснява иронично, че Борисов е бил на косъм да бъде избран отново.
"Ако бях на мястото на Корнелия (Боже, опази!), щях да поздравя Борисов за единомислещото му преизбиране. На косъм беше. "
Специалистът по сигурността Николай Слатински пък разяснява, че вчерашният ден ни сподели, че една огромна група хора страда от неизлечима заблуда, че може да се ръководи без визия и без тактика, а единствено посредством конюнктурни дейности, посредством фалшификати и симулации актуален мениджмънт, посредством отиграване на обстановки, посредством пиар и проопаганда, посредством шамански екзалтации, популистки заклинания, отделяне от действителността и живеене в паралелна действителност, егоизъм във връзка с себе си, възприятие на боязън като в обсадена цитадела във връзка с съперниците и надсмиване, граничещо с пренебрежение към всички останали („ останали” в смисъл на други и „ останали” в смисъл на останали към този момент в България).
Но тъй като играем по разпоредбите, а по-скоро по процедурите на демокрацията, а аз съм безусловно измежду малцинството по отношение на болшинството, което ги избира (не знам дали към този момент не съм най-малцинственото малцинство – това, което се състои от 1 човек), аз одобрявам, че те ще ни ръководят до тогава, до момента в който ни ръководят (а то може да е броени месеци, само че може да е и неизброими години), декларира Слатински.
Мога да ги съветвам следните, да го кажем, на първо четене неща:
1. Да се върнат в действителността – огромните произшествия на смятащите се за безконечни ръководещи се случват заради тоталното им разминаване с действителността – Тодор Живков с физиономията си на 10 ноември 1989 година знае за какво.
2. Да схванат, че сред пълномощия и подготвеност има колосална разлика. Това, че си получил компетенциите да управляваш някакъв развой в частност или страната като цяло, не ти дава автоматизирано компетентността да можеш да управляваш този развой или страната. А те се заблуждават, грубо се заблуждават, че като могат да ръководят, тъй като властта е тяхна, те могат да ръководят както би трябвало да се ръководи.
3. Да си дадат ясна сметка, че освен какъвто ни е народът, по този начин ще му приказват, само че и както приказват, такива стават. Изкушават се (а дефицитите на обучение, просвета, добродетелност и образование им оказва помощ за това) да употребяват невисок (понякога даже низък) език, да гъделичкат останали от соца настройки и стандарти, да смъкват равнището на изрече, да приказват за значими неща в политиката и националната сигурност на диалект, на акцент, като край ресторантска маса и като към елементарни национални маси, само че тук сработва клопката на така наречен противоположна връзка и те стартират да мислят, да проблематизират, да разсъждават и да си изясняват нещата, да господстват и да ръководят навръх това равнище – даже популистки да гъделичкат простотата и опростяването у народа, последователно и властовият и управнически техен нрав, властовите им и управнически качества се спихват до нивото на езика, на който поддържат връзка с обществото.
4. Да прогледнат като отворят необятно затворените си очи, че са развъдили навсякъде администрации, в които е препълнено с техни хора, протежета, съпартийци и съидейници (съмишленици като еднообразно мислене защо служи властта и че ден във властта година в живота храни), които хора, протежета, съпартийци и съидейници са първата администрация в последните 30 години, нежелаеща да се научи да ръководи, тъй като е заета с други неща и има други цели за седенето си във властта. Затова би трябвало да трансформират внезапно и съществено кадровата си политика, като се извърнат с лице към знаещите и можещите, към кадърните и способните, към интелигентните и образованите (не като дипломи, а като същност на образованието), към младите и относително младежите. В битието и съзнанието си на учител мога да ги уверя, че имаме голямо голям брой такива хора, които могат да създадат чудеса в администрацията, да я заредят с потенциал и капацитет, да пресекат наклонността за растящи непрофесионализъм и неоправност в нея, да излекуват България от този СПИН – Синдрома на добитата институционална несръчност. Ако властимащите създадат това, даже единствено това, те ще свършат едно доста положително за страната ни дело и доста от другите им грехове ще могат да бъдат простени и дори оправдани.
Да, те в никакъв случай няма да бъдат партията, за която аз бих си разрешил да гласоподавам, само че най-малко ще им бъда за нещо признателен – че обръщат наклонността да произвеждаме прелестни, само че безработни магистри и доктори, да връчваме дипломи и награждаваме отличници, които, отчаяли се, че не са нужни на България тук, емигрират с еднопосочни билети, заключава Слатински.
Дори при Хитлер не е имало сходно единогласие, това съобщи на страницата си във фейсбук политологът Евгений Данов във връзка единомислещото преизбиране на Бойко Борисов за ръководител на ГЕРБ.
Остават единствено 6 седмици до началото на Председателството. Колко ли още уволнени публицисти, смачкани бизнеси, повдигнати обвинявания и запушени усти ни следва да забележим? Май това е единствено началото. А може би най-после ще подкарат хората, работещи наоколо до НДК, на спонтанна манифестация в поддръжка на Вожда и Учителя: "Винаги правилни на Бойко! Води ни, Партийо обичана! На всеобщ труд за преобразяване на Приоритетите във високи трудови достижения! ", разяснява още Дайнов.
Тия работи сме ги гледали още по черно-белите тв приемници, добави той.
Дайнов разяснява и откъс от декларацията на ГЕРБ, а точно "председателят на Българска социалистическа партия провокира изключителни и революционни обстановки. "Революциони обстановки? Шубето е огромен боязън... ", декларира той.
Бившият министър на вътрешните работи Богомил Бонев разяснява иронично, че Борисов е бил на косъм да бъде избран отново.
"Ако бях на мястото на Корнелия (Боже, опази!), щях да поздравя Борисов за единомислещото му преизбиране. На косъм беше. "
Специалистът по сигурността Николай Слатински пък разяснява, че вчерашният ден ни сподели, че една огромна група хора страда от неизлечима заблуда, че може да се ръководи без визия и без тактика, а единствено посредством конюнктурни дейности, посредством фалшификати и симулации актуален мениджмънт, посредством отиграване на обстановки, посредством пиар и проопаганда, посредством шамански екзалтации, популистки заклинания, отделяне от действителността и живеене в паралелна действителност, егоизъм във връзка с себе си, възприятие на боязън като в обсадена цитадела във връзка с съперниците и надсмиване, граничещо с пренебрежение към всички останали („ останали” в смисъл на други и „ останали” в смисъл на останали към този момент в България).
Но тъй като играем по разпоредбите, а по-скоро по процедурите на демокрацията, а аз съм безусловно измежду малцинството по отношение на болшинството, което ги избира (не знам дали към този момент не съм най-малцинственото малцинство – това, което се състои от 1 човек), аз одобрявам, че те ще ни ръководят до тогава, до момента в който ни ръководят (а то може да е броени месеци, само че може да е и неизброими години), декларира Слатински.
Мога да ги съветвам следните, да го кажем, на първо четене неща:
1. Да се върнат в действителността – огромните произшествия на смятащите се за безконечни ръководещи се случват заради тоталното им разминаване с действителността – Тодор Живков с физиономията си на 10 ноември 1989 година знае за какво.
2. Да схванат, че сред пълномощия и подготвеност има колосална разлика. Това, че си получил компетенциите да управляваш някакъв развой в частност или страната като цяло, не ти дава автоматизирано компетентността да можеш да управляваш този развой или страната. А те се заблуждават, грубо се заблуждават, че като могат да ръководят, тъй като властта е тяхна, те могат да ръководят както би трябвало да се ръководи.
3. Да си дадат ясна сметка, че освен какъвто ни е народът, по този начин ще му приказват, само че и както приказват, такива стават. Изкушават се (а дефицитите на обучение, просвета, добродетелност и образование им оказва помощ за това) да употребяват невисок (понякога даже низък) език, да гъделичкат останали от соца настройки и стандарти, да смъкват равнището на изрече, да приказват за значими неща в политиката и националната сигурност на диалект, на акцент, като край ресторантска маса и като към елементарни национални маси, само че тук сработва клопката на така наречен противоположна връзка и те стартират да мислят, да проблематизират, да разсъждават и да си изясняват нещата, да господстват и да ръководят навръх това равнище – даже популистки да гъделичкат простотата и опростяването у народа, последователно и властовият и управнически техен нрав, властовите им и управнически качества се спихват до нивото на езика, на който поддържат връзка с обществото.
4. Да прогледнат като отворят необятно затворените си очи, че са развъдили навсякъде администрации, в които е препълнено с техни хора, протежета, съпартийци и съидейници (съмишленици като еднообразно мислене защо служи властта и че ден във властта година в живота храни), които хора, протежета, съпартийци и съидейници са първата администрация в последните 30 години, нежелаеща да се научи да ръководи, тъй като е заета с други неща и има други цели за седенето си във властта. Затова би трябвало да трансформират внезапно и съществено кадровата си политика, като се извърнат с лице към знаещите и можещите, към кадърните и способните, към интелигентните и образованите (не като дипломи, а като същност на образованието), към младите и относително младежите. В битието и съзнанието си на учител мога да ги уверя, че имаме голямо голям брой такива хора, които могат да създадат чудеса в администрацията, да я заредят с потенциал и капацитет, да пресекат наклонността за растящи непрофесионализъм и неоправност в нея, да излекуват България от този СПИН – Синдрома на добитата институционална несръчност. Ако властимащите създадат това, даже единствено това, те ще свършат едно доста положително за страната ни дело и доста от другите им грехове ще могат да бъдат простени и дори оправдани.
Да, те в никакъв случай няма да бъдат партията, за която аз бих си разрешил да гласоподавам, само че най-малко ще им бъда за нещо признателен – че обръщат наклонността да произвеждаме прелестни, само че безработни магистри и доктори, да връчваме дипломи и награждаваме отличници, които, отчаяли се, че не са нужни на България тук, емигрират с еднопосочни билети, заключава Слатински.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ