Не всичко е пари, приятелю, е възпяла една велика българска

" Не всичко е пари, приятелю ", е възпяла една велика българска певица. Да, но не и у нас. Напротив – на първо място са парите, за к’во ни е морал! Ще се родиш, единствено в случай че си платиш. Иначе, спри си в корема на майка ти.
После се стартира едно бясно заплащане за посещаване на детски градини (ако въобще имаш късмет да те приемат). Предстои ти учебно заведение – купуват се учебници, тетрадки, пособия, принадлежности, вероятно и такси някакви – я за защита, я за нещо друго измислено. Ей по този начин, да има – плащай, плащай! Да не забравим и нови облекла преди всеки първи образователен ден (да ти се не подиграват съучениците, че вървиш с елементарни панталони и тениски). После идва студентството. Там сумите са неведнъж по-високи, в съпоставяне със междинното школо. Ако имаш шанс да те одобряват държавна поръчка, ще платиш с има-няма 50 лв. по-малко. И се стартира всичко изначало – транспортни разноски, квартира или общежитие, храна… и отново учебници, тетрадки, пособия, принадлежности и какво ли още не. А теб ти се живее. Студентски живот – мама и тате би трябвало да поддържат и една-две нощни заведения в идващите четири години (минимум). Освен в случай че не ти се е доработило, та да изкарваш по некой лев най-малко за цигарки. През цялото това време, да не забравяме, че от заплатите на същите тези родители се стопират и луди пари за осигуровки на безработните, пенсионерите, обществено слабите и така нататък
И най-после излизаш от университета, къде си научил, къде не, но и то ти е все тая – кетап да има е значимото. Ето тук към този момент стартира живият живот. Кръгът се затваря и все едно одеве си се родил. Пак ти трябват пари, пари, пари, доста пари. Обръщаш страницата и започваш да се справяш някак си. Създаваш семейство и едвам свързваш двата края. Изведнъж същият този живот те изправя пред ново голямо тестване и те връща назад на стартовата линия. Трябват ти пари за лекуване, медикаменти, за престой в лечебно заведение, вероятно и за избор на екип, който да се грижи за теб или твой непосредствен в болница. Очакваш помощ от тези, които са ти обирали половината доходи до момента. Нали всичко се прибирало? Да, но не и парите! И в този най-труден миг те отново споделят: „ Плащай, плащай! ”. Покой от тия хора няма и в отвъдното. Ще дойдат, ще те намерят и отново ще ти изискат дължимото…
Грешка било писмото, изпратено до майката на дребната Мими, която имаше потребност от средства с цел да живее, само че не можа да ги дочака. Кой позволява да се случват такива парадоксални неточности, които намушкват 100-кратно с изострен нож сърцето на една страдаща за умрялото си дете майка? Кой? Писмото било изпратено по-рано, оправдават се от Националната здравноосигурителна каса. А за какво въобще би трябвало да се желаят пари от хора с сходен проблем? Къде отиват всички тези средства, които се стопират ежемесечно, в интерес на страната? На глас ли го споделих: в интерес на страната!
Ама, несъмнено, че няма да има осъдени. Вие да не си помислихте, че моралът ще надделее. Всичко ще отшуми, както доста болки до момента. И няма да помним, тъй като парите отново ще ни заслепят. Човек даже не може и да си почине, в случай че не разполага със средства. Колкото и жестоко да звучи - това е. Ще се мъчиш на земята, до момента в който не събереш пари за заравяне. Защото всичко е пари, за к’во ни е морал.
Автор: Атанаска Маркова