5 важни природни ресурса на Земята, които бързо се изчерпват
Не всички от тях могат да бъдат сменени, тъй че е време да стартираме да се тормозим.
Източник: iStock
1. Хелий
Строго видяно, хелият е вторият най-разпространен газ във Вселената - по-често в Космоса се намира единствено водород. Именно от тези два детайла са направени звезди, газови колоси, мъглявини и други небесни тела надалеч от нас.
На Земята обаче запасите от хелий са мощно лимитирани. Причината е елементарна: той е толкоз лек, че не може да остане в атмосферата и отлита в Космоса.
Представете си: надувате балон с хелий, пускате го и той се издига все по-високо и по-високо, до момента в който се спука. Тогава остатъците му падат и газът се придвижва, с цел да се скита из просторите на Слънчевата система.
През 2010 година химикът Робърт Ричардсън, който завоюва Нобелова премия за проучванията си върху хелия, предизвести, че запасите от него се изчерпват. Той предвижда, че този газ ще ни стигне за към три десетилетия.
Вярно е, че през 2016 година в Танзанийската източноафриканска рифтова котловина откриха огромни отлагания на хелий във вулканични скални породи, само че въпреки всичко ресурсът е необичаен и би трябвало да бъде скъп и.
От хелий имат потребност производството на здравно съоръжение - по-специално за изстудяване на машини за ядрено-магнитен резонанс, основаването на оптични нишки, на микрочипове и доста други значими неща. Затова е извънредно безразсъдно да се употребява за надуване на балони.
Източник: БГНЕС
2. Фосфор
Фосфорът участва както в земната кора, по този начин и в живите организми, в това число и във всеки от нас. Но в съсредоточено положение този детайл е много нищожен. Единственият метод за промишленото му извличане е да се изкопаят фосфатни руди, и водачи в това отношение са Мароко, Китай, Египет, Алжир и Сирия.
Фосфорът е нужен за производството на торове и хранителни добавки. Също по този начин е значим съставен елемент в топенето на стомана. Като цяло това вещество ни е належащо.
Но запасите запасите от фосфати са лимитирани. Учените дават разнообразни оценки за това какъв брой време ще имаме задоволително от тях: някои считат за 100 или даже няколко стотици години. А съгласно други, използваемите, рентабилни находища ще бъдат изчерпани след 50 години.
Но има и добра вест: Хората и животните отделят съвсем 100-процентен фосфор. Така че, даже в случай че внезапно ни свършат всички естествени отлагания, ще можем да извлечем това вещество, както в положителния остарялото Средновековие - от екстрементите. Това, несъмнено, ще бъде много скъпо, само че да се стигне до световна рецесия в селското стопанство е доста по-лошо.
Източник: Amnesty International
3. Пясък
Може да се каже, че несъмнено има задоволително пясък на Синята ни планета. Но това в действителност не е по този начин. Пясъкът е толкоз изчезнал, че Организация на обединените нации в отчета си 2022 година прикани да го пестим.
Според отчета на организацията светът употребява към 50 милиарда тона пясък и трошляк годишно - това е задоволително за построяването на стена с широчина 27 метра и височина 27 метра към планетата Земя.
Пясъкът е вторият най-използван запас на планетата след водата: той се употребява в по-големи количества от петрола и природния газ. Пясъкът е нужен за основаването на бетон, асфалт и стъкло - без него човечеството няма да има строителни материали, ще би трябвало да се преместим в землянки.
Но какъв е казусът - закарваме багерите до Сахара да го копаят в неограничени количества. Не става, подобен пясък за строителство не е подобаващ. Той се издухва от вятъра и песъчинките се закръгляват. Поради това те губят способността да се свързват дружно и бетонът няма да прави работа.
Имаме потребност от пясък основан от вода, който се намира по крайбрежията, в руслото и заливните равнини на реките, както и на дъното на езера и морета. И е доста проблематично да го получиш в огромни количества. Толкова е скъп, че в Китай, Индия, Кения, Гамбия, Индонезия, Южна Америка с този запас се занимава даже незаконния свят - краде се и след това се препродава. А съперниците и екоактивистите, които се пробват да предотвратят това, биват унищожавани.
Ако няма сурогат на пясъка, в бъдеще човечеството ще би трябвало да строи доста по-малко. Или да премине на други материали - да вземем за пример, към основаване на небостъргачи от дърво. Да, това е допустимо.
Източник: iStock by Getty Images
4. Редкоземни детайли
Има 17 метала, наречени редкоземни детайли. Те към момента имат всевъзможни характерни имена, да вземем за пример диспросий, итрий, тулий, тербий, европий и така нататък И ние ги изчерпваме.
Редкоземните детайли или лантаниди, са нужни в разнообразни промишлености: от тях се вършат значими част за смарт телефони, тв приемници и коли. В допълнение, те са нужни в медицината - по-специално при лекуването на рак, както и в нуклеарната и химическата индустрия и приборостпоенето.
Благодарение на свойствата на тези метали е допустима миниатюризацията на електрониката - без тях вашият iPhone би бил с размерите на цяла стая.
Строго видяно, редкоземните метали не са толкоз редки - те са съвсем една пета от детайлите, открити в природата, и има повече от тях в земната кора, в сравнение с мед. Друго нещо е, че добивът и преработката им са извънредно комплицирани, скъпи и времеемки и постоянно са просто стопански неизгодни.
Днешните водачи в това отношение са Китай и Австралия, само че запасите им понижават. Недостигът на елементарно налични редкоземни метали може да докара до обстоятелството, че през идващите години цената на смарт телефоните и видеокартите щ скочи няколкократно.
Вярно е, че обстановката може да поправи Гренландия - 25% от известните залежи на лантаниди са съсредоточени там. Канадската компания за редкоземни детайли Neo Performance към този момент закупи правата за създаването им, само че дали запасите на острова ще са задоволителни и дали тяхното извличане ще е рентабилно, към момента е невероятно да се каже.
Източник: iStock
5. Вода
Водата, както знаем, е източникът на живот. На пръв взор наподобява, че има доста от този естествен детайл на Земята - той покрива 71% от повърхността на планетата. Но в действителност подобаваща за хората вода няма доста на света.
Вижте изображението по-долу, подтотвено от Геоложката работа на Съединени американски щати и океанографският институт Woods Hole - по този начин би изглеждала нашата Земя без океаните.
Голямата синя сфера над Северна Америка са всички водни ресурси на планетата. Те даже включват парата в атмосферата и подземни източници. По-малка топка е прясна вода. Много дребна точка е наличието на езера и реки, без да се вземат поради подземните хоризонти - водоносни хоризонти.
С такава образна картина към този момент не може да се каже, че имаме доста H₂O.
Проучванията, употребяващи спътниците GRACE на НАСА, демонстрират, че подземните води на Земята, които служат като главен източник на пиянство за човечеството, бързо се изчерпват. Според отчет на учени от Калифорнийския университет в Ървайн, от 2003 година насам, запасите в 21 от 37-те най-големи водоносни хоризонта на планетата са намалели доста, а 13 от тях са съвсем изчерпани.
А търсенето на вода единствено се усилва. Повечето - съвсем 70% - от прясната течност се употребява в селското стопанство, само че е нужна и в енергийния бранш - както при Топлоелектрическа централа, по този начин и в нуклеарната енергетика. Всичко това води до обстоятелството, че от дефицита на вода страда половината от популацията на света, или към 4 милиарда души. И би трябвало да намерим нови, по-ефективни способи за запазване на този запас.
Източник: iStock
1. Хелий
Строго видяно, хелият е вторият най-разпространен газ във Вселената - по-често в Космоса се намира единствено водород. Именно от тези два детайла са направени звезди, газови колоси, мъглявини и други небесни тела надалеч от нас.
На Земята обаче запасите от хелий са мощно лимитирани. Причината е елементарна: той е толкоз лек, че не може да остане в атмосферата и отлита в Космоса.
Представете си: надувате балон с хелий, пускате го и той се издига все по-високо и по-високо, до момента в който се спука. Тогава остатъците му падат и газът се придвижва, с цел да се скита из просторите на Слънчевата система.
През 2010 година химикът Робърт Ричардсън, който завоюва Нобелова премия за проучванията си върху хелия, предизвести, че запасите от него се изчерпват. Той предвижда, че този газ ще ни стигне за към три десетилетия.
Вярно е, че през 2016 година в Танзанийската източноафриканска рифтова котловина откриха огромни отлагания на хелий във вулканични скални породи, само че въпреки всичко ресурсът е необичаен и би трябвало да бъде скъп и.
От хелий имат потребност производството на здравно съоръжение - по-специално за изстудяване на машини за ядрено-магнитен резонанс, основаването на оптични нишки, на микрочипове и доста други значими неща. Затова е извънредно безразсъдно да се употребява за надуване на балони.
Източник: БГНЕС
2. Фосфор
Фосфорът участва както в земната кора, по този начин и в живите организми, в това число и във всеки от нас. Но в съсредоточено положение този детайл е много нищожен. Единственият метод за промишленото му извличане е да се изкопаят фосфатни руди, и водачи в това отношение са Мароко, Китай, Египет, Алжир и Сирия.
Фосфорът е нужен за производството на торове и хранителни добавки. Също по този начин е значим съставен елемент в топенето на стомана. Като цяло това вещество ни е належащо.
Но запасите запасите от фосфати са лимитирани. Учените дават разнообразни оценки за това какъв брой време ще имаме задоволително от тях: някои считат за 100 или даже няколко стотици години. А съгласно други, използваемите, рентабилни находища ще бъдат изчерпани след 50 години.
Но има и добра вест: Хората и животните отделят съвсем 100-процентен фосфор. Така че, даже в случай че внезапно ни свършат всички естествени отлагания, ще можем да извлечем това вещество, както в положителния остарялото Средновековие - от екстрементите. Това, несъмнено, ще бъде много скъпо, само че да се стигне до световна рецесия в селското стопанство е доста по-лошо.
Източник: Amnesty International
3. Пясък
Може да се каже, че несъмнено има задоволително пясък на Синята ни планета. Но това в действителност не е по този начин. Пясъкът е толкоз изчезнал, че Организация на обединените нации в отчета си 2022 година прикани да го пестим.
Според отчета на организацията светът употребява към 50 милиарда тона пясък и трошляк годишно - това е задоволително за построяването на стена с широчина 27 метра и височина 27 метра към планетата Земя.
Пясъкът е вторият най-използван запас на планетата след водата: той се употребява в по-големи количества от петрола и природния газ. Пясъкът е нужен за основаването на бетон, асфалт и стъкло - без него човечеството няма да има строителни материали, ще би трябвало да се преместим в землянки.
Но какъв е казусът - закарваме багерите до Сахара да го копаят в неограничени количества. Не става, подобен пясък за строителство не е подобаващ. Той се издухва от вятъра и песъчинките се закръгляват. Поради това те губят способността да се свързват дружно и бетонът няма да прави работа.
Имаме потребност от пясък основан от вода, който се намира по крайбрежията, в руслото и заливните равнини на реките, както и на дъното на езера и морета. И е доста проблематично да го получиш в огромни количества. Толкова е скъп, че в Китай, Индия, Кения, Гамбия, Индонезия, Южна Америка с този запас се занимава даже незаконния свят - краде се и след това се препродава. А съперниците и екоактивистите, които се пробват да предотвратят това, биват унищожавани.
Ако няма сурогат на пясъка, в бъдеще човечеството ще би трябвало да строи доста по-малко. Или да премине на други материали - да вземем за пример, към основаване на небостъргачи от дърво. Да, това е допустимо.
Източник: iStock by Getty Images
4. Редкоземни детайли
Има 17 метала, наречени редкоземни детайли. Те към момента имат всевъзможни характерни имена, да вземем за пример диспросий, итрий, тулий, тербий, европий и така нататък И ние ги изчерпваме.
Редкоземните детайли или лантаниди, са нужни в разнообразни промишлености: от тях се вършат значими част за смарт телефони, тв приемници и коли. В допълнение, те са нужни в медицината - по-специално при лекуването на рак, както и в нуклеарната и химическата индустрия и приборостпоенето.
Благодарение на свойствата на тези метали е допустима миниатюризацията на електрониката - без тях вашият iPhone би бил с размерите на цяла стая.
Строго видяно, редкоземните метали не са толкоз редки - те са съвсем една пета от детайлите, открити в природата, и има повече от тях в земната кора, в сравнение с мед. Друго нещо е, че добивът и преработката им са извънредно комплицирани, скъпи и времеемки и постоянно са просто стопански неизгодни.
Днешните водачи в това отношение са Китай и Австралия, само че запасите им понижават. Недостигът на елементарно налични редкоземни метали може да докара до обстоятелството, че през идващите години цената на смарт телефоните и видеокартите щ скочи няколкократно.
Вярно е, че обстановката може да поправи Гренландия - 25% от известните залежи на лантаниди са съсредоточени там. Канадската компания за редкоземни детайли Neo Performance към този момент закупи правата за създаването им, само че дали запасите на острова ще са задоволителни и дали тяхното извличане ще е рентабилно, към момента е невероятно да се каже.
Източник: iStock
5. Вода
Водата, както знаем, е източникът на живот. На пръв взор наподобява, че има доста от този естествен детайл на Земята - той покрива 71% от повърхността на планетата. Но в действителност подобаваща за хората вода няма доста на света.
Вижте изображението по-долу, подтотвено от Геоложката работа на Съединени американски щати и океанографският институт Woods Hole - по този начин би изглеждала нашата Земя без океаните.
Голямата синя сфера над Северна Америка са всички водни ресурси на планетата. Те даже включват парата в атмосферата и подземни източници. По-малка топка е прясна вода. Много дребна точка е наличието на езера и реки, без да се вземат поради подземните хоризонти - водоносни хоризонти.
С такава образна картина към този момент не може да се каже, че имаме доста H₂O.
Проучванията, употребяващи спътниците GRACE на НАСА, демонстрират, че подземните води на Земята, които служат като главен източник на пиянство за човечеството, бързо се изчерпват. Според отчет на учени от Калифорнийския университет в Ървайн, от 2003 година насам, запасите в 21 от 37-те най-големи водоносни хоризонта на планетата са намалели доста, а 13 от тях са съвсем изчерпани.
А търсенето на вода единствено се усилва. Повечето - съвсем 70% - от прясната течност се употребява в селското стопанство, само че е нужна и в енергийния бранш - както при Топлоелектрическа централа, по този начин и в нуклеарната енергетика. Всичко това води до обстоятелството, че от дефицита на вода страда половината от популацията на света, или към 4 милиарда души. И би трябвало да намерим нови, по-ефективни способи за запазване на този запас.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ