Не всеки ден виждаме подобно нещо — човек, който не

Не всеки ден виждаме сходно нещо — човек, който не търси оправдания, не се крие зад „ нямаше кой да види “, а прави нещо просто, почтено и човешко: поема отговорност.

На 10.11.2025 година, към 17:15 ч., на бул. Патриарх Евтимий в Стара Загора, малко преди кръстовището с " Ген. Столетов ", Никола Андреев влиза в леко пътно произшествие с автомобил КИА, ръководен от мъж на към 50 години. И двамата отбиват, оглеждат, приказват и вземат решение, че обстановката е дребна и няма смисъл да се занимават.

По-късно обаче Никола преглежда записите от видеорегистратора си. И тогава истината го удря по-силно от самия удар — виновността е напълно негова. Няма спор, няма „ може би “, няма подозрения.

И вместо да се облегне на това, че непознатият е траял по пътя си, Никола прави противоположното: написа пост, с цел да го откри, да му се извини и да поправи грешката.

„ Друже, в случай че четеш това — желая да си призная. Аз бях виновният. Искам да оправя вредата, да се реванширам, да постъпя почтено. Тогава не знаех, само че в този момент знам. Свържи се с мен. “

Понякога същинският темперамент на човек се вижда не в огромните жестове, а в моментите, когато никой не го гледа.

Този пост е тъкмо подобен миг — тиха, само че ярка проява на почтеност. И увещание, че положителното не е единствено в това да проявиш схващане, а и в смелостта да признаеш, когато ти си сбъркал.

Снимката е илюстративна