Васил, Теодор и каузата на българския архитектурен модернизъм
Не всеки ден може да се види по какъв начин нечии очи светват, до момента в който приказва за здания, издигнати преди повече от половин век. Докато изброява имена на архитекти и споделя техните истории. Подчертава избрани трендове в архитектурата от 20-те, 30-те и 40-те години на предишния век. И признава с усмивка на разположение по какъв начин се е ровил в остарели вестници и архиви с часове, дни, седмици.
Тъкмо това е първото усещане от Васил Макаринов и Теодор Караколев, които посвещават доста време и сила в проучването и популяризирането на българския архитектурен модернизъм. Те стоят зад едноименната страница във " Facebook ", която има повече от 15 хиляди почитатели. Обиколили са над 10 града в България, в които са изнасяли просветителни лекции и турове. Но най-важно за тях е изследването на тази част от културното завещание на България, тъй като както сами споделят, тази архитектура не се познава задоволително. А по времето на комунистическия режим на този интервал се е гледало отрицателно.
Срещата
Всъщност това, което ги среща и ги сприятелява, е точно българският архитектурен модернизъм. Васил Макаринов приключва изкуствознание в Нов български университет през 2013 година Неговата дипломна работа е обвързвана с това течение. Когато той осъзнава, че е натрупал много материал, прагматично взема решение, че е по-добре най-малко част от информацията да бъде налична и за други. Така основава фейсбук страницата " Български архитектурен модернизъм ". Тя провокира интерес и около нея Васил се свързва с разнообразни хора, с които обменят фотоси, информация, хрумвания.
© Български архитектурен модернизъм
София, скулптурен подробност от камината в основния салон на къщата на Ландау на бул. " Патриарх Евтимий " 17. Архитект: незнаен, 1933-1934 година
Един от тези хора е Теодор Караколев. Той е основан в Пловдив и написа за просвета в локална медия. Теодор последователно развива интерес към архитектурата и скоро към този момент е в положение да разпознава разнообразни стилове. При едно пътешестване до Сливен прави фотоси на здания, които изпраща на страницата. А няколко дни по-късно схваща, че той и Васил са били в града съвсем едновременно.
" Оказа се, че страницата я движи човек съвсем на моята възраст и лека-полека започнахме да вършим неща за разширението на активността - разпространение, събития онлайн. Но главното, което вършим, е проучвания ", споделя той. За Теодор проучванията са методът да се сложи това течение в пространството: " Това са големи бели петна. До 89-та, 90-та година или не се гледа въобще на този интервал, или се гледа доста едностранчиво. След 90-та стартира известно отваряне към него, само че не кой знае какво ", добавя той.
Модернизмът в България
Българският архитектурен модернизъм навлиза в България през непознати школи, тъй като специалността " Архитектура " е основана във Висшето техническо учебно заведение чак през 1943 година Това значи, че до края на 40-те години на XX век няма архитекти, приключили в България. " Затова те са ученици главно на немски и австрийски школи, само че има архитекти, приключили и другаде - Франция, Чехия, Италия. Това са хора, които отиват там, потапят се в онази просвета и непосредствено от източника носят международни архитектурни трендове ", споделя Васил. Той акцентира, че има български архитекти, учили при световноизвестни имена като Огюст Пере. Или Мартин Дюлфер, по чиито план е реконструирана потърпевшата от пожар през 1922 година постройка на Народния спектакъл " Иван Вазов ".
© Български архитектурен модернизъм
Сградата на Агрономическия факултет (днешния Биологически факултет - бел. ред.)
Ключови здания, които двамата дават за образец, що се отнася до навлизането на архитектурния модернизъм в България, са постройката на Агрономическия факултет (днешният Биологическия факултет - бел. ред.). Тя е издигната по план на Георги Овчаров и Генко Попов, съветван по рекомендация на журито с немския проектант Паул Бонац. " Той е един от изявените имена в Германия, които строят този експересионизъм с изява на фасадните тухли. С живописността на този материал, тъй като тухлите няма по какъв начин да са изпечени постоянно по идентичен метод. Самите фасади като текстура работят доста картинно ", въодушевява се Васил. В същия звук той споделя и за къщата на Сирак Скитник, издигната малко по-късно: " Основните цветове са алено, синьо и жълто. Това схващане на изкуството на Европа от 20-те години е обърнато към концепциите на Баухаус от тези години - цветът с неговото вътрешно значение ".
Архитектурното завещание през днешния ден
Каква е ориста на архитектурното завещание на българския модернизъм през днешния ден? Като образец за щастлива орис Васил показва къщата на рода Кантарджиеви на бул. " Цар Освободител " в София. " Тя бе реконструирана с схващане, с концепция. Но има други здания, които са помляни от непознаване на архитектурния жанр. Много постоянно плановете са толкоз добре премислени и пропорционирани, че едно дребно нещо да промениш, то натежава, губят се структурата и концепцията на тази архитектура ", акцентира той. Теодор се причислява към неговото мнение: " Много здания, които са част от недвижимото културно завещание, се реставрират по погрешен метод заради незнанието на самите институции. "
И двамата се радват, че тяхната работа изиграва роля при спасяването на една от известните в Ямбол здания " Парахода ". Това ненапълно е резултат от презентациите и туровете, които вършат в разнообразни градове - Русе, Варна, Габрово, Бургас, Стара Загора, Казанлък, Пловдив, София. Събитието им в Ямбол е провокирало интерес и е посетено от много хора. Общината в града е желала да бутне постройката, с цел да направи паркинг на нейно място, което по думите на Теодор е безумно, тъй като пространството е в действителност малко. Според него тяхната лекция е дала подтик на хората да създадат нещо по въпроса.
© Юлия Лазарова
Васил Макаринов и Теодор Караколев
" Не знам, до каква степен сме повлияли... ", отбелязва Теодор. Двамата с Васил са изпратили мнение до общината, че постройката е скъпа. И в последна сметка Общинският съвет анулира решението си. " Това ни дава религия, че има доста способи спасяването на някакво завещание ", разяснява той.
Времето и средствата
Въпреки че Васил работи като организатор в музей, а Теодор - в пловдивско кино, двамата отделят доста време за подготовка на туровете и лекциите, които вършат. Те освен работят с архиви, а вървят на място, с цел да снимат постройките. " Проучваме цялата среда на изкуството в този интервал. Защото те си кореспондират непрекъснато - с музика, с литература. Всичко е доста обвързано ", разяснява Теодор. Понякога научават историята на дадена къща от настоящия й гражданин. Друг път годината, в която тя е издигната, е написана на мозайката. Но по думите на Теодор и дребни елементи, като дръжките на прозорците, могат да дадат скъпа информация.
На въпроса доколко се самофинансира техният план, Теодор се засмива и пита дали потреблението на персонални средства се води за самофинансиране. " Нямаме кой знае какви доходи само че нямаме и кой знае какви разноски ", признава той. Според него идната стъпка, която би трябвало да подхващат, е под някаква форма да създадат база данни, която всеки да може да употребява. Именно това е, което изисква средства.
Движението Баухаус
Една от тематиките, които ги вълнуват сега, е 100-годишнината на придвижването Баухаус. Те към този момент са създали проучвание в Мюнхен и в Берлин, с цел да проследят възпитаниците на немски архитектурни школи, защото няма български архитекти, които да са учили в школата на Баухаус. Въпреки това те могат да изброят редица здания, в които си проличава въздействието на течението в България. Като резултат от изследванията си издават календар, отдаден на Баухаус, с който целят набиране на средства.
Васил и Теодор към този момент са създали две събития, отдадени на придвижването Баухаус в партньорство с " Гьоте-институт ". Те включват както лекции, по този начин и турове. А идващият тур следва на 19 май от 15.00 часа . Неговата начална точка е " Гьоте-институт ".
Тъкмо това е първото усещане от Васил Макаринов и Теодор Караколев, които посвещават доста време и сила в проучването и популяризирането на българския архитектурен модернизъм. Те стоят зад едноименната страница във " Facebook ", която има повече от 15 хиляди почитатели. Обиколили са над 10 града в България, в които са изнасяли просветителни лекции и турове. Но най-важно за тях е изследването на тази част от културното завещание на България, тъй като както сами споделят, тази архитектура не се познава задоволително. А по времето на комунистическия режим на този интервал се е гледало отрицателно.
Срещата
Всъщност това, което ги среща и ги сприятелява, е точно българският архитектурен модернизъм. Васил Макаринов приключва изкуствознание в Нов български университет през 2013 година Неговата дипломна работа е обвързвана с това течение. Когато той осъзнава, че е натрупал много материал, прагматично взема решение, че е по-добре най-малко част от информацията да бъде налична и за други. Така основава фейсбук страницата " Български архитектурен модернизъм ". Тя провокира интерес и около нея Васил се свързва с разнообразни хора, с които обменят фотоси, информация, хрумвания.
© Български архитектурен модернизъм
София, скулптурен подробност от камината в основния салон на къщата на Ландау на бул. " Патриарх Евтимий " 17. Архитект: незнаен, 1933-1934 година
Един от тези хора е Теодор Караколев. Той е основан в Пловдив и написа за просвета в локална медия. Теодор последователно развива интерес към архитектурата и скоро към този момент е в положение да разпознава разнообразни стилове. При едно пътешестване до Сливен прави фотоси на здания, които изпраща на страницата. А няколко дни по-късно схваща, че той и Васил са били в града съвсем едновременно.
" Оказа се, че страницата я движи човек съвсем на моята възраст и лека-полека започнахме да вършим неща за разширението на активността - разпространение, събития онлайн. Но главното, което вършим, е проучвания ", споделя той. За Теодор проучванията са методът да се сложи това течение в пространството: " Това са големи бели петна. До 89-та, 90-та година или не се гледа въобще на този интервал, или се гледа доста едностранчиво. След 90-та стартира известно отваряне към него, само че не кой знае какво ", добавя той.
Модернизмът в България
Българският архитектурен модернизъм навлиза в България през непознати школи, тъй като специалността " Архитектура " е основана във Висшето техническо учебно заведение чак през 1943 година Това значи, че до края на 40-те години на XX век няма архитекти, приключили в България. " Затова те са ученици главно на немски и австрийски школи, само че има архитекти, приключили и другаде - Франция, Чехия, Италия. Това са хора, които отиват там, потапят се в онази просвета и непосредствено от източника носят международни архитектурни трендове ", споделя Васил. Той акцентира, че има български архитекти, учили при световноизвестни имена като Огюст Пере. Или Мартин Дюлфер, по чиито план е реконструирана потърпевшата от пожар през 1922 година постройка на Народния спектакъл " Иван Вазов ".
© Български архитектурен модернизъм
Сградата на Агрономическия факултет (днешния Биологически факултет - бел. ред.)
Ключови здания, които двамата дават за образец, що се отнася до навлизането на архитектурния модернизъм в България, са постройката на Агрономическия факултет (днешният Биологическия факултет - бел. ред.). Тя е издигната по план на Георги Овчаров и Генко Попов, съветван по рекомендация на журито с немския проектант Паул Бонац. " Той е един от изявените имена в Германия, които строят този експересионизъм с изява на фасадните тухли. С живописността на този материал, тъй като тухлите няма по какъв начин да са изпечени постоянно по идентичен метод. Самите фасади като текстура работят доста картинно ", въодушевява се Васил. В същия звук той споделя и за къщата на Сирак Скитник, издигната малко по-късно: " Основните цветове са алено, синьо и жълто. Това схващане на изкуството на Европа от 20-те години е обърнато към концепциите на Баухаус от тези години - цветът с неговото вътрешно значение ".
Архитектурното завещание през днешния ден
Каква е ориста на архитектурното завещание на българския модернизъм през днешния ден? Като образец за щастлива орис Васил показва къщата на рода Кантарджиеви на бул. " Цар Освободител " в София. " Тя бе реконструирана с схващане, с концепция. Но има други здания, които са помляни от непознаване на архитектурния жанр. Много постоянно плановете са толкоз добре премислени и пропорционирани, че едно дребно нещо да промениш, то натежава, губят се структурата и концепцията на тази архитектура ", акцентира той. Теодор се причислява към неговото мнение: " Много здания, които са част от недвижимото културно завещание, се реставрират по погрешен метод заради незнанието на самите институции. "
И двамата се радват, че тяхната работа изиграва роля при спасяването на една от известните в Ямбол здания " Парахода ". Това ненапълно е резултат от презентациите и туровете, които вършат в разнообразни градове - Русе, Варна, Габрово, Бургас, Стара Загора, Казанлък, Пловдив, София. Събитието им в Ямбол е провокирало интерес и е посетено от много хора. Общината в града е желала да бутне постройката, с цел да направи паркинг на нейно място, което по думите на Теодор е безумно, тъй като пространството е в действителност малко. Според него тяхната лекция е дала подтик на хората да създадат нещо по въпроса.
© Юлия Лазарова
Васил Макаринов и Теодор Караколев
" Не знам, до каква степен сме повлияли... ", отбелязва Теодор. Двамата с Васил са изпратили мнение до общината, че постройката е скъпа. И в последна сметка Общинският съвет анулира решението си. " Това ни дава религия, че има доста способи спасяването на някакво завещание ", разяснява той.
Времето и средствата
Въпреки че Васил работи като организатор в музей, а Теодор - в пловдивско кино, двамата отделят доста време за подготовка на туровете и лекциите, които вършат. Те освен работят с архиви, а вървят на място, с цел да снимат постройките. " Проучваме цялата среда на изкуството в този интервал. Защото те си кореспондират непрекъснато - с музика, с литература. Всичко е доста обвързано ", разяснява Теодор. Понякога научават историята на дадена къща от настоящия й гражданин. Друг път годината, в която тя е издигната, е написана на мозайката. Но по думите на Теодор и дребни елементи, като дръжките на прозорците, могат да дадат скъпа информация.
На въпроса доколко се самофинансира техният план, Теодор се засмива и пита дали потреблението на персонални средства се води за самофинансиране. " Нямаме кой знае какви доходи само че нямаме и кой знае какви разноски ", признава той. Според него идната стъпка, която би трябвало да подхващат, е под някаква форма да създадат база данни, която всеки да може да употребява. Именно това е, което изисква средства.
Движението Баухаус
Една от тематиките, които ги вълнуват сега, е 100-годишнината на придвижването Баухаус. Те към този момент са създали проучвание в Мюнхен и в Берлин, с цел да проследят възпитаниците на немски архитектурни школи, защото няма български архитекти, които да са учили в школата на Баухаус. Въпреки това те могат да изброят редица здания, в които си проличава въздействието на течението в България. Като резултат от изследванията си издават календар, отдаден на Баухаус, с който целят набиране на средства.
Васил и Теодор към този момент са създали две събития, отдадени на придвижването Баухаус в партньорство с " Гьоте-институт ". Те включват както лекции, по този начин и турове. А идващият тур следва на 19 май от 15.00 часа . Неговата начална точка е " Гьоте-институт ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ