Не виждате ли, че на гърба на Църквата политическа – популистко-политическа кариера – се мъчат да градят неуспели в самата политика фашизоиди?
В този текст желая да изразя паниката си, че Българската православна черква, на която – за разлика от най-гласовитите ѝ днешни „ ревнители “ – числя се и послужвам (включително с научното си творчество) от 38 години, все по-стремително стартира да се предава в плен на избрани националистични (дори фашизоидни), реакционно-зилотски и крипто-путинистки организации и сдружения. Защото не може да не се види, че точно тези организации в последните година-две интензивно започнаха да внедряват в нейните среди дух, който – напряко ще го кажа –
няма нищо общо с духа на Православието.
Дайте си сметка, че не някой различен, а тези организации с пасивното (а в последно време и все по-активното) подпомагане на част от свещеноначалието на БПЦ започнаха да извеждат Църквата от храма, от литургичния и таинствен неин живот като я конфигурират на… площадите, край всякакви исторически замъци, към кичозно „ възобновени “ базилики (разбира се „ от първото българско царство “) и „ магични “ планински местности. Започнаха да трансформират библейското слово в декламации в деветосептемврийска или първомайска стилистика, да го „ съдружават “ с фолклорни ритми и всеобщи „ патриотични “ песни и маршове.
Абсолютно наивно е обаче – ще го кажа точно на свещеноначалниците на църквата ни – това излизане (или по-скоро изстъпване) на Църквата на площадите и „ историческите паркове “ да бъде приветствано като някакво нейно „ еманципиране “ или мисионерско разпространение в обществото – като някакво нейно преобразяване в „ важен публичен фактор “.
Църквата притегля – ще го кажа и от десетилетен персонален опит – със своята загадъчност и тайнствена тихост, със – казано метафорично – своя свещно-трептящ сумрак, със своята приказно-витийна изразност, със своята (най-вече) величествено-спокойна оттегленост от шумовете на този свят, с чувството (доловимо даже от тези, които още не са пристъпили нейния праг) за дефинитивна и пределна победа не над избрани международни сили, а над… гибелта, над „ последния зложелател “, против който всички мирски „ предприятия “ са безсилни.
Да, Църквата притегля – отново казано метафорично – само „ електорат “, състоящ се от съкрушени и обезверени, които тя утешава, от безсилни, за които тя се моли, от такива, на които, тъй като към този момент нямат „ запас “ тук, тя отваря път „ оттатък “, от такива, които тъй като не жадуват просто нещата „ оттук “, тя открива тайната на „ отвъд “. Църквата притегля (спомнете си за това, уважаеми борци с греха) грешниците, не тъй като ги съди, а тъй като изслушва рева им, тъй като им… прости. Църквата изобщо се състои (спомнете си и това) от „ братя и сестри “, от „ отци и рожби “, а отците, точно тъй като са отци, не държат на чедата си речи по площади, не огласяват – по високоговорители – всякакви „ изказвания “ – те… беседват,
беседват с чедата си.
Ако чедата им са паднали, отците не ги жигосват, а… страдат и страдат не просто за тях, само че и с тях. И както е сред отци и рожби, сред братя и сестри, това става в атмосферата на дома, т. е. на храма, на енорията, а не по ул. „ Раковски “ и бул. „ Цар Освободител “.
Искам затова да кажа, че с безразсъдното (или най-малко наивно) самоотдаване на църквата в ръцете на всякакви – с етоса на харизматични сектанти – богаташи като Пламен Мирянов, тя не просто прави част от обществото собствен антагонист, само че авансово затваря вратите си и за тези (нека и да е така), които е призвана да изцелява.
Не виждате ли – ще кажа – уважаеми свещеноначалници на БПЦ, че вие, които би трябвало да помните (и да прогласявате), че измежду нас, християните, към този момент „ няма ни елин, ни иудеин, ни плебей, ни свободник, ни мъжки пол, ни женски, само че всички едно са в Христа Иисуса “ (срв. Гал. 3:28), сте се отдали през днешния ден в ръцете на националистични организации, каквото е съорганизиралото така наречен „ Голямо шествие за фамилията “ Сдружение РОД Инт., в ръцете на реакционно-политически организации, каквито са другите му съорганизатори – фондацията „ Консервативно общество “ и „ Младежкият закостенял клуб “? А пък национализмът е – дано още веднъж ви го припомня – непознат на християнството изобщо. А като политически завършен той е противодействуващ полюс и затова, в случай че позиционирате Църквата в него, вие я позиционирате като отблъснала съперниците на национализма и значи –
позиционирана към този момент партийно-политически.
Не чувате ли – ще кажа също – уважаеми свещеноначалници на БПЦ, какъв брой профанизиращо звучат за църковните песнопения (както и звучаха в деня на „ Голямото шествие “) идващите на часа след тях патриотарски маршове (а те пък какво общо имат със семейството)? Не съзнавате ли вижданото от всички, че неуспели в политиката момчурляци (Кристиан Шкварек), користно подпомагащи бизнеса си с „ верова ревнивост “ тарикати (Пламен Мирянов) ви „ подхлъзват “ да подредите Църквата в комфортен за тях завършек на политическия набор и значи – да превърнете в неин политически съперник всички, принадлежащи към другия завършек на политическия набор? Не виждате ли, че на гърба на Църквата политическа – популистко-политическа кариера – се мъчат да градят неуспели в самата политика фашизоиди? Не съзнавате ли какъв брой отблъсква – отблъсква освен мен, само че и голямото болшинство, които намерихме път към Църквата в годините, в които тя бе гонена от татковците на днешните спонсори на „ огромните шествия “ – това инфилтриране в нея на стилистиката на милитарните комунистически „ митинги “? А знаете ли пък какъв брой отблъсква от Църквата този съживен от самите тия „ спонсори “ църковно-националистичен „ комсомол “ голямата част от младите генерации? Кой от тия поколения ще се запъти към прага ѝ, откакто вместо в таинствения полумрак на храма я вижда срамно разсъблечена пред площадните микрофони, подредила в строй дечица, показно пускащи белите гълъби на „ асамблея Знаме на мира “ и расоносци „ във един и същи строй, постоянно във труд и в пердах “?
Не си ли давате сметка също, че тези, в чиито ръце, без да се замисляте, предавате Църквата, се пробват да я трансфорат
от спасяващо прикритие в… обсадена цитадела?
Че повече от всичко тези същите се нуждаят да ѝ измислят „ врагове “, с цел да я милитаризират? Няма да взема отношение към „ прайда “, само че ще ви кажа, че за Пламен-Миряновци денят, в който той се организира, е обичан, тъй като в него могат да изправят Църквата „ на пердах “. Любими са им всички „ славни исторически дати “ (и нямащите общо с църковния живот), тъй като на тях могат да конфигурират Църквата против „ безродниците и космополитите “. Любими са им и не добре премислените начинания като „ наложителното проучване на религия-Православие “ в учебно заведение, тъй като всички, имащи избрани сериозни бележки към тях, могат да бъдат посочени като „ воюващите с Църквата либерали “.
Накрай ще ви кажа: не се облащавайте от фотосите и клиповете, показващи ви – както е озаглавен последният заплатен (вероятно) от Пламен Мирянов материал във вестник „ 24 часа “ – „ хилядите защитили християнските полезности “. Повтарям, че след 38 години деен църковен живот имам сетивото да различа същинските православни християни от ядосаните зилотски „ лелки и чичковци “, полуобразованите „ родолюбци “, уверени, че „ българите сме най-древния християнски народ във вселената “, момчурляците с черни тениски, които пазят не „ обичайното семейство “, а правото си „ да бият гейовете “. Да, те могат да бъдат събрани с „ хиляди “, само че в черква, в черква в неделя няма да ги видите.
Или за вас това не е значимо? За мен обаче става все по-важно в близко бъдеще да не ми се постанова да се извинявам, че, да – аз съм православен християнин, само че не съм, не съм като тия.
В този текст желая да изразя паниката си, че Българската православна черква, на която – за разлика от най-гласовитите ѝ днешни „ ревнители “ – числя се и послужвам (включително с научното си творчество) от 38 години, все по-стремително стартира да се предава в плен на избрани националистични (дори фашизоидни), реакционно-зилотски и крипто-путинистки организации и сдружения. Защото не може да не се види, че точно тези организации в последните година-две интензивно започнаха да внедряват в нейните среди дух, който – напряко ще го кажа –
няма нищо общо с духа на Православието.
Дайте си сметка, че не някой различен, а тези организации с пасивното (а в последно време и все по-активното) подпомагане на част от свещеноначалието на БПЦ започнаха да извеждат Църквата от храма, от литургичния и таинствен неин живот като я конфигурират на… площадите, край всякакви исторически замъци, към кичозно „ възобновени “ базилики (разбира се „ от първото българско царство “) и „ магични “ планински местности. Започнаха да трансформират библейското слово в декламации в деветосептемврийска или първомайска стилистика, да го „ съдружават “ с фолклорни ритми и всеобщи „ патриотични “ песни и маршове.
Абсолютно наивно е обаче – ще го кажа точно на свещеноначалниците на църквата ни – това излизане (или по-скоро изстъпване) на Църквата на площадите и „ историческите паркове “ да бъде приветствано като някакво нейно „ еманципиране “ или мисионерско разпространение в обществото – като някакво нейно преобразяване в „ важен публичен фактор “.
Църквата притегля – ще го кажа и от десетилетен персонален опит – със своята загадъчност и тайнствена тихост, със – казано метафорично – своя свещно-трептящ сумрак, със своята приказно-витийна изразност, със своята (най-вече) величествено-спокойна оттегленост от шумовете на този свят, с чувството (доловимо даже от тези, които още не са пристъпили нейния праг) за дефинитивна и пределна победа не над избрани международни сили, а над… гибелта, над „ последния зложелател “, против който всички мирски „ предприятия “ са безсилни.
Да, Църквата притегля – отново казано метафорично – само „ електорат “, състоящ се от съкрушени и обезверени, които тя утешава, от безсилни, за които тя се моли, от такива, на които, тъй като към този момент нямат „ запас “ тук, тя отваря път „ оттатък “, от такива, които тъй като не жадуват просто нещата „ оттук “, тя открива тайната на „ отвъд “. Църквата притегля (спомнете си за това, уважаеми борци с греха) грешниците, не тъй като ги съди, а тъй като изслушва рева им, тъй като им… прости. Църквата изобщо се състои (спомнете си и това) от „ братя и сестри “, от „ отци и рожби “, а отците, точно тъй като са отци, не държат на чедата си речи по площади, не огласяват – по високоговорители – всякакви „ изказвания “ – те… беседват,
беседват с чедата си.
Ако чедата им са паднали, отците не ги жигосват, а… страдат и страдат не просто за тях, само че и с тях. И както е сред отци и рожби, сред братя и сестри, това става в атмосферата на дома, т. е. на храма, на енорията, а не по ул. „ Раковски “ и бул. „ Цар Освободител “.
Искам затова да кажа, че с безразсъдното (или най-малко наивно) самоотдаване на църквата в ръцете на всякакви – с етоса на харизматични сектанти – богаташи като Пламен Мирянов, тя не просто прави част от обществото собствен антагонист, само че авансово затваря вратите си и за тези (нека и да е така), които е призвана да изцелява.
Не виждате ли – ще кажа – уважаеми свещеноначалници на БПЦ, че вие, които би трябвало да помните (и да прогласявате), че измежду нас, християните, към този момент „ няма ни елин, ни иудеин, ни плебей, ни свободник, ни мъжки пол, ни женски, само че всички едно са в Христа Иисуса “ (срв. Гал. 3:28), сте се отдали през днешния ден в ръцете на националистични организации, каквото е съорганизиралото така наречен „ Голямо шествие за фамилията “ Сдружение РОД Инт., в ръцете на реакционно-политически организации, каквито са другите му съорганизатори – фондацията „ Консервативно общество “ и „ Младежкият закостенял клуб “? А пък национализмът е – дано още веднъж ви го припомня – непознат на християнството изобщо. А като политически завършен той е противодействуващ полюс и затова, в случай че позиционирате Църквата в него, вие я позиционирате като отблъснала съперниците на национализма и значи –
позиционирана към този момент партийно-политически.
Не чувате ли – ще кажа също – уважаеми свещеноначалници на БПЦ, какъв брой профанизиращо звучат за църковните песнопения (както и звучаха в деня на „ Голямото шествие “) идващите на часа след тях патриотарски маршове (а те пък какво общо имат със семейството)? Не съзнавате ли вижданото от всички, че неуспели в политиката момчурляци (Кристиан Шкварек), користно подпомагащи бизнеса си с „ верова ревнивост “ тарикати (Пламен Мирянов) ви „ подхлъзват “ да подредите Църквата в комфортен за тях завършек на политическия набор и значи – да превърнете в неин политически съперник всички, принадлежащи към другия завършек на политическия набор? Не виждате ли, че на гърба на Църквата политическа – популистко-политическа кариера – се мъчат да градят неуспели в самата политика фашизоиди? Не съзнавате ли какъв брой отблъсква – отблъсква освен мен, само че и голямото болшинство, които намерихме път към Църквата в годините, в които тя бе гонена от татковците на днешните спонсори на „ огромните шествия “ – това инфилтриране в нея на стилистиката на милитарните комунистически „ митинги “? А знаете ли пък какъв брой отблъсква от Църквата този съживен от самите тия „ спонсори “ църковно-националистичен „ комсомол “ голямата част от младите генерации? Кой от тия поколения ще се запъти към прага ѝ, откакто вместо в таинствения полумрак на храма я вижда срамно разсъблечена пред площадните микрофони, подредила в строй дечица, показно пускащи белите гълъби на „ асамблея Знаме на мира “ и расоносци „ във един и същи строй, постоянно във труд и в пердах “?
Не си ли давате сметка също, че тези, в чиито ръце, без да се замисляте, предавате Църквата, се пробват да я трансфорат
от спасяващо прикритие в… обсадена цитадела?
Че повече от всичко тези същите се нуждаят да ѝ измислят „ врагове “, с цел да я милитаризират? Няма да взема отношение към „ прайда “, само че ще ви кажа, че за Пламен-Миряновци денят, в който той се организира, е обичан, тъй като в него могат да изправят Църквата „ на пердах “. Любими са им всички „ славни исторически дати “ (и нямащите общо с църковния живот), тъй като на тях могат да конфигурират Църквата против „ безродниците и космополитите “. Любими са им и не добре премислените начинания като „ наложителното проучване на религия-Православие “ в учебно заведение, тъй като всички, имащи избрани сериозни бележки към тях, могат да бъдат посочени като „ воюващите с Църквата либерали “.
Накрай ще ви кажа: не се облащавайте от фотосите и клиповете, показващи ви – както е озаглавен последният заплатен (вероятно) от Пламен Мирянов материал във вестник „ 24 часа “ – „ хилядите защитили християнските полезности “. Повтарям, че след 38 години деен църковен живот имам сетивото да различа същинските православни християни от ядосаните зилотски „ лелки и чичковци “, полуобразованите „ родолюбци “, уверени, че „ българите сме най-древния християнски народ във вселената “, момчурляците с черни тениски, които пазят не „ обичайното семейство “, а правото си „ да бият гейовете “. Да, те могат да бъдат събрани с „ хиляди “, само че в черква, в черква в неделя няма да ги видите.
Или за вас това не е значимо? За мен обаче става все по-важно в близко бъдеще да не ми се постанова да се извинявам, че, да – аз съм православен християнин, само че не съм, не съм като тия.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ