Не виждам как ще има повече приходи без промени в

" Не виждам по какъв начин ще има повече доходи без промени в данъчната политика. Вече виждаме нарастване на осигурителната вноска с два процентни пункта, както и растеж на оптималния застрахователен приход. Това, въпреки и официално да не е налог, натоварва както работодателите, по този начин и служащите ", съобщи президентът на КНСБ Пламен Димитров в ефира на Българска национална телевизия.

Синдикалният водач изрази подозрение, че държавното управление ще успее да реализира заложения недостиг от 3% без спомагателни фискални ограничения. Според него, при обещания за растеж на заплатите и пенсиите, както и за нови обществени заплащания, приходната част на бюджета остава " на ръба на реалистичното ".

" Обещанията звучат добре, само че без смяна в политиката по приходите няма по какъв начин да се покрият тези разноски. Проблемът е, че още веднъж се върви към краткосрочни решения, без визия за резистентен напредък ", добави Димитров.

Той уточни, че КНСБ упорства за по-ясна тактика в региона на трудовите приходи и обществената отбрана, както и за засилени ограничения против сивата стопанска система. По думите му, страната би трябвало да обезпечи обективен баланс сред фискална дисциплинираност и обществена отговорност.

В полемиката се включи и Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), който също изрази сериозна позиция към дейностите на финансовото министерство. Според него, плануваното нарастване на осигурителните вноски и разширението на оптималния застрахователен приход действително съставляват " налог върху труда ", който ще засегне директно конкурентоспособността на бизнеса.

" Това е спомагателна тежест за действителната стопанска система, която така и така работи в сложни условия — ниска продуктивност, високи разноски за сила и несигурна регулаторна среда. Ако желаеме резистентен напредък, би трябвало да подтикваме производството и вложенията, а не да ги обременяваме ", разяснява Радев.

Той предизвести, че неналичието на навременна бистрота в правенето на бюджета поражда неустановеност измежду работодателите. По думите му, забавянето на процедурата рискува България още веднъж да наруши законовите периоди за показване на финансовата рамка пред Европейската комисия.

Двамата специалисти се сплотиха към позицията, че в сегашния стадий липсва задоволително изясненост по отношение на целите на държавното управление — както в капиталовата политика, по този начин и в основни сфери като обучение, опазване на здравето и демографска политика.

Румен Радев акцентира, че успеваемостта на обществените разноски е проблем, който се задълбочава. Той уточни, че по публични данни над 5500 щатни бройки в държавната администрация остават трайно незаети, а средствата за тях постоянно се пренасочват за " в допълнение материално стимулиране ".

" Това изкривява пазара на труда и обезсмисля напъните на частния бранш, който действително основава добавената стойност в стопанската система ", съобщи Радев.

В умозаключение, Пламен Димитров и Румен Радев подчертаха, че бюджетната политика би трябвало да бъде по-прозрачна, предвидима и съобразена с действителните благоприятни условия на стопанската система.

" Без нови източници на доходи и без решителни ограничения против сивата стопанска система няма по какъв начин да се поддържат сегашните обществени разноски. Нужна е поредна, а не реактивна политика ", сподели Димитров.

" Държавата би трябвало да покаже визия - не просто да събира и харчи пари, а да влага в хората и продуктивността ", добави Радев.