Доц. д-р Григор Сарийски пред Искра.бг: Социална политика не се прави през косвени данъци!
„ Не виждам икономическата логичност в ограниченията, които се оферират. Проблемът е, че когато се слага по този метод данъчната отстъпка, тя доближава само до притежателите на заведения и то не до тези заведения, до които е належащо да доближи. “
Това разяснява пред Искра.бг икономистът от Института за стопански проучвания доцент доктор Григор Сарийски във връзка импортираните в Народното събрание промени в данъчните закони за 2024 година от Министерския съвет. Те плануват още веднъж Данък добавена стойност за ретосрантьорите да бъде 9% , а за хляба и брашното ставката да бъде нулева .
Сарийски напомни, че при въвеждането на мярката през 2020 година бе обявено, че цените в заведенията за хранене ще намалеят . Но какво се случи в реалност:
„ Общото нарастване на цените и нарастването в бранш „ Ресторанти и хотели “ през второто полугодие на 2020 година са безусловно идентични. Тоест, освен, че нямаше намаляване, а имаше продължаващо покачване, което е съпоставимо с нарастването на общата кошница от артикули и услуги. След това стартира да се приказва, че не било толкоз за семействата, едвам се помогне на притежателите на заведения, тъй като те са били тежко ударени от рецесията. “
Икономистът обаче акцентира, че самият дизайн на мярката е изработен по този начин, че да не подкрепя тъкмо тези, които са били ударени най-тежко от Коронавирус рецесията. И даде образец със заведение, което е запазило своя оборот от 100 000 лв. и друго, чийто доходи са спаднали до 0. Така първото ще получи данъчно облекчение на база на своя оборот , а второто, което е потърпевшо най-сериозно от рецесията, няма да има никаква действителна финансова поддръжка от страната.
Сарийски акцентира, че има други похвати, употребявани в разнообразни страни, за подкрепяне на тези бизнеси, които имат най-голяма потребност. Те би трябвало да бъдат приложени и за самите жители, които се нуждаят от поддръжка от страната, като енергийно бедните , да вземем за пример.
Що се отнася до нулевата ставка на Данък добавена стойност за хляба и брашното специалистът изясни, че там става въпрос за нееластично търсене , тъй като каквато и да бъде цената на хляба, то неговото търсене ще остане непрекъснато в някакви избрани граници.
„ Когато вършиме измененията на ставките на Данък добавена стойност и по този метод се трансформира цената, това няма да има кой знае какво отражение върху потреблението на самун. Но опираме до същия проблем, че притежателите на хлебопекарни – тези, които продават самун, преценят каква част от получената полза да дадат на крайния консуматор, дали да понижат цената на хляба, и каква част да задържат за себе си. Ако погледнете цените не хляба, ще видите, че дефакто там намаляване нямаше “ , уточни още Григор Сарийски и акцентира:
„ Ако желаете да се прави обществена политика, изключително в сегашния подтекст, не е методът това да се прави през косвени налози! “
Икономистът изясни, че обществена политика се прави посредством подкрепяне на съответните групи . И даде образец с енергийно бедните, за които първо би трябвало да се създадат критерии и по-късно могат да им се дава помощ под формата на талони или облекчение от цената. По отношение на бизнеса Сарийски цитира немския опит, където се покриват част от разноските на фирмите , които имат потребност от това.
„ Ако желае страната да подкрепи тези предприятия, с цел да може когато се възвърне стопанската система, да се върне една естествена конкуретна среда, тя може да покрие част от закрепените разноски, с цел да могат тези предприятия да „ премостят “ икономическата зима. Винаги след интервали на рецесия на пазара остават стопански сътрудници, които са много по-ограничен кръг и това основава предпоставки за монополизация и основаване на картелни съглашения. Логиката на подпомагането на предприятията е тъкмо тази – да се резервира конкурентната среда. А посредством косвените налози се прави тъкмо противоположното “ , безапелационен бе специалистът.
На въпрос на Искра.бг за плануваните ограничения за изсветляване на ресторантьорския и хотелиерския бизнес като слагане наложително на ПОС терминали в заведенията 2, 3, 4 и 5 звезди и възбрана за заплащането на заплатите на ръка , Сарийски изрази песимизъм, че ще доведат до стремежи резултат. Той уточни:
„ Мерките няма да доведат до никакъв различен резултат, с изключение на до усложняване на самия бизнес за ресторантьорите и хотелиерите. “
Икономистът даде образец и с обявената мярка потребителите да събират своите касови бележки и по-късно да попълнят документи, въз основата на които да получават облекчение поради платения Данък добавена стойност. Сарийски направи пресмятане, съгласно което в случай че даден човек в действителност извърви цялата тежка процедура, то той ще успее да си възвърне назад едвам към 1.60 лв. на месец . Затова е противоречиво дали потребителите въобще ще прибягнат до тази мярка.
Дали предложенията за промени в данъчните закони ще станат действителност зависи от Народното събрание, което има последната дума.
Григор Сарийски е доцент в Института за стопански проучвания към Българската академия на науките /БАН/. Защитил е дисертация на тематика „ Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България “. Автор е на проучвания и изявления в областите банково дело, обществени финанси, икономическа конвергенция.
