Слово – отговор на новоръкоположения Драговитийски епископ Василий
„ Не вие Мене избрахте, само че Аз вас избрах и ви сложих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва “ (Иоан 15:16)
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Богоносни и боголюбиви отци,
Възлюбени в Господа братя и сестри,
В свещения ден на тази персонална огнена Петдесетница, когато над мене – недостойния, се извърши тайнството на епископската хиротония, заставам пред вас – богомъдри архиереи на Православната ни черква, свещенство и народ Божи – с нравствен боязън и страх, само че и с безстрашие и решителност. Богу било угодно, посредством благодатта на Преветия Негов Дух да ме приведе към нелекото и най-висше в църковната подчиненост служение на епископството. Приемайки апостолския чоп, добре съзнавам своята отпадналост, само че разпореждам вярата си на Бога и Неговата берекет, която всичко изпълва, подкрепя индивидите в техните немощи и всичко привежда към божественото съвършенство.
Свети деятел Павел ясно свидетелства, че силата Божия в отпадналост се демонстрира (срв. 2 Кор. 12:9). Същото той написа и до своя възпитаник Тимотей, като го укрепява, настоявайки, щото оня да се усилва в благодатта (срв. 2 Тим. 2:1), която Бог му е дарувал, укрепвайки своята религия, своята вяра и сили за почтено служение на Бога и на светата Му Църква. Така и аз, който ясно съзнавам своята човешка отпадналост, се уповавам обаче на Божията помощ, та това, което като човек не ми доближава, Светият Дух да го възпълни.
А на друго място в своите овчарски послания Апостолът на народите приканва правилните в Солун: „ Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете “ (1 Сол 5:16-18). Този апел, както и цялото богословие на този дивен Христов деятел, са обърнати към всички, в това число и към нас, през днешния ден. Тези апостолски думи са били и моето персонално ентусиазъм в целия ми доскорошен живот – тази своя мощ те ще запазят за мене и отсега нататък.
Благодаря на Бога за всичките Му благодеяния към мене. Още от ранна детска възраст Всеблагият Бог напъти стъпките ми в дворите на Софийската духовна семинария, под покрова на Всебългарският настойник светия Йоан Рилски Чудотворец, където стартира образованието ми в богословието и живота на Църквата. Там, с изключение на на богопознание и на безконечните истини за Бога, света и индивида, се научих още на ред и дисциплинираност, на молитва и братолюбие и на всичките други добродетели, които следва да има духовникът. Там се срещнах с обдарени и облагодатени от Всеподателя духовници, множеството от които през днешния ден са архиереи на родната ни света Православна черква, измежду които са Високопреосвещените митрополити Пловдивски Николай, Старозагорски Киприан, Сливенски Арсений и Видински Пахомий, Преосвещените епископи – Белоградчишки Поликарп и Велбъждки Исаак – мои скъпи в Господа духовни братя, както и уважаваният от мен Маркианополски свещеник Богослов.
В тези плодородни двори се срещнах и със своя нравствен отец – Велички свещеник Сионий, за която среща благодаря Богу и до през днешния ден. Той одобри нелеката отговорност да ме приведе по пътя към Царството Божие – посредством монашеския постриг и духовно управление. Даде ми и името на моя небесен настойник Великия светител на Църквата Христова Василий, чиито молебствия крънкам и на който с моите немощи се пробвам да имитирам във всичко в служението. Преосвещеният Сионий ме ръкоположи за йеромонах и до през днешния ден ме поддържа в духовното ми израстване, за което сърдечно му благодаря.
Благодарността ми обаче не би била цялостна, в случай че отмина светлите имена на преселилите се във вечността блаженопочинали наши светители-йерарси: приснопаметния наш отец и Български патриарх Неофит, в чиято тогавашна епархия израснах и чийто протосингел имах достойнството и насладата да бъда през последните седем години от първосветителското му служение, и скъпия на сърцето ми Видински митрополит Дометиан, който благослови духовния ми път и отечески ме възприе под своя плодороден омофор в богодаруваната му епархия, където и одобрих монашеския постриг; който благослови и извърши ръкоположението ми в първата степен на свещенството – йеродяконската, в храма на Софийската духовна семинария, а сетне, в дните на послушанието ми като свещеник на Чипровската света обител „ Св. Йоан Рилски “, ме удостои и с архимандритското достолепие. Всесърдечна признателност изричам и на всички мои духовни братя, измежду които и на Високопреосвещения Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, на архимандритите, йеромонасите и монасите и на всички мои духовни сестри – монахини, които всеки път са ме подкрепяли с молитвите си.
Специална признателност и благодарност дължа и на моите учители и възпитатели от Софийската духовна семинария и от Богословския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Накрая, само че не на последно място, най-дълбока и синовна признателност и благодарност дължа и на моите скромни родители Иван и Наталия, които постоянно са се стараели да ме възпитат, ограмотят и създадат героичен човек. Благодаря им от сърце за родителското им благословение и за упътването, което ми подаряват непроменяемо, приемайки и до през днешния ден с наслада персоналния ми избор да се посветя в служение на Бога.
Благодаря и на свещенството от богохранимата Софийска епархия – на всички духовници, с които сме служили и сме работили на Божията равнища, с които дружно сме се молили и сме общували през годините! Благодаря и на моите събратя от Митрополитския катедрален храм „ Света великомъченица Неделя “, с които през последната година служихме и се трудихме дружно на виновното занятие на енорийското служение. Благодаря, също по този начин, и на чиновниците на Софийската света митрополия, както и на чиновниците при катедралния ни храм.
С особена обич благодаря и на всички скъпи за мен миряни, с които през годините сме се срещнали, запознавали сме се и сме се сприятелявали, и с които продължаваме и в този момент да бъдем дружно на молитва в дома Господен. Благодаря ви за молитвите и поддръжката, която ми оказвате!
Най-много от всичко обаче благодаря персонално Вам, Ваше Светейшество, на Високопреосвещените митрополити и Преосвещените архиереи – целия Освещен събор, който посредством ръковъзлагане през днешния ден преподаде сугубата берекет на архиерейското служение на мене, недостойния. Благодаря за гласуваното ми доверие и се надявам Вие, от които през миналите значително години съм се учил, да ме имате в светите си молебствия и отсега нататък.
Отлично осъзнавам, че на слабите ми рамене се разпорежда тежко задължение, само че зная и думите на Господа, Който споделя: „ Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето робство върху си и се поучете от Мен, … тъй като игото Ми е богатство, и бремето Ми леко “ (Мат 11:28-30). Със схващане за дълга и изключителната отговорност, който от през днешния ден поемам пред Бога и Църквата, изповядвам готовността и решимостта си да отдам всички свои сили и качества, с цел да оправдая доверието и да не посрамя в никакъв случай архиерейския ранг. Желая по този начин да възлюбя Христа Спасителя, моя Благодетел още от деня на рождението ми, същинско благополучие и наслада на целия ми живот, че всецяло да надживявам в служение Нему – в това неразлъчно единство с Него, за което Той приказва на учениците, сравнявайки Себе Си с лоза, а тях – с клонките на тази лоза (срв. Иоан 15:1-6). Та към този момент никой и нищо на света да не може да ме откъсне от Христа Иисуса.
Ясно осъзнавам, че без обич към Христа не мога да бъда овчар, а още по-малко архипастир на Църквата. Ала същото може да се каже и за любовта към ближните, която по свидетелството на Самия наш Господ е признак на достоверното пастирско служение (срв. Иоан 10:1). И по тази причина горещо апелирам Всеподателя Бога, щото – дружно с любовта ми към Него – сърцето ми да бъде изпълнено и с обич към моите ближни, та постоянно с безстрашие да се апелирам и да поставям душата си за тях.
Живеем в мъчително време на несъгласия и противодействия, в което архиерейското служение не може да бъде леко, нито безметежно. В този свят на противоборства и разделения се надявам Князът на мира, който ни остави и ни подари Своя мир (срв. Иоан 14:24), да ми дарува сили в духовната бран, в проповедта на Евангелието на Царството Божие, та да мога да втълпявам и аз мир сред индивидите, който мир се гради върху фундамента на любовта и на единството: „ По това ще познаят всички, че сте Мои възпитаници, в случай че обич имате между тях “ (Иоан 13:35).
В идното ми занятие и служение ще се старая с дух на благост да одобрявам единството и мира – с обич, дълготърпение и гледище, и най-много с Божията плодородна помощ, та да може посредством мене, недостойния, да свети Божията светлина, която просвещава и освещава всеки човек приближаващ на света (срв. Иоан 1:9). С тези ми писания ще се надявам да придобия и аз богосиновството, както споделя Господ: „ Блажени миротворците, тъй като те ще се нарекат синове Божии “ (Мат. 5:9).
Към това прибавям и клетвените обещания, които давам през днешния ден пред Ваше Светейшество и целия освещен Архиерейски събор, да наставлявам правилните в избавителните истини на светата православна религия, чиято положена основа е Сам Господ Иисус Христос, нашият Спасител (срв. 1 Кор. 3:11); да управлявам Христовото словесно стадо в дух на благост, на правдивост и милост; да разпалвам в душите и сърцата на тези, с които Бог ще ме среща в служението ми, духа, чиито плодове са любовта, насладата и мирът, дълготърпението, благостта и милосърдието, вярата, кротостта и въздържанието (срв. Гал. 5:22-23); да напътвам в усърдие, в родолюбие и миролюбие, да послужвам с ревнивост пред Божия олтар и да правя безленостно и с всяко старание делото Господне, което е дело на истина, братолюбие и мир, а измежду народите – благосклонност.
Ваше Светейшество,
В духа на Вашето богомъдро напътствие, изричам и желанието си да положа всяко усърдие старателно да последвам разпореждането на апостола към всеки свещеник на Божията Църква: „ Не занемарявай дарбата, която е в тебе и ти бе дадена… с възлагане върху ти ръце на свещенството “ (1 Тим. 4:14). Този апел ще ми припомня всеки път да разпалвам Божия подарък (срв. 2 Тим. 1:6), който ми е даден с ръкополагането ми за свещеник на Църквата Христова. Той ще ми оказва помощ и да се засилвам във вярата, тъй като тя е, която избавя (срв. Мат. 9:22); да пропагандирам словото на спасението, настоявайки „ на време и не на време “, и да уверявам „ с огромно дълготърпение и поука “ (2 Тим. 4:2); да правя с страхопочитание и със боязън Божи, с нравствен боязън и надлежна подготовка църковните тайнодействия за освещаване на правилните.
В този тържествено празничен ден аз поставям в сърцето си и съвета на светия деятел Петър, който увещава и наставлява: „ Пасете Божието стадо, което имате, като го назидавате не насила, а непринудено (и богоугодно), не поради гнусна изгода, само че от старание, и не като господарувате над причта, а като давате образец на стадото “ (1 Петр. 5:2-3).
И по този начин с признателност в душата и с очакване в Бога, с смирение към Свещеноначалието и ревнивост в служението, с обич в сърцето си и схващане за лежащия върху плещите ми църковно-обществен дълг, ще се надявам и аз да ходя облагодатèн по новия си път на дипломат от името Христово.
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Още един път ви апелирам вашата архипастирска молитва към Бога за мене, недостойния, да се съедини с моята молитва, която в този миг от живота ми е най-много такава: „ Боже, … не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнемай от мене. Върни ми насладата на Твоето избавление и с властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на твоите пътища и нечестивите към Тебе ще се извърнат “ (Пс 50:12-15). Амин.
+ Драговитийски свещеник ВАСИЛИЙ
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Богоносни и боголюбиви отци,
Възлюбени в Господа братя и сестри,
В свещения ден на тази персонална огнена Петдесетница, когато над мене – недостойния, се извърши тайнството на епископската хиротония, заставам пред вас – богомъдри архиереи на Православната ни черква, свещенство и народ Божи – с нравствен боязън и страх, само че и с безстрашие и решителност. Богу било угодно, посредством благодатта на Преветия Негов Дух да ме приведе към нелекото и най-висше в църковната подчиненост служение на епископството. Приемайки апостолския чоп, добре съзнавам своята отпадналост, само че разпореждам вярата си на Бога и Неговата берекет, която всичко изпълва, подкрепя индивидите в техните немощи и всичко привежда към божественото съвършенство.
Свети деятел Павел ясно свидетелства, че силата Божия в отпадналост се демонстрира (срв. 2 Кор. 12:9). Същото той написа и до своя възпитаник Тимотей, като го укрепява, настоявайки, щото оня да се усилва в благодатта (срв. 2 Тим. 2:1), която Бог му е дарувал, укрепвайки своята религия, своята вяра и сили за почтено служение на Бога и на светата Му Църква. Така и аз, който ясно съзнавам своята човешка отпадналост, се уповавам обаче на Божията помощ, та това, което като човек не ми доближава, Светият Дух да го възпълни.
А на друго място в своите овчарски послания Апостолът на народите приканва правилните в Солун: „ Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете “ (1 Сол 5:16-18). Този апел, както и цялото богословие на този дивен Христов деятел, са обърнати към всички, в това число и към нас, през днешния ден. Тези апостолски думи са били и моето персонално ентусиазъм в целия ми доскорошен живот – тази своя мощ те ще запазят за мене и отсега нататък.
Благодаря на Бога за всичките Му благодеяния към мене. Още от ранна детска възраст Всеблагият Бог напъти стъпките ми в дворите на Софийската духовна семинария, под покрова на Всебългарският настойник светия Йоан Рилски Чудотворец, където стартира образованието ми в богословието и живота на Църквата. Там, с изключение на на богопознание и на безконечните истини за Бога, света и индивида, се научих още на ред и дисциплинираност, на молитва и братолюбие и на всичките други добродетели, които следва да има духовникът. Там се срещнах с обдарени и облагодатени от Всеподателя духовници, множеството от които през днешния ден са архиереи на родната ни света Православна черква, измежду които са Високопреосвещените митрополити Пловдивски Николай, Старозагорски Киприан, Сливенски Арсений и Видински Пахомий, Преосвещените епископи – Белоградчишки Поликарп и Велбъждки Исаак – мои скъпи в Господа духовни братя, както и уважаваният от мен Маркианополски свещеник Богослов.
В тези плодородни двори се срещнах и със своя нравствен отец – Велички свещеник Сионий, за която среща благодаря Богу и до през днешния ден. Той одобри нелеката отговорност да ме приведе по пътя към Царството Божие – посредством монашеския постриг и духовно управление. Даде ми и името на моя небесен настойник Великия светител на Църквата Христова Василий, чиито молебствия крънкам и на който с моите немощи се пробвам да имитирам във всичко в служението. Преосвещеният Сионий ме ръкоположи за йеромонах и до през днешния ден ме поддържа в духовното ми израстване, за което сърдечно му благодаря.
Благодарността ми обаче не би била цялостна, в случай че отмина светлите имена на преселилите се във вечността блаженопочинали наши светители-йерарси: приснопаметния наш отец и Български патриарх Неофит, в чиято тогавашна епархия израснах и чийто протосингел имах достойнството и насладата да бъда през последните седем години от първосветителското му служение, и скъпия на сърцето ми Видински митрополит Дометиан, който благослови духовния ми път и отечески ме възприе под своя плодороден омофор в богодаруваната му епархия, където и одобрих монашеския постриг; който благослови и извърши ръкоположението ми в първата степен на свещенството – йеродяконската, в храма на Софийската духовна семинария, а сетне, в дните на послушанието ми като свещеник на Чипровската света обител „ Св. Йоан Рилски “, ме удостои и с архимандритското достолепие. Всесърдечна признателност изричам и на всички мои духовни братя, измежду които и на Високопреосвещения Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, на архимандритите, йеромонасите и монасите и на всички мои духовни сестри – монахини, които всеки път са ме подкрепяли с молитвите си.
Специална признателност и благодарност дължа и на моите учители и възпитатели от Софийската духовна семинария и от Богословския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
Накрая, само че не на последно място, най-дълбока и синовна признателност и благодарност дължа и на моите скромни родители Иван и Наталия, които постоянно са се стараели да ме възпитат, ограмотят и създадат героичен човек. Благодаря им от сърце за родителското им благословение и за упътването, което ми подаряват непроменяемо, приемайки и до през днешния ден с наслада персоналния ми избор да се посветя в служение на Бога.
Благодаря и на свещенството от богохранимата Софийска епархия – на всички духовници, с които сме служили и сме работили на Божията равнища, с които дружно сме се молили и сме общували през годините! Благодаря и на моите събратя от Митрополитския катедрален храм „ Света великомъченица Неделя “, с които през последната година служихме и се трудихме дружно на виновното занятие на енорийското служение. Благодаря, също по този начин, и на чиновниците на Софийската света митрополия, както и на чиновниците при катедралния ни храм.
С особена обич благодаря и на всички скъпи за мен миряни, с които през годините сме се срещнали, запознавали сме се и сме се сприятелявали, и с които продължаваме и в този момент да бъдем дружно на молитва в дома Господен. Благодаря ви за молитвите и поддръжката, която ми оказвате!
Най-много от всичко обаче благодаря персонално Вам, Ваше Светейшество, на Високопреосвещените митрополити и Преосвещените архиереи – целия Освещен събор, който посредством ръковъзлагане през днешния ден преподаде сугубата берекет на архиерейското служение на мене, недостойния. Благодаря за гласуваното ми доверие и се надявам Вие, от които през миналите значително години съм се учил, да ме имате в светите си молебствия и отсега нататък.
Отлично осъзнавам, че на слабите ми рамене се разпорежда тежко задължение, само че зная и думите на Господа, Който споделя: „ Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето робство върху си и се поучете от Мен, … тъй като игото Ми е богатство, и бремето Ми леко “ (Мат 11:28-30). Със схващане за дълга и изключителната отговорност, който от през днешния ден поемам пред Бога и Църквата, изповядвам готовността и решимостта си да отдам всички свои сили и качества, с цел да оправдая доверието и да не посрамя в никакъв случай архиерейския ранг. Желая по този начин да възлюбя Христа Спасителя, моя Благодетел още от деня на рождението ми, същинско благополучие и наслада на целия ми живот, че всецяло да надживявам в служение Нему – в това неразлъчно единство с Него, за което Той приказва на учениците, сравнявайки Себе Си с лоза, а тях – с клонките на тази лоза (срв. Иоан 15:1-6). Та към този момент никой и нищо на света да не може да ме откъсне от Христа Иисуса.
Ясно осъзнавам, че без обич към Христа не мога да бъда овчар, а още по-малко архипастир на Църквата. Ала същото може да се каже и за любовта към ближните, която по свидетелството на Самия наш Господ е признак на достоверното пастирско служение (срв. Иоан 10:1). И по тази причина горещо апелирам Всеподателя Бога, щото – дружно с любовта ми към Него – сърцето ми да бъде изпълнено и с обич към моите ближни, та постоянно с безстрашие да се апелирам и да поставям душата си за тях.
Живеем в мъчително време на несъгласия и противодействия, в което архиерейското служение не може да бъде леко, нито безметежно. В този свят на противоборства и разделения се надявам Князът на мира, който ни остави и ни подари Своя мир (срв. Иоан 14:24), да ми дарува сили в духовната бран, в проповедта на Евангелието на Царството Божие, та да мога да втълпявам и аз мир сред индивидите, който мир се гради върху фундамента на любовта и на единството: „ По това ще познаят всички, че сте Мои възпитаници, в случай че обич имате между тях “ (Иоан 13:35).
В идното ми занятие и служение ще се старая с дух на благост да одобрявам единството и мира – с обич, дълготърпение и гледище, и най-много с Божията плодородна помощ, та да може посредством мене, недостойния, да свети Божията светлина, която просвещава и освещава всеки човек приближаващ на света (срв. Иоан 1:9). С тези ми писания ще се надявам да придобия и аз богосиновството, както споделя Господ: „ Блажени миротворците, тъй като те ще се нарекат синове Божии “ (Мат. 5:9).
Към това прибавям и клетвените обещания, които давам през днешния ден пред Ваше Светейшество и целия освещен Архиерейски събор, да наставлявам правилните в избавителните истини на светата православна религия, чиято положена основа е Сам Господ Иисус Христос, нашият Спасител (срв. 1 Кор. 3:11); да управлявам Христовото словесно стадо в дух на благост, на правдивост и милост; да разпалвам в душите и сърцата на тези, с които Бог ще ме среща в служението ми, духа, чиито плодове са любовта, насладата и мирът, дълготърпението, благостта и милосърдието, вярата, кротостта и въздържанието (срв. Гал. 5:22-23); да напътвам в усърдие, в родолюбие и миролюбие, да послужвам с ревнивост пред Божия олтар и да правя безленостно и с всяко старание делото Господне, което е дело на истина, братолюбие и мир, а измежду народите – благосклонност.
Ваше Светейшество,
В духа на Вашето богомъдро напътствие, изричам и желанието си да положа всяко усърдие старателно да последвам разпореждането на апостола към всеки свещеник на Божията Църква: „ Не занемарявай дарбата, която е в тебе и ти бе дадена… с възлагане върху ти ръце на свещенството “ (1 Тим. 4:14). Този апел ще ми припомня всеки път да разпалвам Божия подарък (срв. 2 Тим. 1:6), който ми е даден с ръкополагането ми за свещеник на Църквата Христова. Той ще ми оказва помощ и да се засилвам във вярата, тъй като тя е, която избавя (срв. Мат. 9:22); да пропагандирам словото на спасението, настоявайки „ на време и не на време “, и да уверявам „ с огромно дълготърпение и поука “ (2 Тим. 4:2); да правя с страхопочитание и със боязън Божи, с нравствен боязън и надлежна подготовка църковните тайнодействия за освещаване на правилните.
В този тържествено празничен ден аз поставям в сърцето си и съвета на светия деятел Петър, който увещава и наставлява: „ Пасете Божието стадо, което имате, като го назидавате не насила, а непринудено (и богоугодно), не поради гнусна изгода, само че от старание, и не като господарувате над причта, а като давате образец на стадото “ (1 Петр. 5:2-3).
И по този начин с признателност в душата и с очакване в Бога, с смирение към Свещеноначалието и ревнивост в служението, с обич в сърцето си и схващане за лежащия върху плещите ми църковно-обществен дълг, ще се надявам и аз да ходя облагодатèн по новия си път на дипломат от името Христово.
Ваше Светейшество,
Ваши Високопреосвещенства,
Ваши Преосвещенства,
Още един път ви апелирам вашата архипастирска молитва към Бога за мене, недостойния, да се съедини с моята молитва, която в този миг от живота ми е най-много такава: „ Боже, … не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнемай от мене. Върни ми насладата на Твоето избавление и с властния Дух ме утвърди. Беззаконните ще науча на твоите пътища и нечестивите към Тебе ще се извърнат “ (Пс 50:12-15). Амин.
+ Драговитийски свещеник ВАСИЛИЙ
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ