Краят на Adblock? Съд застраши блокерите на реклами и самата свобода в интернет
Не ви харесват рекламите? Тогава вие сте извършител! “ – Германски съд измисли нова прекомерно странна логичност.
В Германия се разгаря спор, който може директно да засегне милиони интернет консуматори. Става дума за блокерите на реклами – добре познати принадлежности, които ви дават опция да премахвате досадните банери, да ускорявате зареждането на уеб страниците и да се предпазвате от наблюдаване. Федералният висш съд на Германия постанови правосъдно решение, което слага под въпрос законността на потреблението им и може да трансформира сходни разширения в обект на авторското право.
Ситуацията може да бъде обяснена с елементарна прилика. Когато човек отиде да закуси по време на рекламна пауза по малкия екран, превърти рекламата в подкаст или изхвърли непотребната страница от вестник, никой не счита това за нарушаване на закона. Но в случай че същото нещо се направи в браузъра благодарение на уголемение, съдът внезапно вижда допустимо нарушаване на авторските права. Според Mozilla този метод заплашва свободата, неприкосновеността на персоналния живот и сигурността на потребителите.
Проблемът не е единствено в рекламата. Потребителите постоянно трансформират метода на проявление на страниците в името на удобството: с цел да подобрят достъпността, да оценят интерфейса, да се предпазят от тракерите и зловредния код или просто да усъвършенстват работата на компютъра. Браузър, който не разрешава манипулиране на изтегления код, би бил извънредно рисков инструмент, акцентират специалистите.
Правната борба за блокерите на реклами се води в Германия повече от десетилетие. Големият издател Axel Springer съди Eyeo, разработчика на Adblock Plus. Доскоро съдилищата в множеството случаи заставаха на страната на Eyeo: през 2022 година Апелативният съд в Хамбург постанови, че разширението не нарушава авторските права, а единствено разрешава на потребителите да вземат решение по какъв начин да се демонстрират страниците.
Само че на 31-ви юли 2025 година Германският федерален висш съд отчасти анулира това решение и върна делото за ново разглеждане. Сега съдът от по-ниска инстанция ще би трябвало да изследва в детайли кои детайли от уеб страницата са модифицирани от блокерите – байткод, обектен код или други елементи – и дали те попадат под отбраната на авторското право. Окончателното правосъдно произвеждане може да отнеме още няколко години.
Mozilla показва вяра, че Германия няма да се трансформира във втората страна след Китай, в която блокиращите реклами са доста дейно неразрешени. В противоположен случай това освен ще лиши потребителите от надзор върху личното им онлайн пространство, само че и ще сътвори рисков казус: всички разширения, които усъвършенстват сигурността и неприкосновеността на персоналния живот, могат да бъдат атакувани. В дълготраен проект това може да задуши нововъведенията и да промени самата същина на интернет, като го направи по-затворен и по-малко комфортен за хората.
