Не въображението, а логиката ми подсказва, че докато не се

Не въображението, а логиката ми подсказва, че до момента в който не се преселим в Отвъдното всички, в които дреме, диша или живурка споменът и навиците от соца, нещата няма по какъв начин да стартират на чисто.
А и това " чисто " към този момент е нечисто от пристрастията и хленченето ни - на нас, старите, които описваме на внуците си какъв брой богат беше животът ни в панелките, с еднотипните мебели, със възбраните да приказваме каквото мислим, да посещаваме роднините си в чужбина, да живеем в София, в случай че не сме родени в столицата и прочие Това споделя в изявление за Impresiо.dir.bg поетът Румен Леонидов.

Има още милиони българи измежду нас, за които свободата им е нещо ненужно. Те са нещастни, тъй като постоянно са правили това, което им е казвал някой над тях в йерархията. Те са били реализатори, и единствено такива. Сега отново са същите, само че получават ниски заплати и пенсии, тъй като в множеството случаи нямат нито модерна професионална подготовка, нито разпоредителност, нито вродено или присвоено възприятие за риск в някакъв тип предприемачество, безапелационен е поетът.

Българите у нас се помиряват с всичко, до степен на индиферентност. Това не е нация от човеци, а голям брой, склонно да изтърпи покорно доживотната си орис на бъдеща животинска тор. Младите не емигрират, те просто се изтеглят, тъй като обществената атмосфера мирише неприятно, вони на старешки облекла, на прашен гардероб, на безизходност. С всекидневни проблясъци на настървение и принуждение върху близките, нормално върху доста по-слабите от нас, счита Леонидов.