Шпигел: Как руският елит си представя победата
" Не трябваше да започваме този спор, само че щом сме го почнали, би трябвало да победим " - това е именита фраза, която съветският хайлайф обича да изрича през днешния ден. Преди две години по-голямата част от елита към момента беше ужасена и вярваше, че остарелият живот е завършил, че започването на спора е съдбовна неточност на Путин.
Повечето звезди на киното и шоубизнеса не бързаха да поддържат обществено протичащото се, камо ли да пътуват до окупираните от съветските войски територии, с цел да изнасят концерти. Компаниите също се опитваха да запазят отдалеченост от Украйна. Те осъзнаваха, че всеки сходен контакт би довел до наказания, и всички се надяваха, че могат да изчакат. Те действаха прагматично.
Знаехме това най-малко откогато преди година в интернет се появиха няколко записа на телефонни диалози, на които се вижда по какъв начин авторитетни съветски предприемачи проклинат Путин и спора в Украйна.
Михаил Фридман, притежател на най-голямата частна банка " Алфа банк ", реши да не се връща в Русия и да остане в Лондон, макар другите интернационалните наказания, наложени против него.
Но по-късно нещата се трансформираха. През октомври Фридман отлетя назад за Москва. Той осъзнава, че животът на Запад в изискванията на наказания е нетърпим, до момента в който в Русия той може да бъде доста по-приятен.
От предишното лято насам няма сходни нови данни. Бизнесмените и политиците са станали по-предпазливи. Но те също по този начин просто към този момент не считат, че Путин губи - те имат вяра, че Русия печели.
" Трудно е да си новобранец, когато си победител, само че когато си губещ, е по-трудно да се понася ", споделя ми един от най-големите съветски олигарси, който в миналото осъди спора в Украйна и Путин. Днес, признава той, обстановката се е трансформирала. Отношението към Путин е станало доста по-лоялно - и доста по-скептично към Запада. " Тази война би трябвало да бъде извоювана, другояче няма да можем да живеем, другояче Русия ще се разпадне ". Подобни причини чух от няколко десетки събеседници.
Друг е въпросът по какъв начин тъкмо представителите на съветския хайлайф си показват тази победа. Съществуват няколко спорни сюжета.
Звучи стряскащо, в случай че се замислите. Харков е милионен европейски град, най-малко по този начин беше преди началото на войната. В началото на XX в. той е столица на Украйна и до през днешния ден е център на украинската (и руската) просвета, просвета и обучение.
Русия бомбардира Харков всеки ден. Почти цялата инфраструктура на града е разрушена, а достъпът до вода и електричество е стеснен.
Няколко източника настояват, че единственият допустим сюжет за Владимир Путин е завладяването на Киев. Изглежда, че Путин има особена, мистична връзка с украинската столица (както знаем, в изкривената си визия за съветската история той счита Киев за люлка на съветската цивилизация).
Путин е изключително завързан към Киево-Печерския манастир (известен също като Киево-Печерска лавра), най-стария православен манастир в украинската столица. По време на последното си публично посещаване в Киев през 2013 година Путин прекарва съвсем цялото си време там. Той се срещна с епископи и други духовници и организира диалози с тогавашния украински президент Виктор Янукович.
В Киевската печерска лавра са заровени няколко почитани съветски светци и исторически персони - от националния воин Иля Муромец до най-известния министър-председател на Руската империя Пьотр Столипин. (Путин доста обича Столипин, той даже му издигна монумент в Москва, до постройката на държавното управление.)
Миналата година основният редактор на пропагандния ефирен канал RT Маргарита Симонян заплаши жителите на Тбилиси с заличаване и безусловно написа: " Никой няма да се заиграва с Грузия и никой няма да изпраща войски там, само че просто ще бомбардират Тбилиси незабавно, без никакви специфични съображения ". Защото, съгласно нея, в Тбилиси " няма Киево-Печерска лавра ".
Руската войска може да изпрати елементи към Киев единствено по един метод - през Беларус. Киев се намира в непосредствена непосредственост до беларуската граница - единственото, което се намира сред тях, е регионът на печално известната атомна електроцентрала в Чернобил. През пролетта на 2022 година съветските сили нападнаха Киев през зоната на Чернобил.
В Москва се носят клюки, че Путин може да реши да ескалира връзките със Запада и към този момент няма да става въпрос за Украйна. Според публикуваното мнение Путин вижда слабостта на НАТО и по тази причина може да се опита да предизвика спор с някоя от балтийските страни.
Сценарият би могъл да наподобява по следния метод - рускоезичното население на, да речем, Естония (или Латвия) може да изиска отбрана от неонацистите. Тогава съветски войски биха могли да пресекат границата и да окупират няколко селища в Източна Естония (Например рускоезичния град Нарва.) Провокация към НАТО - по какъв начин би реагирал алиансът? Готов ли е да стартира Трета международна война поради няколко квадратни километра на границата с Русия?
Подобна провокация по отношение на НАТО, най-малко съгласно този сюжет, може да бъде изключително настояща в навечерието на президентските избори в Съединени американски щати. Кремъл счита, че резултатът може да бъде безпорядък в алианса, който дефинитивно да подкопае възможностите за преизбиране на Джо Байдън. Това от своя страна би могло да покаже, че Доналд Тръмп е прав и че Организацията на Северноатлантическия контракт е безполезна и ненужна за Америка.
Според този сюжет Кремъл е убеден, че Западът няма да посмее да реагира. Страхът от трета международна война е най-силен в Европа и Америка, единомислещо решение в НАТО е невероятно, тъй че всяка ескалация от страна на Русия ще провокира суматоха и безпорядък на Запад.
Събеседниците ми показват, че този сюжет е евентуален, тъй като не значи завършек на военния спор. Според тях Путин не е заинтригуван от прекратяването му. Напротив, той е заинтригуван от продължаването му, тъй като това е най-хубавият метод за битка с несъгласните и за поддържане на политическата непоклатимост.
И най-после, в Москва има и група " оптимисти ", които считат, че не е належащо да се прави нищо преди американските избори - Тръмп ще завоюва през ноември и това ще промени радикално обстановката в света.
Според източници, близки до Кремъл, Путин мечтае за нов международен ред, т.е. за конференция, сходна на Ялтенската конференция от 1945 година, когато Франклин Рузвелт, Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил се срещат в Крим и разделят света. Сега Путин желае нова среща на върха - с Тръмп и Си Цзинпин.
Според източници екипът на Тръмп е наясно с сходни желания на Кремъл. Въпреки това, до момента в който преди една година сходен сюжет изглеждаше съвършен и реален за Кремъл, в този момент обкръжението на Путин се чуди дали Тръмп, в случай че бъде определен, ще се съгласи на договаряния с присъединяване на Китай, или засилената борба ще бъде по-благоприятна и за двете страни в този миг.
Реално преразпределение на света без присъединяване на Китай е невероятно. Въпреки това съветските стратези считат, че са вероятни договаряния с Тръмп и ново съглашение за " сфери на въздействие " сред Русия и Съединени американски щати.
Според доста представители на съветския хайлайф този сюжет е съвършен. В края на краищата, с триумфа на цинизма в света, тяхната фантазия става все по-близка - спорът в Украйна да избледнее от паметта допустимо най-бързо, глобите против тях да бъдат анулирани и всичко да се върне към естественото.
Повечето звезди на киното и шоубизнеса не бързаха да поддържат обществено протичащото се, камо ли да пътуват до окупираните от съветските войски територии, с цел да изнасят концерти. Компаниите също се опитваха да запазят отдалеченост от Украйна. Те осъзнаваха, че всеки сходен контакт би довел до наказания, и всички се надяваха, че могат да изчакат. Те действаха прагматично.
Знаехме това най-малко откогато преди година в интернет се появиха няколко записа на телефонни диалози, на които се вижда по какъв начин авторитетни съветски предприемачи проклинат Путин и спора в Украйна.
Михаил Фридман, притежател на най-голямата частна банка " Алфа банк ", реши да не се връща в Русия и да остане в Лондон, макар другите интернационалните наказания, наложени против него.
Но по-късно нещата се трансформираха. През октомври Фридман отлетя назад за Москва. Той осъзнава, че животът на Запад в изискванията на наказания е нетърпим, до момента в който в Русия той може да бъде доста по-приятен.
От предишното лято насам няма сходни нови данни. Бизнесмените и политиците са станали по-предпазливи. Но те също по този начин просто към този момент не считат, че Путин губи - те имат вяра, че Русия печели.
" Трудно е да си новобранец, когато си победител, само че когато си губещ, е по-трудно да се понася ", споделя ми един от най-големите съветски олигарси, който в миналото осъди спора в Украйна и Путин. Днес, признава той, обстановката се е трансформирала. Отношението към Путин е станало доста по-лоялно - и доста по-скептично към Запада. " Тази война би трябвало да бъде извоювана, другояче няма да можем да живеем, другояче Русия ще се разпадне ". Подобни причини чух от няколко десетки събеседници.
Друг е въпросът по какъв начин тъкмо представителите на съветския хайлайф си показват тази победа. Съществуват няколко спорни сюжета.
Звучи стряскащо, в случай че се замислите. Харков е милионен европейски град, най-малко по този начин беше преди началото на войната. В началото на XX в. той е столица на Украйна и до през днешния ден е център на украинската (и руската) просвета, просвета и обучение.
Русия бомбардира Харков всеки ден. Почти цялата инфраструктура на града е разрушена, а достъпът до вода и електричество е стеснен.
Няколко източника настояват, че единственият допустим сюжет за Владимир Путин е завладяването на Киев. Изглежда, че Путин има особена, мистична връзка с украинската столица (както знаем, в изкривената си визия за съветската история той счита Киев за люлка на съветската цивилизация).
Путин е изключително завързан към Киево-Печерския манастир (известен също като Киево-Печерска лавра), най-стария православен манастир в украинската столица. По време на последното си публично посещаване в Киев през 2013 година Путин прекарва съвсем цялото си време там. Той се срещна с епископи и други духовници и организира диалози с тогавашния украински президент Виктор Янукович.
В Киевската печерска лавра са заровени няколко почитани съветски светци и исторически персони - от националния воин Иля Муромец до най-известния министър-председател на Руската империя Пьотр Столипин. (Путин доста обича Столипин, той даже му издигна монумент в Москва, до постройката на държавното управление.)
Миналата година основният редактор на пропагандния ефирен канал RT Маргарита Симонян заплаши жителите на Тбилиси с заличаване и безусловно написа: " Никой няма да се заиграва с Грузия и никой няма да изпраща войски там, само че просто ще бомбардират Тбилиси незабавно, без никакви специфични съображения ". Защото, съгласно нея, в Тбилиси " няма Киево-Печерска лавра ".
Руската войска може да изпрати елементи към Киев единствено по един метод - през Беларус. Киев се намира в непосредствена непосредственост до беларуската граница - единственото, което се намира сред тях, е регионът на печално известната атомна електроцентрала в Чернобил. През пролетта на 2022 година съветските сили нападнаха Киев през зоната на Чернобил.
В Москва се носят клюки, че Путин може да реши да ескалира връзките със Запада и към този момент няма да става въпрос за Украйна. Според публикуваното мнение Путин вижда слабостта на НАТО и по тази причина може да се опита да предизвика спор с някоя от балтийските страни.
Сценарият би могъл да наподобява по следния метод - рускоезичното население на, да речем, Естония (или Латвия) може да изиска отбрана от неонацистите. Тогава съветски войски биха могли да пресекат границата и да окупират няколко селища в Източна Естония (Например рускоезичния град Нарва.) Провокация към НАТО - по какъв начин би реагирал алиансът? Готов ли е да стартира Трета международна война поради няколко квадратни километра на границата с Русия?
Подобна провокация по отношение на НАТО, най-малко съгласно този сюжет, може да бъде изключително настояща в навечерието на президентските избори в Съединени американски щати. Кремъл счита, че резултатът може да бъде безпорядък в алианса, който дефинитивно да подкопае възможностите за преизбиране на Джо Байдън. Това от своя страна би могло да покаже, че Доналд Тръмп е прав и че Организацията на Северноатлантическия контракт е безполезна и ненужна за Америка.
Според този сюжет Кремъл е убеден, че Западът няма да посмее да реагира. Страхът от трета международна война е най-силен в Европа и Америка, единомислещо решение в НАТО е невероятно, тъй че всяка ескалация от страна на Русия ще провокира суматоха и безпорядък на Запад.
Събеседниците ми показват, че този сюжет е евентуален, тъй като не значи завършек на военния спор. Според тях Путин не е заинтригуван от прекратяването му. Напротив, той е заинтригуван от продължаването му, тъй като това е най-хубавият метод за битка с несъгласните и за поддържане на политическата непоклатимост.
И най-после, в Москва има и група " оптимисти ", които считат, че не е належащо да се прави нищо преди американските избори - Тръмп ще завоюва през ноември и това ще промени радикално обстановката в света.
Според източници, близки до Кремъл, Путин мечтае за нов международен ред, т.е. за конференция, сходна на Ялтенската конференция от 1945 година, когато Франклин Рузвелт, Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил се срещат в Крим и разделят света. Сега Путин желае нова среща на върха - с Тръмп и Си Цзинпин.
Според източници екипът на Тръмп е наясно с сходни желания на Кремъл. Въпреки това, до момента в който преди една година сходен сюжет изглеждаше съвършен и реален за Кремъл, в този момент обкръжението на Путин се чуди дали Тръмп, в случай че бъде определен, ще се съгласи на договаряния с присъединяване на Китай, или засилената борба ще бъде по-благоприятна и за двете страни в този миг.
Реално преразпределение на света без присъединяване на Китай е невероятно. Въпреки това съветските стратези считат, че са вероятни договаряния с Тръмп и ново съглашение за " сфери на въздействие " сред Русия и Съединени американски щати.
Според доста представители на съветския хайлайф този сюжет е съвършен. В края на краищата, с триумфа на цинизма в света, тяхната фантазия става все по-близка - спорът в Украйна да избледнее от паметта допустимо най-бързо, глобите против тях да бъдат анулирани и всичко да се върне към естественото.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ