Не трябва да седим седнали по цял ден, а да

Не би трябвало да седим седнали по през целия ден, а да се стремим да се движим повече, по този начин ще избегнем доста от мъчителните положения. Това съобщи в изявление кинезитерапевтът Петър Петров, който имат над 15-годишен опит.

Кинезитерапевтът изясни, че в днешно време най-големият проблем е статиката – това, че стоим в едно и също състояние и по този метод пренапрягаме кръста и оттова стартират надлежно и болките. „ Затова е доста значимо да имаме многообразие, да не стоим по през целия ден, да се движим “, сподели той и уточни, че най-застрашени са хората, които имат застояла специалност, тъй като са в седнало състояние 7 – 8 часа.

Поради тази причина експертът поучава хората с сходен вид специалност да се разнообразяват и доста постоянно да стават, да работят прави 10 – 15 минути, с цел да не ги заболява. „ Лошото е, че хората постоянно идват късно. Болката не е проблем, болката просто ни алармира за това, че ще имаме проблем и нормално, когато се получи към този момент дискова херния, дискова протрузия е минало доста дълго време – хората са имали дискомфорт, някакъв сигнал, че ги боли и чак по-късно се е получила към този момент по-сериозната обстановка. За това най-хубавият съвет е просто да се стремим да се движим повече “, акцентира Петров.

Най-честата контузия при спортистите е обръщането на глезена, при който просто стъпваме на погрешно. „ За благополучие, това се повлиява множеството пъти много елементарно. Вече при коленете е много по-сложно – там се късат кръстни връзки, там се постанова към този момент оперативна интервенция, няма по какъв начин да се премине без нея, само че пък по-късно към този момент се прави терапия и при нас и индивидът сред 6 и 9 месеца се връща обикновено в игра. Тук към този момент идва казусът с треньорите, че всички желаят доста по-бързо да се върнат, пък на нас ни би трябвало време “, изясни кинезитерапевтът.

Като най-сериозната от спортните контузии той уточни скъсания ахилес. „ Той се възвръща най-бавно. Операцията е по-тежка, с по-голям прорез, по-дълго време с имобилизация, което ни пречи много за възобновяване и там към този момент отиваме на по-дълго възобновяване “, разясни Петров.  

Специалистът описа и кои са най-големите неточности, които хората вършат при болежка или контузия, когато се пробват да се лекуват сами. По думите му доста пъти хората вземат решение да си вземат медикаменти сами, което не е добре, тъй като могат да им навредят. „ Хубаво е да се потърси лекарска помощ “, безапелационен е кинезитерапевтът.

Той даде образци и с хора, които ползват самолечение въз основа на YouTube видеа. „ Много пъти пациентите се утежняват по този метод. Има извършения, които кардинално е доста хубаво да се вършат, само че те се вършат в разнообразни интервали и когато стартираме да вършим едно упражнение, което се дефинира – има едно упражнение за гърба, което го показват, че е най-хубавото, то е най-хубавото, обаче, за профилактика, а когато ни боли и ние стартираме да го вършим, нервът се раздразва още повече и се утежняваме “, изясни Петров.

Друго нещо, което му е направило усещане, е, че „ обичаме доста загряващи мехлеми “. „ Когато имаме инфектиран нерв, не сме схванати, а нервът в действителност е инфектиран и му сложим нещо топло, индивидът или идва при нас, едвам вървешком, или влиза в болничното заведение за системи или на инжекции “, съобщи кинезитерапевтът.

Според него хората се обръщат късно към експертите, тъй като „ всеки чака да му мине “. „ Аз нормално давам образеца с настинката и с хремата – в случай че до 7 – 8 дни болката не стартира да изчезва, към този момент би трябвало да потърсим помощ, тъй като нещо се случва, не е просто растежение, нещо е станало. Но постоянно изчакват, постоянно пациентите идват късно “, сподели той и означи, че над 90% от пациентите идват късно, към този момент са минали през болница, през невролог и нещата са много по-сериозни, когато дойдат в кабинета.

Много редки са случаите, когато идва пациент, който споделя „ през вчерашния ден ме заболя “. „ Те са доста лесни за лекуване нормално, доста бързо се оправяме с казуса. Но, за жал, хората постоянно чакат до последно “, добави Петров.

Понякога е допустимо поради очакване до последно да се стигне до необратим развой и даже експерт да не може да помогне на пациента. „ Конкретно, в случай че приказваме за дисковите хернии, има обстановки, при които може да се постанова оперативна намеса. Наистина доста рядко се вършат интервенции, хората доста се стресират от това нещо. Процентното съответствие е незначително. Почти постоянно съумяваме да се оправим или единствено ние с терапия, или през някакви лекарства, инжекции, или влизаме в болница в краен случай. Но има случаи, при които ние имаме загуба на функционалност, нервът не действа и там в действителност е наложителна, и то незабавна, интервенция, тъй като след това може да има съществени последици “, обърна внимание кинезитерапевтът.

По думите му задачата е не просто да махнат болката на пациента и той да им стане клиент до живот, а да му оказват помощ по този начин, че той да премине до извършения, да стартира да ги прави у дома и да не му се постанова повече да идва. „ Реално да решим казуса, а не да решим признака, тъй като това в целия свят сега е огромният проблем, че болката се маха доста елементарно, извънредно елементарно, имаме ужасно доста разновидности, само че да махнем казуса е основното, с цел да не се връща той и пациентът да няма тези проблеми по-късно “, съобщи още Петров.

Кинезитерапевтът разяснява и проблемите при децата, като най-често това са гръбначните изкривявания. „ Там неприятното е, че родителите в действителност късно ги виждат. Повечето пъти те отхвърлят казуса. Виждат, че детето върви подгърбено напред или в случай че видят, че едното му рамо е по-надолу, те отхвърлят казуса “, показа той.

По отношение на децата спортисти, Петров изясни, че при тях спортните контузии са по-специфични от тези при възрастните и там би трябвало да се реагира в действителност бързо, тъй като може да има по-сериозни последици. „ Но пък, за благополучие, при тях възобновяване е доста бързо. Просто там би трябвало да се мине на доктор, да се прегледа детето, да се види каква е обстановката, да не е нещо съществено и по-късно към този момент терапийката нормално при тях е доста лесна “, посочи той и прикани родителите да не подценяват това.

Кинезитерапевтът поучава родителите да следят децата за гръбначни изкривявания – в случай че едната лопатка е по-нагоре, едното рамо е паднало. Много постоянно при него идват деца с такива проблеми. Родителите го водят, казвайки „ боли го кръста “, „ а то детето е цялото накриво и стартира да го боли кръста и тогава идват на обзор “.

Другото, с което се сблъсква в практиката си, са родителските упоритости. „ Някой като дете е бил някакъв състезател и детето прекомерно го натискат да тренира. Ходят на по два, три спорта, то няма време да почива, не се възвръща. Има, примерно, контузии – ние им споделяме да почива една, две седмици. Минало е през състезателен доктор и той им е споделил. Но те по този начин или другояче желаят да го пускат по-бързо, тъй като ще върви на някакво съревнование или на значим мач. За какво би трябвало поради едно съревнование или една футболна среща да се съсипе цялото бъдеще, в случай че просто може да изчака, да го пропусне? След месец, два или идната година той ще е здрав и ще може да играе пълноценно, а не да му съсипят кариерата “, разяснява Петров.

Попитан да даде няколко елементарни съвета за здрав тил и тяло в всекидневието, кинезитерапевтът съобщи най-много да вършим извършения. „ В момента живеем във време, в което имаме всевъзможни типове спорт. В София има басейни на всички места, има всевъзможни занимания. Можем да отидем във фитнеса, където има групови занимания. Можем да си изберем от напълно лека каланетика да стигнем до тежки натоварвания, може да упражняваме във фитнеса, можем да упражняваме във у дома. Най-важното е да има някакво придвижване, тъй като ние сме доста обездвижени “, уточни той, като акцентира, че не е толкоз комплицирано просто да се движим, само че сме не запомнили какво е спорт.

Има и хора, които влизат в крайностите. „ Когато приказваме за спортни контузии, най-честият състезателен травматизъм не е при спортистите сред 20 и 30, а сред 30 и 50. Защото някой човек е състезател и взема решение, че може да бъде на същото равнище и на 30, и на 40, и на 50. Той може да тренира като 20-годишен, само че не може да се възвръща като 20-годишен. Много е хубаво човек да спортува и на 30, и на 40, и на 50, просто би трябвало да внимава какво прави, какъв вид спортове и на какво натоварване се подлага “, добави кинезитерапевтът.

В умозаключение той прикани да се грижим за здравето си. „ Имаме доста разновидности да се грижим за здравето ни, не би трябвало да го неглижираме до момента в който стане зле, тъй като най-после ще ни е по-трудно, ще ни боли повече и чисто и финансово ще ни е по-зле. Хората са привикнали, че болката е нещо обикновено, пък тя не е естествена, тя ни алармира, че нещо не е наред, тъй че би трябвало да я решим и след това да нямаме тези проблеми. Хората просто са привикнали да живеят с тази болежка, а не е нужно “, сподели още Петров.