Fraunhofer IEE: Не смесвайте водород в газовите мрежи
Не би трябвало да се позволява да бъде водородът да бъде сместван в газовите мрежи. До този извод стигат специалистите от Немския институт по стопанска система, енергетика и технология на енергийните системи (Fraunhofer IEE) в отчетът си The limitations of hydrogen blending in the European gas grid. Като една от насоките за декарбонизация на стопанската система, Европа преглежда прибавянето на „ нисковъглероден водород “ в газовите мрежи. По този метод природният газ се разрежда и надлежно излъчванията при изгарянето на такава примес при крайните консуматори са по-ниски. Към това би трябвало да се добави, че съществуващата газотранспортна/газоразпределителна инфраструктура се планува да се употребява за превозването на водород (като част от смесването), до момента в който не бъдат основани специфични тръбопроводи за транспорт на водород. В създаването си специалистите от института се пробват да оценят дали е оправдано прибавянето на водород в газовите мрежи. Изводът надлежно е: Не. Това не би трябвало да де прави. Добавянето в газовите мрежи на 20 % водород (това е процентът, който се счита за механически позволен за безвредна работа на газовите котли и за който се лобира) води до спад на излъчванията едвам с 6-7 %, само че усилва разноските на предприятията и на семействата в забележителна степен.
Освен това от Fraunhofer откриват и заплахата от възникването на механически проблеми пи примес с 20 % H2. Авторите на отчета означават, че не съществува единна универсална граница за съотношението на водорода в сместа му с природен газ. От техническа позиция горните граници зависят доста от толерансите на другите консуматори на газ. В стандарта EN 16726 от 2019 година се споделя: „ Към сегашния миг не е допустимо да се дефинира гранична стойност за водорода, която да е универсална за всички области на европейската газова инфраструктура и по тази причина се предлага да се извърши разбор за всеки обособен случай “. Магистралните газопроводи могат да се оправят без проблем със примес до 10 % H2 и „ по-висок дял на H2 може да са вероятни, само че това зависи от съответните материали на газопроводите “. Газомерите в жилищни здания може да имат проблеми с калибрирането и нищо не може да се каже за издръжливостта на еластомерните уплътнения. Този въпрос единствено се изследва. Съществуващите газови компресори може да работят със примес от 10 % H2, само че по-висок дял на водорода ще изисква адаптиране на работните колела и скоростните кутии. Цената на измененията се прави оценка на към половината от цената на новите компресори. Съществува също по този начин „ висока неустановеност “ по отношение на това, ще могат ли съществуващите подземни газохранилища да се оправят с 20 % дял на водорода, изключително колкото за каверните във водоносните структури. В отчета са посочени редица механически елементи. Авторите означават, че може да има малко " нисковъглероден " водород (и в обозримо бъдеще той ще бъде по-малко от необходимото), тъй че е целесъобразно да се употребява " непосредствено " в тези браншове, където е нужен преди всичко (торове, стомана, авиация...), и единствено там, където директната електрификация не е допустима. Добавянето на водород към актуалните газови мрежи е видимо просто решение, само че може да подкопае напъните за декарбонизация. От една страна, резултатът във връзка с намаляването на излъчванията ще бъде дребен, а въпреки това, няма да има задоволително водород за тези браншове, които в действителност се нуждаят от него. Как да се транспортира водорода до крайните консуматори? Авторите приказват за желанието към регионализация, т.е. по-добре е да се създава водород покрай потребителя (в промишлени клъстери). Препоръчва се основаването на районни мрежи посредством модернизиране на съществуващите и създаване на нови (водородни) газопроводи. Освен това към този момент има много такива районни планове в Европа. В отчетът се отбелязва, че единствено част от съществуващата газопреносна мрежа ще бъде преобразувана на водород. Тъй като потреблението на метан ще понижава с течение на времето, съществуващите газопроводи ще би трябвало да бъдат изведени от употреба в дълготраен проект.
Освен това от Fraunhofer откриват и заплахата от възникването на механически проблеми пи примес с 20 % H2. Авторите на отчета означават, че не съществува единна универсална граница за съотношението на водорода в сместа му с природен газ. От техническа позиция горните граници зависят доста от толерансите на другите консуматори на газ. В стандарта EN 16726 от 2019 година се споделя: „ Към сегашния миг не е допустимо да се дефинира гранична стойност за водорода, която да е универсална за всички области на европейската газова инфраструктура и по тази причина се предлага да се извърши разбор за всеки обособен случай “. Магистралните газопроводи могат да се оправят без проблем със примес до 10 % H2 и „ по-висок дял на H2 може да са вероятни, само че това зависи от съответните материали на газопроводите “. Газомерите в жилищни здания може да имат проблеми с калибрирането и нищо не може да се каже за издръжливостта на еластомерните уплътнения. Този въпрос единствено се изследва. Съществуващите газови компресори може да работят със примес от 10 % H2, само че по-висок дял на водорода ще изисква адаптиране на работните колела и скоростните кутии. Цената на измененията се прави оценка на към половината от цената на новите компресори. Съществува също по този начин „ висока неустановеност “ по отношение на това, ще могат ли съществуващите подземни газохранилища да се оправят с 20 % дял на водорода, изключително колкото за каверните във водоносните структури. В отчета са посочени редица механически елементи. Авторите означават, че може да има малко " нисковъглероден " водород (и в обозримо бъдеще той ще бъде по-малко от необходимото), тъй че е целесъобразно да се употребява " непосредствено " в тези браншове, където е нужен преди всичко (торове, стомана, авиация...), и единствено там, където директната електрификация не е допустима. Добавянето на водород към актуалните газови мрежи е видимо просто решение, само че може да подкопае напъните за декарбонизация. От една страна, резултатът във връзка с намаляването на излъчванията ще бъде дребен, а въпреки това, няма да има задоволително водород за тези браншове, които в действителност се нуждаят от него. Как да се транспортира водорода до крайните консуматори? Авторите приказват за желанието към регионализация, т.е. по-добре е да се създава водород покрай потребителя (в промишлени клъстери). Препоръчва се основаването на районни мрежи посредством модернизиране на съществуващите и създаване на нови (водородни) газопроводи. Освен това към този момент има много такива районни планове в Европа. В отчетът се отбелязва, че единствено част от съществуващата газопреносна мрежа ще бъде преобразувана на водород. Тъй като потреблението на метан ще понижава с течение на времето, съществуващите газопроводи ще би трябвало да бъдат изведени от употреба в дълготраен проект.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ