Не трябва да гледаме на инфлацията като на внезапна катастрофа.

Не би трябвало да гледаме на инфлацията като на неочаквана злополука. Това беше развой, който беше плануван. Това съобщи пред Нова телевизия финансистът и шеф на Балканския институт за обществена политика Иван Нейков. Той напомни, че в последните няколко години е имало доста ниска инфлация и даже години с дефлация. Гражданите са привикнали с такава наклонност. Няма по какъв начин обаче да има по едно и също време и стопански растеж, и спад на цените. Това е нещо като дървено желязо. Има ли растеж на стопанската система, при всички положения и цените порастват. " Плюсът си върви с минуса. " До огромен степен с това се изяснява покачването на цените. Има обаче и външни фактори, а инфлацията у нас в огромна степен е въздействие точно извън. Нейков уточни като образец Германия, където се регистрира най-високата инфлация за последните 25 години. " Ние сме извънредно тясно свързани с стопанската система на Европа, изключително с тази на Германия ", изясни Нейков. Според него не би трябвало на инфлацията да се гледа като на неочаквана злополука, а сравненията с  " Виденовата зима " не са състоятелни, макар че провокират интереса даже и на тези, които не помнят дните, в които заран цените са едни, а вечер са други. Нейков разкритикува неефективното харчене на пари под формата на директни помощи. Като образец той даде добавките към пенсиите, които въпреки и да имат чисто финансово измерение, не усъвършенстват качеството на живота на пенсионерите. Освен че са раздадени на калпак, без значение кой има и кой няма нужда от тези 50 до 120 лева, Нейков даде образец със обществените услуги в общините. В 150 общини въобще не се поддържа услуга за топла храна, за което няма пояснение в случай, че популацията застарява, доминират дами вдовици с ниски пенсии, които мъчно се грижат за себе си. Няма инфраструктура на обществените услуги, разкритикува Иван Нейков.