Не тръгнах с голям мерак за Венеция. Представях си миризма

Не потеглих с огромен копнеж за Венеция. Представях си миризма на канали, тълпи от туристи, бях чел от туристически конгреси, че има комари. Не знам дали в миналото мирише на канали, само че през април не миришеше. Носех устройство против комари. За целия ни престой се запознахме единствено с един комар в нашата стая. Той не умря от устройството, включено в контакта, само че пък беше общителен и ме ухапа единствено два пъти призори първата нощ. И някак възпитано хапеше, не ме сърбя повече от 10 минути.
Тълпи от туристи в действителност имаше, само че основно на площада „ Сан Марко “. На останалите места се размиваха. То пък несъмнено в Созопол ги няма. На мен тълпите не ми пречат, даже ми оказват помощ да си почивам, като зяпам хората. Пустите места ме потискат и там не си почивам, а се усещам разтревожен.
В съвсем всички туристически справочници написа, че човек може да усети най-добре Венеция, в случай че се загуби в нея. То и да искаш да не се загубиш, отново ще се случи. Тръгнал си за някакво място, което е единствено на 300 метра, само че не можеш да стигнеш до него, тъй като ти се изпречва канал. Затова е наложително да си купиш карта за цялата градска мрежа на публичния превоз - вапорето. Спирките му са извънредно близо една до друга и вместо да се чудиш по какъв начин да преминеш тези 300 метра, просто се качваш на вапорето и слизаш на идната спирка. 
Малко ни понижа удоволствието от загубването из града, тъй като, като включиш GPS-а на телефона, и той те води накъдето си тръгнал. Шофьорите са привикнали, само че аз не карам кола и ми беше доста необичайно, че GPS-ът ми приказва с женски глас и то на български във Венеция " завий наляво, завий надясно ". Но по едно време ме ядоса. Влязох в една тоалетна, а жената-GPS ми сподели: „ Не се движиш, спрял си, мини 200 метра напред и завий ". Как да се движа бе, моето момиче, не виждаш ли, че сега съм ангажиран с значима работа?
Странно място е Венеция. Хем е град, хем не е. Най-чудно ми беше вечер към 18 ч, когато гледаш хората да се прибират от работа с костюми, с чанти, публично облечени и всички се качват на вапоретото, както ние се качваме на трамвая или метрото. Е, има и таксита скутери, само че не разбрахме какъв брой костват. Бръмчат и коли за спешна помощ скутери с включени сирени, забързани към незабавния случай. Магазините се зареждат с лодки, строителни материали, всичко се кара с лодки. И нещо от света на италианската мода. Много изискан се обличат италианците и са хубави мъже и дами, фини едни такива, несъмнено им е от римската кръв или от климата. Венеция е безценен град като за международно. Пицата в ресторанта потегля от 11 евро. (После отидохме във Флоренция и там пицата по 8 евро ни се стори евтиния.)

И на тази скъпотия на основната им комерсиална улица гледаме магазин, на витрините написа " Всичко по 7,90 ". И то не битак някакъв с парцалки, а прекрасен магазин с хубави облекла. Първия ден го подминавахме, тъй като мислехме, че има някаква измама. На втория ден се престрашихме да влезем. Ти да видиш. Наистина всичките облекла - палта, блузи, панталони - по 7,90. Питаме продавачката, по какъв начин по този начин? Ами взимаме ги напряко от фабриките и по тази причина са толкоз евтини. Дъщеря ми си купи ужасно пролетно палто и чудесна блуза общо за 16 евро. А на открито пица с бира, и то от по-евтините, са 17 евро. За страдание, нямаше мъжки облекла, та за Стария остана единствено " Да живей България ". Е, покрай нас имаше огромен магазин за хранителни артикули с прилични цени, та измазахме много сандвичи. 
Странно място е Венеция, само че си заслужава. Бяхме в малко фамилно хотелче с 4 стаи. Домакините - извънредно общителни и приятни хора. Дъщеря им учи архитектура в локалния университет. Питахме я по какъв начин се живее на такова място. " Аз съм родена тук и съм привикнала ", сподели Анита.
Уж щях да пиша  малко, но то за Венеция май не може напълно телеграфно...