Не, това не е прочутата българска детска песничка Когато бях

...
Не, това не е прочутата българска детска песничка Когато бях
Коментари Харесай

Великите европейци – Бедржих Сметана

Не, това не е фамозната българска детска песничка „ Когато бях овчарче ” по текст на Иван Вазов и музика на Панайот Пипков. Това е симфоничната поема „ Вълтава ” от цикъла „ Моята татковина ” на великия чешки композитор Бедржих Сметана. 

Поемата е показана за първи път пред аудитория в Прага през 1874, когато Пипков е на 4. Как оттова нататък авторството се оказва негово, за мен най-малко си остава цялостна мистерия. Както и за какво това красиво и надълбоко произведение на Сметана, считано даже за нещо като всекидневен чешки народен химн, в България е принизено до неискрените и жалки дядо-вазови тъжби по овчарския живот. Е, не че напълно не ми е ясно, де. Нали тъкмо сходни неприятни изненади са измежду основанията ми да съм прекомерно въздържан в търсене на велики български европейци за показване в тази поредност – въздържаност, която постоянно е обект на рецензии от някои по-патриотично екзалтирани сънародници.

Сметана, Вълтава, 0.56 

„ Сметана сътвори чешката музика, Дворжак я направи известна на света ” – по този начин по соломоновски заслужено разказват обстановката тези експерти, които не желаят да хвърлят камъни по единия от двамата, с цел да потвърдят величието на другия. Музиката на Сметана, несъмнено, не се ражда напълно на гола поляна. Освен чешкия фолклор, който композиторът употребява като музикална основа, без да цитира непосредствено, музикалната традиция на Чехия стартира някъде от XV век. През 1415 гибелта на Ян Хус, духовник, учител и ректор на Пражкия университет, който упорства за промени в католическата черква, води до така наречените Хуситски или Бохемски войни. Те са плод на възходящата опозиция в Бохемия против немското наличие и опитите на немската черква да подчини чешката. Папата афишира кръстоносен поход и през идващите 15 години против хуситите се водят пет военни акции. Съпротивата им е в действителност героична и около борбите се ражда традицията за основаване на бойни песни-химни. После в Бохемия се възприема и класическата европейска музикална традиция. Чехите са доста просветен и музикален народ и раждат положителни композитори. Но никой преди Сметана не съумява в това, което той ослепително прави – да съчетае, да втъче, в европейския музикален жанр чешките национални детайли. Като резервира нереалния си темперамент и общочовешко звучене, музиката му в това време е напълно чешка – разказва Чехия, нейната история, герои, митове и предания, хубостта на природата и градовете. Като младеж той написа в дневника си: „ Искам да съм Моцарт в композицията и Лист в техниката на осъществяване ”. Критиците споделят, че в действителност съумява да стане нещо доста повече, съумява да стане Сметана.

Сметана, полка, оп. 12, №2, 00.00

Бедржих Сметана се ражда през 1824 година в Литомисл, градче в Бохемия, тогава самостоятелна област в австрийската империя на Хабсбургите. За цяла Европа времето, в което живее композиторът, е доста динамично. След така наречените Наполеонови войни, има взрив на национализма и на европейската карта се появяват нови страни – Испания реализира самостоятелност, Италия се сплотява, Белгия се отделя от Нидерландия, Германия основава своя империя, въстават Полша, Чехия и други. Да, както постоянно, Чехия взе участие интензивно в общите европейски процеси. Още към края на XVIII век чешката автономност е редуцирана, което води до усилване на националистическото придвижване с искане за връщане на старите права и за по-висок статут на чешкия език. Стига се до несполучливо въстание през 1848, а след това натискът продължава, до момента в който след ПСВ, с разпада на Австро-Унгария, се основава и самостоятелната чешка страна. Този мощен гърмеж на чешки национализъм, който продължава  стотина години, не се развива единствено в чисто политическото поле, обсегът му е доста необятен, визира в това число и музиката. Чешка музика на същото високо равнище като немската по това време се търси доста – единствено че никой не я написа. Но се ражда Сметана.

Сметана, струнен квартет №1, 1.22 

Сметана е дете талант. На 5 години той взе участие в обществен концерт като цигулар, а на 6 изнася първи независим концерт като пианист. На музика се учи от татко си, който е човек на живота – дами се три пъти, има общо 18 деца и няколко пивоварни. Баща му обаче счита, че музиката е единствено за забавление и, без значение, че поддържа този интерес на сина си, държи той да се изучи за някаква по-сериозна специалност. По сходен метод стоят нещата и с езика. Семейството е чешко, само че същинското име на Бедржих Сметана е Фридрих. Да, немският е формален език в австрийската империя и главен в дома им. Децата поназнайват чешки, само че ученето му не се толерира, тъй че Сметана в действителност научава добре родния си език чак на 40. Докато учи в постоянното учебно заведение, дребният Бедржих взима уроци по пиано и цигулка, открива гения на Моцарт и Бетовен, стартира и самичък да композира. През 1839 година Сметана е изпратен от татко си в Прага, само че там го тормозят поради провинциалните му обноски и неприятния чешки, тъй че той зарязва учебното заведение и стартира да обикаля по концерти и опери, свири и в един струнен квартет, за който композира няколко пиеси. Баща му обаче схваща каква е работата и праща непрокопсаника при чичо му в Нове Место. Там влюбчивият Бедржих изкарва на бърза ръка един романс с братовчедка си Луиза, вследствие на което имаме и първото му непокътнато в писмен тип произведение – „ Полка за Луиза ”.

Сметана, Полка за Луиза 

През 1840 Сметана се мести в Пилзен, довършва учебно заведение, развива се като пианист и има няколко любовни истории, в това число с бъдещата си жена Катерина Коларова. Бедржих е мощно влюбен и написа в дневника си: „ Когато не съм с нея, като че ли седнал съм на нажежени въглени ”. През 1843 татко му въпреки всичко скланя той да стане музикант, само че към този момент не може да го устоя. Бедржих идва в Прага с 20 гулдена в джоба, само че се урежда да преподава пиано, до момента в който учи музикална доктрина и комбинация при фамозния Йозеф Прокш. Заедно с това той композира и пробва да стане концертиращ пианист. Така идва революцията от 1848, в която Сметана се бие и за която написа маршове и песни. После се дами за Катерина, мъчи се да се прочуе в родината, което, както знаем, е сложна работа и претърпява поредност персонални несгоди – до 1856 година умират три от четирите му дъщери, отиват си татко му и приятелят му Хавличек, а Катерина се разболява от туберкулоза. Лист, с който Сметана към този момент се познава, го подтиква да се махне от Прага. Унгарският талант, който цени чеха и като реализатор, и като композитор, го насочва към Гьотеборг, Швеция. Там Сметана поема въздух, става диригент на симфоничния оркестър, работи като пианист и музикален възпитател, написа първите си същински огромни творби - три симфонични поеми със сюжети по Шекспир, Шилер и Еленшлегер. Носталгията обаче го натиска крепко и след пет години той се прибира в Прага, с цел да преживее най-хубавите и най-ужасните години от живота си.

Сметана, Шарка, 28.33 

В Прага национализмът още веднъж е във напредък, а Сметана развива сериозна социална активност, написа зрелите си произведения и получава търсеното самопризнание. С първата си опера „ Бранденбургци в Бохемия ”, той печели народен конкурс и огромни аплодисменти от публиката. Музикалният историк Роза Нюмарш написа: „ Тази опера съдържа всички семена на оперното изкуство на Сметана ”. За да успее изцяло в желанието си да сътвори същинска чешка опера, която да е на европейско равнище, той заляга съществено над чешкия език и реализира същински успех с „ Продадена булка ”. Тази комична опера скоро става неизменима част от репертоара на всеки уважаващ себе си европейски оперен спектакъл. Когато Малер е поканен да поеме Виенската опера, едно от изискванията му е да сложи „ Продадена булка ” – съществено и сполучливо чешко предизвикателство към немскоцентричната виенска аудитория. Бързият напредък на Сметана обаче му печели и врагове. Следващата му опера, „ Далибор ”, е посрещната на нож от някои кръгове, които го намират прекален новатор, ослепителен вагнерист и го упрекват, че се е отрекъл от чешките национални идеали. Така или другояче, умората от работата, напрежението от публичните каузи и диспути, персоналните проблеми с втората му жена, плюс слабата физика на Сметана, а, както настояват актуалните откриватели – най-вероятно и корозивния го сифилис, си споделят думата. През 1874 година композиторът към този момент има съществени здравословни проблеми, прогресивно оглушава и скоро изцяло губи слуха си. „ Бетовен от Бохемия ”, по този начин Джордж Хомилтън го показа преди две години в „ Индепендънт ” - само че освен поради идентичната безмилостна Съдба, засегнала двамата композитори, само че и поради идентичната безмилостна мощ на техния креативен дух. Почти 10 години по-късно, Сметана продължава да твори, основава пет опери, популярния си цикъл от 6 симфонични поеми „ Моята страна ”, за пианото написа превъзходните си „ Чешки танци ” и цикъла „ Из моя живот ” – музика, която безусловно го обезсмъртява. Смъртта обаче е безпощадна – първо лишава разсъдъка му, а след това си го прибира в страдания. Цяла Прага се стича на погребението, а по този мотив Лист написа на собствен другар: „ Потресен съм. Той беше талант ”.

Сметана, Далибор, 2.12
Източник: bnr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР