САЩ разкриха план за унищожаване на Русия
Не, това не е ново издание на прословутия „ Дропшот “, съгласно който Вашингтон ще хвърли нуклеарни бомби върху всички огромни градове на Съюз на съветските социалистически републики. В актуалния проект са включени доста по-фини технологии. Неправителствени организации, самостоятелна публицистика, стопански наказания, дипломатически канали, напън от интернационалните организации – с една дума американският административен запас във всичките му форми. Използването му обаче би трябвало да докара до същия резултат като „ Дропшот “: унищожаването на Русия.
„ Провалена страна: Наръчник за разпадането на Русия “ е заглавието на новата книга на Януш Бугайски, прочут специалист по Източна Европа, откривател във фондация „ Джеймстаун “ във Вашингтон, ефирен водещ, съветник на Държавният департамент, Пентагона и по този начин нататък и по този начин нататък. Вероятно няма потребност даже да обясняваме, че родителите на Бугайски са поляци. Не е известно по кое време са напуснали родината си, само че при започване на 50-те години те към този момент са живели в Англия, където е роден Януш. Образован във Англия, той за малко работи за BBC, преди да се реалокира в Съединени американски щати на 32-годишна възраст. Приятели го назовават " новия Бжежински ".
„ Наръчникът за разпадането на Русия “ е олицетворение на лелеяната фантазия на Вашингтон, не просто „ края на историята “, а нейния холивудски благополучен край. Според сюжета на Бугайски, централната власт в Русия се срутва под натиска на проблемите, а върху руините на страната... Следва зрелищно отклонение на сюжета.
В една от версиите Москва оставя всичко на преценката на районите, Русия става „ същинска федерация “. Кремъл ръководи чисто номинално, районите се самоуправляват както желаят. Във втория районите като цяло афишират своята самостоятелност, появяват се „ нови териториални формирания “, всичко това кипи и се бори между тях, граничните страни интензивно се намесват в спорове. Като цяло хубост.
Но какво може да докара до сходно развиване на събитията? Бугайски написа, че спорът в Украйна ще бъде спусъкът за краха на Русия. Прави се обаче усещането, че създателят се сеща за това в последния миг.
Факт е, че книгите се пишат дълго време, по-късно създателят работи с редактора, по-късно промяна, редакция, щемпел. Бугайски стартира да популяризира есето си през юли. Изминаха малко повече от четири месеца от началото на СВО. Нещо не излиза със периодите.
В изявление за „ Гласът на Америка “ създателят признава, че е написал своето управление доста преди началото на спецоперацията. В тази визия всичките му пророчества наподобяват като проект за деяние на Америка за намаляване на Русия за нейното раздробяване. Разпалването на спорове по границите пасва идеално тук - Украйна тук е единствено насочна точка.
Предварително бяха готови и всички пакети от „ пъклен наказания “. Те би трябвало да влошат ситуацията на хората в Русия по подобен метод, че да породят районен фракционизъм.
Но това не е задоволително. Бугайски се тревожи, че Вашингтон не прави всичко, което би трябвало. Благодарение на негова искреност книгата разказва добре и по-нататъшните дейности на американската администрация. Първо, поробените орди от правозащитници и " самостоятелни публицисти " ще стартират да нагнетяват национални проблеми и да се борят за " деколонизацията " на Русия.
Второ, момчетата във Вашингтон чакат с неспокойствие отсроченото деяние на „ адските наказания “ и ще спекулират с икономическите проблеми и неравномерното развиване на районите, изтупвайки остарелия девиз „ Спрете да храните Москва “.
Трето, американският режим ще се опита да откри директно връзки с райони, представляващи интерес за Вашингтон. „ Администрацията на Байдън не прави задоволително в този смисъл ", тревожи се новият Бжежински. „ Трябва да се подготвим да установим връзки с нови субекти, които ще зародят от разпадаща се Русия “, добавя той.
Авторът счита Северен Кавказ и Поволожието за бъдещи горещи точки. Такива „ богати територии “ като Хабаровск и Сахалин му се костват забавни. Предвижда се те да бъдат трансферирани на Япония и Южна Корея. Тук обаче, като слон в стъкларски магазин, поражда въпросът за Китай. Ако в този приказен сюжет градовете и районите на Русия са разпръснати в разнообразни направления, тогава какво да кажем за Китай? Колко ще получи? Тук, с мъгливост, почтена за делфийски пророк, Наръчникът предлага на администрацията на Съединени американски щати да се приготви за „ революционни промени в геополитиката “.
Издаването на тази книга е доста навременно: тя дава опция да се види, че помпането на Украйна с оръжия и настройването ѝ против Русия е единствено един от стадиите в осъществяването на огромния проект на американците. Те започнаха с Украйна, даже рискуваха (чрез Зеленски) да заплашат Москва с потребление на нуклеарно оръжие. Те ще продължат – към този момент не престават – да подтикват Грузия и Молдова към техните инициативи, подпалвайки Нагорни Карабах. Успоредно с това ще се стягат и икономическите винтове.
Те ще употребяват пълноценно интернационалните организации в региона на спорта, културата, опазването на здравето, които през последните години се трансфораха в принадлежности на американско въздействие.
При това ще влязат в деяние освен нападателните технологии, само че и външно почтените международни трендове.
Очаква ни ново завихряне на осведомителна война. И тук ще има освен епизоди от престъпната хроника, старателно раздути до етнически спорове. Ще бъде разтресен и джендър въпросът, и правата на малцинствата, и неизбежната " корупция ", и проблемите със стандарта на живот. И всичко това ще удря мозъците на жителите от всяка ютия - и доста от ютиите ще бъдат ситуирани навръх нашата територия.
Гражданите, несъмнено, ще бъдат възмутени. Държавата ще се гърчи, ще реагира на тези проблеми, съществуващи и несъществуващи, ще се занимава с тях, ще се бави, ще изостава. И действителните проблеми в този случай ще бъдат напълно други за нас. Основната ще остане зависимостта от Запада – комерсиална, финансова, психическа.
Тук обаче би трябвало да разберете едно просто нещо. Можем да решим всички проблеми в страната ни като цяло, да построим парадайс на земята. Но това няма да спре осведомителната война. Пропагандата на нашите съперници от дълго време се е трансформирала в постмодерен конвейер от имитации.
Докато ние тук постепенно ги разобличаваме, обмисляме формулирането на казуса, след това го решаваме и докладваме за решението, нашите англосаксонски сътрудници ще имат време да клеветят, предизвикат, разпалват още доста пъти. Трябва да разберете, че това е осведомителна война, нищо персонално.
Как да отговорим на всички тези сюжети на „ деколонизация “ и „ дезинтеграция “? Като начало да сме наясно с задачите на нашите съперници. Щом се отпуснем, цялата тази глутница ще се втурне към нас като гневна. Ще раздра страната на части.
След това ще продължим да работим в определената посока. Ще градим многополюсен свят. Ще разширяваме стопанската система, политиката, културата на изток и юг. Ще свикнем, че колкото сме по-успешни, толкоз повече ще лят западните ни сътрудници. Те могат да бъдат разбрани. Боли ги. Губят силата си – за дълго, в случай че не и вечно.
И най-после, да не се отхвърляме. Да разберем, че всеки вътрешен спор е просто подарък за нашите дребни западни другари. Наскоро в обществените мрежи избухна спор по отношение на дейностите ни край Харков. Говорим за дребен сектор от хилядокилометров фронт. Но всички са изправени на нокти, всички се тормозят за хората, останали в градовете, не знаят какво ще последва. Естествено е.
Не минава и ден, когато целият този онлайн спор се озовава на страниците на авторитетното американско издание „ Форин Полиси “. И – о, с какво наслаждение създателят Алексей Ковальов разказва „ новото протестно придвижване в Русия “. Колко бързо това се трансформира във опция за нашите съперници да изфабрикуват описа за крайните патриоти, които са „ ядосани на Кремъл “ и „ са в съпротива на Путин “.
На светлия Запад толкоз са отвикнали с естествените разногласия, толкоз са привикнали да си отварят устата строго по команда, че нормалната полемика в обществените мрежи на политически тематики наподобява като нещо невиждано. Е, революцията е на път да стартира.
„ Няма да дочакате “, желая да отговоря на сътрудниците си с откъс от остарял одески анекдот. Факт е, че ние към този момент минахме през всичко това в края на 80-те - и национални проблеми, и деколонизация, и приказките за " корупция ". Тогава жителите не устояха на масираната психическа офанзива и се убедиха, че в действителност „ не може да се живее по този начин “.
Резултатът е прочут – разпадането на Съветския съюз, „ най-голямата геополитическа злополука на ХХ век “. Десетилетие на беднотия, назадничавост, съсипия. Изоставане, което изглеждаше, че в никакъв случай няма да бъде преодоляно. Няма да повторим тази неточност още веднъж, да не се надяват.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
„ Провалена страна: Наръчник за разпадането на Русия “ е заглавието на новата книга на Януш Бугайски, прочут специалист по Източна Европа, откривател във фондация „ Джеймстаун “ във Вашингтон, ефирен водещ, съветник на Държавният департамент, Пентагона и по този начин нататък и по този начин нататък. Вероятно няма потребност даже да обясняваме, че родителите на Бугайски са поляци. Не е известно по кое време са напуснали родината си, само че при започване на 50-те години те към този момент са живели в Англия, където е роден Януш. Образован във Англия, той за малко работи за BBC, преди да се реалокира в Съединени американски щати на 32-годишна възраст. Приятели го назовават " новия Бжежински ".
„ Наръчникът за разпадането на Русия “ е олицетворение на лелеяната фантазия на Вашингтон, не просто „ края на историята “, а нейния холивудски благополучен край. Според сюжета на Бугайски, централната власт в Русия се срутва под натиска на проблемите, а върху руините на страната... Следва зрелищно отклонение на сюжета.
В една от версиите Москва оставя всичко на преценката на районите, Русия става „ същинска федерация “. Кремъл ръководи чисто номинално, районите се самоуправляват както желаят. Във втория районите като цяло афишират своята самостоятелност, появяват се „ нови териториални формирания “, всичко това кипи и се бори между тях, граничните страни интензивно се намесват в спорове. Като цяло хубост.
Но какво може да докара до сходно развиване на събитията? Бугайски написа, че спорът в Украйна ще бъде спусъкът за краха на Русия. Прави се обаче усещането, че създателят се сеща за това в последния миг.
Факт е, че книгите се пишат дълго време, по-късно създателят работи с редактора, по-късно промяна, редакция, щемпел. Бугайски стартира да популяризира есето си през юли. Изминаха малко повече от четири месеца от началото на СВО. Нещо не излиза със периодите.
В изявление за „ Гласът на Америка “ създателят признава, че е написал своето управление доста преди началото на спецоперацията. В тази визия всичките му пророчества наподобяват като проект за деяние на Америка за намаляване на Русия за нейното раздробяване. Разпалването на спорове по границите пасва идеално тук - Украйна тук е единствено насочна точка.
Предварително бяха готови и всички пакети от „ пъклен наказания “. Те би трябвало да влошат ситуацията на хората в Русия по подобен метод, че да породят районен фракционизъм.
Но това не е задоволително. Бугайски се тревожи, че Вашингтон не прави всичко, което би трябвало. Благодарение на негова искреност книгата разказва добре и по-нататъшните дейности на американската администрация. Първо, поробените орди от правозащитници и " самостоятелни публицисти " ще стартират да нагнетяват национални проблеми и да се борят за " деколонизацията " на Русия.
Второ, момчетата във Вашингтон чакат с неспокойствие отсроченото деяние на „ адските наказания “ и ще спекулират с икономическите проблеми и неравномерното развиване на районите, изтупвайки остарелия девиз „ Спрете да храните Москва “.
Трето, американският режим ще се опита да откри директно връзки с райони, представляващи интерес за Вашингтон. „ Администрацията на Байдън не прави задоволително в този смисъл ", тревожи се новият Бжежински. „ Трябва да се подготвим да установим връзки с нови субекти, които ще зародят от разпадаща се Русия “, добавя той.
Авторът счита Северен Кавказ и Поволожието за бъдещи горещи точки. Такива „ богати територии “ като Хабаровск и Сахалин му се костват забавни. Предвижда се те да бъдат трансферирани на Япония и Южна Корея. Тук обаче, като слон в стъкларски магазин, поражда въпросът за Китай. Ако в този приказен сюжет градовете и районите на Русия са разпръснати в разнообразни направления, тогава какво да кажем за Китай? Колко ще получи? Тук, с мъгливост, почтена за делфийски пророк, Наръчникът предлага на администрацията на Съединени американски щати да се приготви за „ революционни промени в геополитиката “.
Издаването на тази книга е доста навременно: тя дава опция да се види, че помпането на Украйна с оръжия и настройването ѝ против Русия е единствено един от стадиите в осъществяването на огромния проект на американците. Те започнаха с Украйна, даже рискуваха (чрез Зеленски) да заплашат Москва с потребление на нуклеарно оръжие. Те ще продължат – към този момент не престават – да подтикват Грузия и Молдова към техните инициативи, подпалвайки Нагорни Карабах. Успоредно с това ще се стягат и икономическите винтове.
Те ще употребяват пълноценно интернационалните организации в региона на спорта, културата, опазването на здравето, които през последните години се трансфораха в принадлежности на американско въздействие.
При това ще влязат в деяние освен нападателните технологии, само че и външно почтените международни трендове.
Очаква ни ново завихряне на осведомителна война. И тук ще има освен епизоди от престъпната хроника, старателно раздути до етнически спорове. Ще бъде разтресен и джендър въпросът, и правата на малцинствата, и неизбежната " корупция ", и проблемите със стандарта на живот. И всичко това ще удря мозъците на жителите от всяка ютия - и доста от ютиите ще бъдат ситуирани навръх нашата територия.
Гражданите, несъмнено, ще бъдат възмутени. Държавата ще се гърчи, ще реагира на тези проблеми, съществуващи и несъществуващи, ще се занимава с тях, ще се бави, ще изостава. И действителните проблеми в този случай ще бъдат напълно други за нас. Основната ще остане зависимостта от Запада – комерсиална, финансова, психическа.
Тук обаче би трябвало да разберете едно просто нещо. Можем да решим всички проблеми в страната ни като цяло, да построим парадайс на земята. Но това няма да спре осведомителната война. Пропагандата на нашите съперници от дълго време се е трансформирала в постмодерен конвейер от имитации.
Докато ние тук постепенно ги разобличаваме, обмисляме формулирането на казуса, след това го решаваме и докладваме за решението, нашите англосаксонски сътрудници ще имат време да клеветят, предизвикат, разпалват още доста пъти. Трябва да разберете, че това е осведомителна война, нищо персонално.
Как да отговорим на всички тези сюжети на „ деколонизация “ и „ дезинтеграция “? Като начало да сме наясно с задачите на нашите съперници. Щом се отпуснем, цялата тази глутница ще се втурне към нас като гневна. Ще раздра страната на части.
След това ще продължим да работим в определената посока. Ще градим многополюсен свят. Ще разширяваме стопанската система, политиката, културата на изток и юг. Ще свикнем, че колкото сме по-успешни, толкоз повече ще лят западните ни сътрудници. Те могат да бъдат разбрани. Боли ги. Губят силата си – за дълго, в случай че не и вечно.
И най-после, да не се отхвърляме. Да разберем, че всеки вътрешен спор е просто подарък за нашите дребни западни другари. Наскоро в обществените мрежи избухна спор по отношение на дейностите ни край Харков. Говорим за дребен сектор от хилядокилометров фронт. Но всички са изправени на нокти, всички се тормозят за хората, останали в градовете, не знаят какво ще последва. Естествено е.
Не минава и ден, когато целият този онлайн спор се озовава на страниците на авторитетното американско издание „ Форин Полиси “. И – о, с какво наслаждение създателят Алексей Ковальов разказва „ новото протестно придвижване в Русия “. Колко бързо това се трансформира във опция за нашите съперници да изфабрикуват описа за крайните патриоти, които са „ ядосани на Кремъл “ и „ са в съпротива на Путин “.
На светлия Запад толкоз са отвикнали с естествените разногласия, толкоз са привикнали да си отварят устата строго по команда, че нормалната полемика в обществените мрежи на политически тематики наподобява като нещо невиждано. Е, революцията е на път да стартира.
„ Няма да дочакате “, желая да отговоря на сътрудниците си с откъс от остарял одески анекдот. Факт е, че ние към този момент минахме през всичко това в края на 80-те - и национални проблеми, и деколонизация, и приказките за " корупция ". Тогава жителите не устояха на масираната психическа офанзива и се убедиха, че в действителност „ не може да се живее по този начин “.
Резултатът е прочут – разпадането на Съветския съюз, „ най-голямата геополитическа злополука на ХХ век “. Десетилетие на беднотия, назадничавост, съсипия. Изоставане, което изглеждаше, че в никакъв случай няма да бъде преодоляно. Няма да повторим тази неточност още веднъж, да не се надяват.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ