Не, това не е мисията на 24-годишния Кирил Философ при

Не, това не е задачата на 24-годишния Кирил Философ при сарацините. Няма го оня отдалечен път, по който младият бранител на християнската вяра трябвало да поеме, с цел да отговори посред Багдад, на повдигнатата " нападка " от мюсюлманите, с прословутото си сладкодумство, пред което цяла Византия склонявала глава.

Не, това не е задачата на дипломат Никола Балабанов, който скрито трябвало да убеди пратеника на Държавния департамент на Съединени американски щати в Истанбул, че страната ни не би трябвало да бъде наказвана строго след Втората международна война. Спор несполучлив и сложен, коствал доста и на София, и на идващите генерации.

Не, това не е спор, който ще докара до нещо градивно. Да събереш в работна група специалисти, чиято задача е " да спорят по ограниченията " в разгара на надигаща се нова вълна е много необичайно решение.

И тук не става дума за зеления документ или имунизациите, а за съпричастността към тези, които подхождат към общата заплаха с мисъл за другия. Обикновено властта взима решения и носи отговорност, а не я трансферира на спорещи страни. Всички се уморихме, на всички ни омръзна да се опасяваме, да се затваряме, да внимаваме, да гледаме децата си по какъв начин се разделят с детството си...

Но за какво въобще би трябвало да се води полемика по тематиката за ограниченията и зелените документи тъкмо в този момент? В чудноват миг, на фона на едни от най - меките ограничения в света , изненадващо българското държавно управление реши да изпрати обръщение, че приема отричането и отричащите вируса за равни по мощ на всички жертви, които направиха хората, които съблюдаваха ограниченията през миналите две години.

И всички жертви, които направиха българските лекари.

Ще спорим за побългарените ограничения , които от дълго време можем да назовем с непреведимото на непознат език - " мижи, да те лажем "? Ще спорим за закъснелите ограничения с доста тежки последици, които бяха въведени късно и на парче, поради парламентарните и президентските избори? Ще спорим за така и така странните документи, някои от които се признават единствено в България?

През последните 2 години видяхме хора всевъзможни. Имаше такива, които още в първите месеци одобриха изказванието, че вирус няма за свое обществено предопределение. В следствие някои от тях едвам не си отидоха и през днешния ден потънаха в безмълвие по тематиката. Други се скриваха при надигащи се талази и изкачаха още веднъж около надигащи се акции .

Видяхме политици, които се пробваха да яхнат всеобщия боязън, подхранвайки го. Някои не влязоха в Народното събрание, други влязоха, само че инструментите бяха едни и същи.

Ако нещата не престават по този начин, след няколко дни ще има толкоз заболели, че Зеленият документ и неговото унищожаване, няма да е въпрос от значително значение.

Защото тогава ще е неотложно да се работи бързо, с цел да се обезпечат задоволително места в лечебните заведения. Ще се разболяват лекари, ще се разболяват учители. Вече стотици паралелки са карантинирани. Ей, по този начин тихомълком, единствено за няколко дни. Само нека са прави учените, че този вариант е по-лек.

А тук дано работната група да спори. Спорът е нашият народен спорт. Дори в нашия език когато на думата " спор " добавиш едно " т " се получава спор " т ".

И това в случай че не е подигравка на ориста... Нашата, българската.