Не търся помощ, а просто искам да излея душата си,

" Не диря помощ, а просто желая да излея душата си ", по този начин стартира прям роман на българска майка.

За да резервира анонимност, защото не може да събере храброст да " застане " с лицето си, дамата употребява една от функционалностите на обществената мрежа Facebook - " Анонимна обява " и посредством нея споделя историята си в група, сплотяваща майките на София.

Жената даже не знае от кое място да стартира - толкоз доста й се натрупало в последните месеци.

Преди две години години фамилията й решили да се върнат в дребния град т.е. родния град на дамата, тъй като и двамата с мъжа й останали без работа. Трябвало е да стартират от нулата - да градят живот отначало. Децата страдали от създалата се обстановка. Те почнали работа, до момента в който не се появи рецесията с инфлацията. Мъжът й останал без работа, въпреки и с ТЕЛК 90%, той е работил, само че поради рецесията компанията, в която почнал работа е прекратила активност и сега единствения приход, който внася е пенсията по неработоспособност и интеграционната добавка.

Ето какво написа още дамата:

" Аз съм работеща. Работя като вол, и отново не сколасвам да задоволят потребностите на фамилията си.

От два месеца мъжа ми обикаля да търси работа, но като чуят, че е неработоспособен и не го наемат. Та, отново децата си го отнасят.
Август е... ние, заделени пари нямаме, тъй като всичко, което имахме инвестирахме в " новото си начало ". Живеем непретенциозно, толкоз непретенциозно, за стандартите ни, че чак другари и познати ни се подиграват, че сме мизерници. Оставили сме децата си да мизеруват. Стандарта им е, че щом не заведеш децата си на море си негодник. Нашите цели са други: да ги подготвим за учебно заведение, да подготвим отоплението за зимния интервал, да посрещаме потребностите си. Но видиш ли - мизерници сме. От два месеца даже и потребностите си не можем да покрием, тъй като приходите ни не ни стигат. С 1600 лева живеем 5 членно семейство. Лишаваме се... децата ги лишаваме и това ми тежи. Искам да давам на по-големите повече джобни, да отидат най-малко един път седмично на басейн, но няма. Искам да сготвя и хубава храна но - няма. Еднообразие...

Аз неприятен родител ли съм, съгласно другари - да. Според мен си - да.

Трябва ли да се върнем в столицата, и като дръпнем чертата отново да живеем в ограничения? Ей, това не ми дава покой. Тук имаме градина, в която имаме сезонни зеленчуци и плодове и сега не закупуваме. Спестяваме от това, а в столицата - купуваш.
Да, чудим се по какъв начин да изкараме месеца и това ме унищожава. Няма с кой да споделя, за това ви притиснах с проблемите си. Извинявам се, за безредния пост, който написах.

Както написах и по - горе, не диря помощ, а просто да ми олекне. Извинете ме, че ви натоварих. "

В мненията под обявата се заформи полемика. Facebook потребителите са безапелационни, че майката не е неприятен родител, а приятелите им, които им се подиграват, че са мизерници - това не са другари.

" Това не са другари, и колкото и извънредно да прозвучи на някои, би трябвало неотложно да се отървете от тях. Приятел е човек, който поддържа, почита, схваща. Който ще Ви оказва помощ в потребност на рецесия с каквото може, само че най- към този момент с морална поддръжка, а не това, което описвате. И сходен товар не Ви би трябвало, отървете се от него. ", написа Десислава.

" Това не са ви другари! Една дебела линия и никакви контакти с такива хора! На вас мога да кажа отлично, евала трудите се, пробвате се, мъчите се и все пак успявате. Децата ви гладни ли са? ( това което запознат съм поста не) жадни ли са? (не). Най- значимото е, че имат сплотено и трудещо се семество, което се пробва да им даде повече! Вие сте велика жена! ", разяснява Ралица.

Снимката е илюстративна.