Петър Стоянов: Мина ми времето за президент, трябва ни лидер, но не с тояга
Не. Така малко и изрично президентът на България (1997-2002) Петър Стоянов отговори на въпрос дали би се присъединил още веднъж в президентската конкуренция.
Прочетете още
" Причините са доста. И времето ми мина, и възможностите са никакви за извоювани избори. Сред аргументите да не се явя изрично липсва една - това лековато " Не ми се занимава с българската политика, не ми се влиза в това кално тресавище ". Смятам, че е неприлично да се приказва по този начин. Политиката дружно с медицината е може би най-благородната специалност ", изясни той пред Нова тв в изявление за Бора Крумова в " На фокус ".
Президентът Стоянов е уверен, че хората ще открият новото водачество, от което страната през днешния ден има потребност. И че ключът е в гласа на всеки един на изборите. За себе си показа, че " установявам всички учредения за днешното неодобрение, което поддържам ".
" До гуша им пристигнаха на хората и тази корупция, и това необмислено политическо поведение и тази пренебрежителност и този цинизъм в връзките. Всичко това е правилно, обаче - отваряйте си очите и гласувайте. Ако не желаете това - просто гласувайте. Това е ситуацията, нищо по-добро от това не е измислено. В страни в преход като България водачът също играе доста значима роля. Ние свикнахме с една банална теза, която също се повтаря непрестанно: " Глас национален, глас Божи ".
В една незряла народна власт болшинствата даже бъркат доста постоянно. Тук е ролята на водача - да поведе, да убеди. Не с сопа, не с диктат, а да убеди хората накъде да вървят, а не да ми споделят " Глас национален, глас Божи ". Ще се откри водач ", оптимист е той.
Ден след знаковата за България дата 10 февруари Петър Стоянов разяснява:
" На фона на това, което беше тогава, непрекъснатото наше днешно недоволство приказва за радикално недоумение на трагизма на историята.Тогава беше в действителност ужасно, през днешния ден Слава Богу не е. И през днешния ден има доста проблеми, разнообразни проблеми и несправедливости и така нататък Но не е както беше тогава, тогава беше трагично. Ние бяхме на една крачка от революция. Всъщност всичко, което ми беше в главата тогава, бе по какъв начин да се избегне една гражданска война. По време на своята президентска акция повтарях неуморно - България би трябвало да стане член на НАТО и Европейски Съюз. Една революция ни отдалечаваше съдбовно и от двете. Няма кой да се занимава с страна в революция, с доста комплицирани връзки, с разрушена инфраструктура политическа, а и материална ", сподели той за щурма на Народното събрание на 10 януари 1997.
" Аз освен обясних на Българска социалистическа партия, а и направих неведнъж изказване, че Българска социалистическа партия би трябвало да се откаже от мандата. Направих такова изказване и в Брюксел. Аз завоювах изборите на 3 ноември 1996 година Встъпих в служба на 22 януари 1997. Събитията от 10 януари ме завариха като определен президент, само че невстъпил, незаклел се. Ситуацията беше малко деликатна.
На Българска социалистическа партия не им се връщаше мандата. На тях им се струваше, че митингите са инспирирани извън, че са платени ", описа той.
" Съвършено погрешно е, че Николай Добрев тържествено е дошъл в моя кабинет отказал се е от мандата и това е било знак за хората наобиколили президентството да стартират да честват. Опитвам се да опровергая тази неистина в продължение на 25 години напълно несполучливо. Всички медии, всички вестници по това време бяха споделили и се случи тъкмо това, че в 11:50 сутринта Българска социалистическа партия ще пристигна при президента Петър Стоянов, с цел да разгласи връща или не мандата. В 11:50 Българска социалистическа партия пристигнаха при мен. Простият въпрос - в случай че те бяха върнали мандата, всенародните тържества, ликуването на хората към президентството, трябваше да стартират в 11:55, само че те започнаха в 18:50. Когато пристигнаха в 11:50, те носеха директория с подготвен мандат, с готово държавно управление. Скоро ми напомни Красимир Ангарски, че и той е бил канен да стане финансов министър и е отказал в последния миг. Като видях досието с готовия кабинет, аз взех решение изрично да не я приема. Което е леко дори оттатък ръба на конституцията. Вече са минали всички давностни периоди - мога да го кажа. Но по-важна беше ориста на България. Нов мандат на Българска социалистическа партия означаваше да продължи гражданското неодобрение. Недоволство е мека дума. Означаваше най-вероятно революция. Върнах ги и в този миг през мозъка ми минаха всевъзможни разновидности. И свиках незабавен Консултативен народен съвет. Дойдоха представителите на всички политически партии. Събрах ги при мен и им споделих следното: " Играете си с огъня. Никой от вас не носи никаква отговорност. България няма парламент, няма държавно управление. Цялата отговорност пада върху моите рамене. На един президент, комуто преди малко следва да стъпи в служба ". Бях извикал основния секретар на Министерство на вътрешните работи, несъмнено от квотата на Българска социалистическа партия. Много честно сподели:
" Всеки миг може да стане революция "
Мисля, че тогава някак си всички схванаха. Мисля, че тук пристигна прелома. Дадох малко отмора. То пък тъкмо по това време ми пристигна зам.-председателят на съветската Дума. Та трябваше и него да го видя в същото време за половин час. Беше съвпадане. След като се върнах всички бяха пушили, бяха се събирали на групички и ми се коства, че даже един от идеолозите за отричане от мандата беше Жан Виденов. И когато им споделих още един път: " Какво вършим? ", чак тогава Българска социалистическа партия сподели: " Да, ние се отхвърляме от мандата ". И тогава направихме една декларация за национално единодушие, тъй като не желаех Българска социалистическа партия да бъдат натирени напълно в ъгъла. Това щеше да попречи на моите проекти за участие в НАТО. Българска социалистическа партия в случай че извади своите стоманени кохорти и да вика: " Ура, долу НАТО! ", задачата ми щеше да бъде много комплицирана. Участваха в съставянето на тази декларация и тогава в действителност част от декларацията беше да стартираме договаряния с МВФ ", уточни президентът.
" Това беше доста значимо за мен, тъй като МВФ се чудеше какво да прави. Ние нямахме пари. Не можехме да си платим житото. Всичко беше блокирано. МВФ споделяше: " На кого да разчитаме в България? Няма парламент, няма държавно управление. Има президент. Добре, да речем разчитаме на него. Утре ще има нови избори, кой ще пристигна на власт ние не знаем. Какви гаранции може да ни даде този президент, че ние в случай че отпуснем заеми те ще бъдат върнати, че в България може да бъде въведен валутен ръб и така нататък ", съобщи Стоянов.
" Направихме идната крачка. През март по време на служебния кабинет събрах още веднъж всички политически сили. Отново им сложих този въпрос и подписаха всички така наречен Мартенска декларация, която означаваше безапелационен ангажимент за въвеждане на валутен ръб в България и за тясно съдействие с интернационалните валутни институции ", сподели той.
" Може би в случай че това не се беше случило, в случай че финансовата рецесия в България се беше задълбочила, може би нямаше да има и НАТО, и Европейски Съюз. Ние щяхме да бъдем една външна страна ", изясни Петър Стоянов.
" По отношение на НАТО аз съм израснал в семейство, което постоянно е предпочитало НАТО пред Варшавския контракт. Това няма никакво подозрение. Което постоянно е слушало " Свободна Европа " пред " Гласът на Москва ". И за мен още след рухването на комунизма, нямаше никакво подозрение, че НАТО е изборът на България ", сподели Стоянов.
" Преди да стана президент аз се бях срещал с Хелмут Кол, Александер Квашневски, с Рифкин, с президента на Италия. Аз към този момент бях натрупал опит. България стана забавна с моето избиране. Не поради мен, а тъй като най-безропотния спътник на Съветския съюз внезапно избира президент антикомунист, който споделя: " Искаме НАТО ". Това е единственото мое време ", уточни президентът.
" По това време аз повтарях неуморно: " Цивилизационният избор на България е Европейски Съюз ". Мои другари даже ме укоряваха, че е тривиално. Когато го споделих тогава леви български интелектуалци незабавно възразиха: " България цивилизационно е в Европа от 1300 години ". Под цивилизационния избор аз обаче разбирах способността на едно общество да се провежда по този начин, че да създава свободна пазарна стопанска система, да има висок стандарт на живот, да има необятен пакет от права и свободи, да има правдивост, изразявана посредством органите на правораздаването. Този цивилизационен избор не включва обезателно високите мостри на една просвета или литература ", добави той.
" Ако не бяхме част от Европейски Съюз, в случай че не бяхме " следени " посредством европейските механизми, у нас щеше да бъде няколко пъти по-лошо. Има да се прави още доста. Най-вече да се обърне манталитета на това наше общество. Да разбере най-сетне, че посредством спазването на закона може да се стигне до благополучие на всички ", сподели Стоянов.
Той е уверен, че през днешния ден с приемането на еврото ние завършихме един цикъл. " Влизането ни в еврото, концепцията и самия факт някак си обрасна в дребните разногласия. Дали в този момент е времето, беше главния спор. Аз се опасявам, че бихме могли да пропуснем времето въобще, в случай че в този момент не влезем в еврото. Стратегически значимо е за България да бъде част от този европейски механизъм. Има европейски стабилиционен механизъм. Той избави Гърция. Спаси и Ирландия. Казвам на моите събеседници: " Ние за 30 година успяхме да банкрутираме няколко банки, спестявания на милиони българи отидоха напразно. Сега има някой да се грижи за нашите ползи като не можем сами ", съобщи президентът.
" Ако ние не бяхме в Европейски Съюз, щяхме да бъдем първи на село. Но ние не желаеме да сме първи на село, желаеме да сме измежду богатите, да имаме техния опит. Постигнахме го. Оптимист съм ", заключи Петър Стоянов.
Прочетете още
" Причините са доста. И времето ми мина, и възможностите са никакви за извоювани избори. Сред аргументите да не се явя изрично липсва една - това лековато " Не ми се занимава с българската политика, не ми се влиза в това кално тресавище ". Смятам, че е неприлично да се приказва по този начин. Политиката дружно с медицината е може би най-благородната специалност ", изясни той пред Нова тв в изявление за Бора Крумова в " На фокус ".
Президентът Стоянов е уверен, че хората ще открият новото водачество, от което страната през днешния ден има потребност. И че ключът е в гласа на всеки един на изборите. За себе си показа, че " установявам всички учредения за днешното неодобрение, което поддържам ".
" До гуша им пристигнаха на хората и тази корупция, и това необмислено политическо поведение и тази пренебрежителност и този цинизъм в връзките. Всичко това е правилно, обаче - отваряйте си очите и гласувайте. Ако не желаете това - просто гласувайте. Това е ситуацията, нищо по-добро от това не е измислено. В страни в преход като България водачът също играе доста значима роля. Ние свикнахме с една банална теза, която също се повтаря непрестанно: " Глас национален, глас Божи ".
В една незряла народна власт болшинствата даже бъркат доста постоянно. Тук е ролята на водача - да поведе, да убеди. Не с сопа, не с диктат, а да убеди хората накъде да вървят, а не да ми споделят " Глас национален, глас Божи ". Ще се откри водач ", оптимист е той.
Ден след знаковата за България дата 10 февруари Петър Стоянов разяснява:
" На фона на това, което беше тогава, непрекъснатото наше днешно недоволство приказва за радикално недоумение на трагизма на историята.Тогава беше в действителност ужасно, през днешния ден Слава Богу не е. И през днешния ден има доста проблеми, разнообразни проблеми и несправедливости и така нататък Но не е както беше тогава, тогава беше трагично. Ние бяхме на една крачка от революция. Всъщност всичко, което ми беше в главата тогава, бе по какъв начин да се избегне една гражданска война. По време на своята президентска акция повтарях неуморно - България би трябвало да стане член на НАТО и Европейски Съюз. Една революция ни отдалечаваше съдбовно и от двете. Няма кой да се занимава с страна в революция, с доста комплицирани връзки, с разрушена инфраструктура политическа, а и материална ", сподели той за щурма на Народното събрание на 10 януари 1997.
" Аз освен обясних на Българска социалистическа партия, а и направих неведнъж изказване, че Българска социалистическа партия би трябвало да се откаже от мандата. Направих такова изказване и в Брюксел. Аз завоювах изборите на 3 ноември 1996 година Встъпих в служба на 22 януари 1997. Събитията от 10 януари ме завариха като определен президент, само че невстъпил, незаклел се. Ситуацията беше малко деликатна.
На Българска социалистическа партия не им се връщаше мандата. На тях им се струваше, че митингите са инспирирани извън, че са платени ", описа той.
" Съвършено погрешно е, че Николай Добрев тържествено е дошъл в моя кабинет отказал се е от мандата и това е било знак за хората наобиколили президентството да стартират да честват. Опитвам се да опровергая тази неистина в продължение на 25 години напълно несполучливо. Всички медии, всички вестници по това време бяха споделили и се случи тъкмо това, че в 11:50 сутринта Българска социалистическа партия ще пристигна при президента Петър Стоянов, с цел да разгласи връща или не мандата. В 11:50 Българска социалистическа партия пристигнаха при мен. Простият въпрос - в случай че те бяха върнали мандата, всенародните тържества, ликуването на хората към президентството, трябваше да стартират в 11:55, само че те започнаха в 18:50. Когато пристигнаха в 11:50, те носеха директория с подготвен мандат, с готово държавно управление. Скоро ми напомни Красимир Ангарски, че и той е бил канен да стане финансов министър и е отказал в последния миг. Като видях досието с готовия кабинет, аз взех решение изрично да не я приема. Което е леко дори оттатък ръба на конституцията. Вече са минали всички давностни периоди - мога да го кажа. Но по-важна беше ориста на България. Нов мандат на Българска социалистическа партия означаваше да продължи гражданското неодобрение. Недоволство е мека дума. Означаваше най-вероятно революция. Върнах ги и в този миг през мозъка ми минаха всевъзможни разновидности. И свиках незабавен Консултативен народен съвет. Дойдоха представителите на всички политически партии. Събрах ги при мен и им споделих следното: " Играете си с огъня. Никой от вас не носи никаква отговорност. България няма парламент, няма държавно управление. Цялата отговорност пада върху моите рамене. На един президент, комуто преди малко следва да стъпи в служба ". Бях извикал основния секретар на Министерство на вътрешните работи, несъмнено от квотата на Българска социалистическа партия. Много честно сподели:
" Всеки миг може да стане революция "
Мисля, че тогава някак си всички схванаха. Мисля, че тук пристигна прелома. Дадох малко отмора. То пък тъкмо по това време ми пристигна зам.-председателят на съветската Дума. Та трябваше и него да го видя в същото време за половин час. Беше съвпадане. След като се върнах всички бяха пушили, бяха се събирали на групички и ми се коства, че даже един от идеолозите за отричане от мандата беше Жан Виденов. И когато им споделих още един път: " Какво вършим? ", чак тогава Българска социалистическа партия сподели: " Да, ние се отхвърляме от мандата ". И тогава направихме една декларация за национално единодушие, тъй като не желаех Българска социалистическа партия да бъдат натирени напълно в ъгъла. Това щеше да попречи на моите проекти за участие в НАТО. Българска социалистическа партия в случай че извади своите стоманени кохорти и да вика: " Ура, долу НАТО! ", задачата ми щеше да бъде много комплицирана. Участваха в съставянето на тази декларация и тогава в действителност част от декларацията беше да стартираме договаряния с МВФ ", уточни президентът.
" Това беше доста значимо за мен, тъй като МВФ се чудеше какво да прави. Ние нямахме пари. Не можехме да си платим житото. Всичко беше блокирано. МВФ споделяше: " На кого да разчитаме в България? Няма парламент, няма държавно управление. Има президент. Добре, да речем разчитаме на него. Утре ще има нови избори, кой ще пристигна на власт ние не знаем. Какви гаранции може да ни даде този президент, че ние в случай че отпуснем заеми те ще бъдат върнати, че в България може да бъде въведен валутен ръб и така нататък ", съобщи Стоянов.
" Направихме идната крачка. През март по време на служебния кабинет събрах още веднъж всички политически сили. Отново им сложих този въпрос и подписаха всички така наречен Мартенска декларация, която означаваше безапелационен ангажимент за въвеждане на валутен ръб в България и за тясно съдействие с интернационалните валутни институции ", сподели той.
" Може би в случай че това не се беше случило, в случай че финансовата рецесия в България се беше задълбочила, може би нямаше да има и НАТО, и Европейски Съюз. Ние щяхме да бъдем една външна страна ", изясни Петър Стоянов.
" По отношение на НАТО аз съм израснал в семейство, което постоянно е предпочитало НАТО пред Варшавския контракт. Това няма никакво подозрение. Което постоянно е слушало " Свободна Европа " пред " Гласът на Москва ". И за мен още след рухването на комунизма, нямаше никакво подозрение, че НАТО е изборът на България ", сподели Стоянов.
" Преди да стана президент аз се бях срещал с Хелмут Кол, Александер Квашневски, с Рифкин, с президента на Италия. Аз към този момент бях натрупал опит. България стана забавна с моето избиране. Не поради мен, а тъй като най-безропотния спътник на Съветския съюз внезапно избира президент антикомунист, който споделя: " Искаме НАТО ". Това е единственото мое време ", уточни президентът.
" По това време аз повтарях неуморно: " Цивилизационният избор на България е Европейски Съюз ". Мои другари даже ме укоряваха, че е тривиално. Когато го споделих тогава леви български интелектуалци незабавно възразиха: " България цивилизационно е в Европа от 1300 години ". Под цивилизационния избор аз обаче разбирах способността на едно общество да се провежда по този начин, че да създава свободна пазарна стопанска система, да има висок стандарт на живот, да има необятен пакет от права и свободи, да има правдивост, изразявана посредством органите на правораздаването. Този цивилизационен избор не включва обезателно високите мостри на една просвета или литература ", добави той.
" Ако не бяхме част от Европейски Съюз, в случай че не бяхме " следени " посредством европейските механизми, у нас щеше да бъде няколко пъти по-лошо. Има да се прави още доста. Най-вече да се обърне манталитета на това наше общество. Да разбере най-сетне, че посредством спазването на закона може да се стигне до благополучие на всички ", сподели Стоянов.
Той е уверен, че през днешния ден с приемането на еврото ние завършихме един цикъл. " Влизането ни в еврото, концепцията и самия факт някак си обрасна в дребните разногласия. Дали в този момент е времето, беше главния спор. Аз се опасявам, че бихме могли да пропуснем времето въобще, в случай че в този момент не влезем в еврото. Стратегически значимо е за България да бъде част от този европейски механизъм. Има европейски стабилиционен механизъм. Той избави Гърция. Спаси и Ирландия. Казвам на моите събеседници: " Ние за 30 година успяхме да банкрутираме няколко банки, спестявания на милиони българи отидоха напразно. Сега има някой да се грижи за нашите ползи като не можем сами ", съобщи президентът.
" Ако ние не бяхме в Европейски Съюз, щяхме да бъдем първи на село. Но ние не желаеме да сме първи на село, желаеме да сме измежду богатите, да имаме техния опит. Постигнахме го. Оптимист съм ", заключи Петър Стоянов.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ