„Вайръл стихове за секс и драма“ за удоволствието да наричаш нещата с истинските им имена
Не сте употребявали Фейсбук през последните две години качествено, в случай че не ви е попадал пост на. Авторките Антония Антонова и Цветелина Вътева я дефинират като „ страница за обществена ирония и лирика “ , само че в случай че си приказваме без етикети, бихме споделили просто, че думите им ни „ уцелват право в страстите “, както единствено те умеят - пишейки безпардонно и свободно за нещата, които рядко някой разяснява, било то в журналистика, прозаичност или лирика.
За две години дуото към този момент има близо 40 хиляди почитатели във Фейсбук, а преди няколко месеца излезе допълнено издание на първата им книга , носеща името на хитовата им страница. Това се трансформира в подобаващ мотив да разпитаме Антония и Цветелина за процеса на писане зад кулисите - както и още любопитни неща, които ще споделим във втора част на изявлението идната седмица - за тези смешки, които е по-добре да останат в миналото; какво е да си жена в България, която написа с комизъм, и предразсъдъците у нас.
Започвате да публикувате стихове във Фейсбук при започване на пандемията през 2020 година Трябваше ли да се натрупат с времето, с цел да започнете, или концепциите идват най-много с поддържането на страницата?
Цветелина: Идеите идват от живота. На процедура Антония даде началото на страницата на 2 март 2020 година, което изпревари с дни първия локдаун у нас и фактически вдъхновението от мрака на този интервал се отпечата върху плана. Като цяло моите хрумвания, доколкото можем да приказваме за хрумвания, защото тази дума леко се опорочи от цялата криейтив промишленост, идват от всекидневния живот. Страницата е дисплеят, на който се прожектират, само че самата тя не е ентусиазъм. Аз не чета мненията в нея.
Антония: В страницата има текстове, които са писани преди основаването ѝ. Аз от години подкрепям една друга страница - „ Писмата “, в която до ден-днешен от време на време качвам защити произведения. Случва се хора да ми се карат, че извършвам кражба от Вайръла и да се постанова да се изяснявам, че съм създател и на двете. Чат-пат пущам текстове, писани преди 10 години и повече. По-голямата част от изявленията в страницата обаче се раждат на момента. И да, тя много насърчава креативната ни интензивност. Относно поезията в нея – тя е единствено част от наличието. Определяме Вайръла като страница за обществена ирония и лирика. В книгата сме присъединили лирика. Наскоро една жена, която си я беше взела, се включи, с цел да пита за какво не открива текстовете, които е привикнала да чете в страницата, в изданието. Бързите и занимателни постове сиреч. Уви, в него сме подбрали не най-„ интернет френдли “ нещата си. Умишлено, несъмнено.
На вашите почитатели им носи огромно задоволство да четат без захаросване за нещата от живота, за които нормално никой не приказва – и на вас ли писането ви работи по същия метод и от там ли идва мотивацията ви?
А: Да, много удовлетворяващо и освобождаващо ми работи цялото това писане и шерване.
Ц: Не мисля, че мотивацията ми идва от неналичието на захаросване, в действителност не знам даже какво е мотивация. Никога не съм я изпитвала. Както и упоритост. И воля. Не знам какви са тези неща. Във всички случаи обществените мрежи преливат от захаросани послания, тъй че надали някой има потребност от още такива. Може би това е част от повода хората да харесват страницата ни и да припознават в нея съдружници, които виждат и назовават нещата „ с същинските им имена “, както споделяше Мишо Шамара, в случай че не се неистина.
Може ли сексът без драма?
Ц: Не.
А: А нека, само че едва ли, както гласи известният израз.
След издаването на първата ви книга сте провеждали няколко събития с четене на свои стихове. Имало ли е нещо, което ви е изненадало прелестно при срещите с фенове?
А: Срещите с читатели постоянно са вълнуващи, тъй като там идват хора, които фактически се интересуват от това, което вършим, четат ни, претърпяват написаното от нас. „ Каймакът “ на публиката един тип. В страницата контингентът е много по-широк. Не мога да кажа, че нещо ме изненадва, само че сигурно взаимоотношението с тези хора посредством словото откровено ме радва и ме стимулира да не преставам напред в това, което върша.
Ц: Да. Емоцията от общуването с хора, които са били повлияни от това, което пишем, е топ. Всеки път ми се реве, всякога изпитвам нещо като…не знам, религия в себе си? Усещане за правене на нещо свястно? Любов? В тоя живот смислените неща, които може да прави човек, се броят на пръстите на едната ръка, и оказването на поддръжка за други хора е едно от тях.
Кое е най-странното за вас място, на което ви е заварвала музата и сте започвали да пишете нещо ново?
А: Не знам, нямам проблем да пиша на всички места, пиша главно от телефона си и стига да е в мен – мястото е без значение. Ако пиша прозаичност или журналистика обаче, тогава най-добре нещата се случват на мира, от компютър, вкъщи или някъде на безшумно и умерено място.
Ц: Зад кулисите в театъра. По време на фамилен скандал. Минути след мощна паник офанзива на морето.
Личен архив
Какво обичате да четете и бихте ли ни препоръчили свои обичани заглавия или такива, с които сте се срещнали неотдавна?
А: Аз персонално имам големи пропуски в класическата литература, тук включвам и по-новата класика, и заобикалям да чета книги, които някой е написал веднага, бестселъри, романи с завладяващи сюжети, селфехлп и сходни тъпотии. От актуалните български писатели чета с неспокойствие Теодора Димова, 100 пъти съм препоръчвала в страницата романът ѝ „ Поразените “. Здравка Евтимова е прелестен повествовател. Иначе от „ Алеята на книгата “ последно си взех Стефан Цвайг и Милан Кундера, които по този начин или другояче участват в библиотеката ми. Взех си и „ Чудати разкази “ на Олга Токарчук. Това са последните книги, които съм разгръщала. Много ми се желае да се похваля, че съм изчела най-малко половината съветска класика, но не съм. Успях въпреки всичко да прочета „ Престъпление и наказване “ предходната година. Обичам вълшебен натурализъм, в библиотеката ми вкъщи има Маркес, има Булгаков, има и много Мураками, който в известна степен ги следва стилово, въпреки и да не могат да се вършат прекомерно общи паралели. Като цяло мисля, че в случай че човек чете международно одобрени в литературата създатели, няма по какъв начин да сбърка. Говоря за литературата, не за поп културата в книгоиздаването.
Ц: Винаги съм „ за “ препрочитането на Стивън Кинг и книгите за Хари Потър, както и на някои детски романи като „ 101 далматинци “, „ Пипи Дългото чорапче “, „ Без дом “ и „ Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада “. В тях съм разкрила повече мъдрост, в сравнение с в десетките години обучение. Винаги предлагам Ерик Еманюел Шмит с неговото човеколюбиво писане. Наскоро прочетох и новите „ 12 правила “ на Джордан Питърсън, както и „ Когато тялото споделя не “ на доктор Габор Мате, смислена психическа литература, преведена на наличен език. Никога не е ненужно и човек да (пре)прочете малко класика: Стайнбек, Достоевски, Толстой, Камю, Чехов. Имало е доста умни хора едно време. Тъпо е да не използваме наличния запас от мъдрост и разтуха, който е наличен в страниците на десетки книги в книжарниците.
Има ли нещо, което желаете да си кажете, а не са ви питали в изявленията?
А: Общо-взето всичко, дето желая, си го споделям в страницата.
Ц: Искам да си кажа коя зодия съм, само че това е загадка.
Очаквайте последваща част на изявлението с Антония и Цветелина идната седмица!
За две години дуото към този момент има близо 40 хиляди почитатели във Фейсбук, а преди няколко месеца излезе допълнено издание на първата им книга , носеща името на хитовата им страница. Това се трансформира в подобаващ мотив да разпитаме Антония и Цветелина за процеса на писане зад кулисите - както и още любопитни неща, които ще споделим във втора част на изявлението идната седмица - за тези смешки, които е по-добре да останат в миналото; какво е да си жена в България, която написа с комизъм, и предразсъдъците у нас.
Започвате да публикувате стихове във Фейсбук при започване на пандемията през 2020 година Трябваше ли да се натрупат с времето, с цел да започнете, или концепциите идват най-много с поддържането на страницата?
Цветелина: Идеите идват от живота. На процедура Антония даде началото на страницата на 2 март 2020 година, което изпревари с дни първия локдаун у нас и фактически вдъхновението от мрака на този интервал се отпечата върху плана. Като цяло моите хрумвания, доколкото можем да приказваме за хрумвания, защото тази дума леко се опорочи от цялата криейтив промишленост, идват от всекидневния живот. Страницата е дисплеят, на който се прожектират, само че самата тя не е ентусиазъм. Аз не чета мненията в нея.
Антония: В страницата има текстове, които са писани преди основаването ѝ. Аз от години подкрепям една друга страница - „ Писмата “, в която до ден-днешен от време на време качвам защити произведения. Случва се хора да ми се карат, че извършвам кражба от Вайръла и да се постанова да се изяснявам, че съм създател и на двете. Чат-пат пущам текстове, писани преди 10 години и повече. По-голямата част от изявленията в страницата обаче се раждат на момента. И да, тя много насърчава креативната ни интензивност. Относно поезията в нея – тя е единствено част от наличието. Определяме Вайръла като страница за обществена ирония и лирика. В книгата сме присъединили лирика. Наскоро една жена, която си я беше взела, се включи, с цел да пита за какво не открива текстовете, които е привикнала да чете в страницата, в изданието. Бързите и занимателни постове сиреч. Уви, в него сме подбрали не най-„ интернет френдли “ нещата си. Умишлено, несъмнено.
На вашите почитатели им носи огромно задоволство да четат без захаросване за нещата от живота, за които нормално никой не приказва – и на вас ли писането ви работи по същия метод и от там ли идва мотивацията ви?
А: Да, много удовлетворяващо и освобождаващо ми работи цялото това писане и шерване.
Ц: Не мисля, че мотивацията ми идва от неналичието на захаросване, в действителност не знам даже какво е мотивация. Никога не съм я изпитвала. Както и упоритост. И воля. Не знам какви са тези неща. Във всички случаи обществените мрежи преливат от захаросани послания, тъй че надали някой има потребност от още такива. Може би това е част от повода хората да харесват страницата ни и да припознават в нея съдружници, които виждат и назовават нещата „ с същинските им имена “, както споделяше Мишо Шамара, в случай че не се неистина.
Може ли сексът без драма?
Ц: Не.
А: А нека, само че едва ли, както гласи известният израз.
След издаването на първата ви книга сте провеждали няколко събития с четене на свои стихове. Имало ли е нещо, което ви е изненадало прелестно при срещите с фенове?
А: Срещите с читатели постоянно са вълнуващи, тъй като там идват хора, които фактически се интересуват от това, което вършим, четат ни, претърпяват написаното от нас. „ Каймакът “ на публиката един тип. В страницата контингентът е много по-широк. Не мога да кажа, че нещо ме изненадва, само че сигурно взаимоотношението с тези хора посредством словото откровено ме радва и ме стимулира да не преставам напред в това, което върша.
Ц: Да. Емоцията от общуването с хора, които са били повлияни от това, което пишем, е топ. Всеки път ми се реве, всякога изпитвам нещо като…не знам, религия в себе си? Усещане за правене на нещо свястно? Любов? В тоя живот смислените неща, които може да прави човек, се броят на пръстите на едната ръка, и оказването на поддръжка за други хора е едно от тях.
Кое е най-странното за вас място, на което ви е заварвала музата и сте започвали да пишете нещо ново?
А: Не знам, нямам проблем да пиша на всички места, пиша главно от телефона си и стига да е в мен – мястото е без значение. Ако пиша прозаичност или журналистика обаче, тогава най-добре нещата се случват на мира, от компютър, вкъщи или някъде на безшумно и умерено място.
Ц: Зад кулисите в театъра. По време на фамилен скандал. Минути след мощна паник офанзива на морето.
Личен архив Какво обичате да четете и бихте ли ни препоръчили свои обичани заглавия или такива, с които сте се срещнали неотдавна?
А: Аз персонално имам големи пропуски в класическата литература, тук включвам и по-новата класика, и заобикалям да чета книги, които някой е написал веднага, бестселъри, романи с завладяващи сюжети, селфехлп и сходни тъпотии. От актуалните български писатели чета с неспокойствие Теодора Димова, 100 пъти съм препоръчвала в страницата романът ѝ „ Поразените “. Здравка Евтимова е прелестен повествовател. Иначе от „ Алеята на книгата “ последно си взех Стефан Цвайг и Милан Кундера, които по този начин или другояче участват в библиотеката ми. Взех си и „ Чудати разкази “ на Олга Токарчук. Това са последните книги, които съм разгръщала. Много ми се желае да се похваля, че съм изчела най-малко половината съветска класика, но не съм. Успях въпреки всичко да прочета „ Престъпление и наказване “ предходната година. Обичам вълшебен натурализъм, в библиотеката ми вкъщи има Маркес, има Булгаков, има и много Мураками, който в известна степен ги следва стилово, въпреки и да не могат да се вършат прекомерно общи паралели. Като цяло мисля, че в случай че човек чете международно одобрени в литературата създатели, няма по какъв начин да сбърка. Говоря за литературата, не за поп културата в книгоиздаването.
Ц: Винаги съм „ за “ препрочитането на Стивън Кинг и книгите за Хари Потър, както и на някои детски романи като „ 101 далматинци “, „ Пипи Дългото чорапче “, „ Без дом “ и „ Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада “. В тях съм разкрила повече мъдрост, в сравнение с в десетките години обучение. Винаги предлагам Ерик Еманюел Шмит с неговото човеколюбиво писане. Наскоро прочетох и новите „ 12 правила “ на Джордан Питърсън, както и „ Когато тялото споделя не “ на доктор Габор Мате, смислена психическа литература, преведена на наличен език. Никога не е ненужно и човек да (пре)прочете малко класика: Стайнбек, Достоевски, Толстой, Камю, Чехов. Имало е доста умни хора едно време. Тъпо е да не използваме наличния запас от мъдрост и разтуха, който е наличен в страниците на десетки книги в книжарниците.
Има ли нещо, което желаете да си кажете, а не са ви питали в изявленията?
А: Общо-взето всичко, дето желая, си го споделям в страницата.
Ц: Искам да си кажа коя зодия съм, само че това е загадка.
Очаквайте последваща част на изявлението с Антония и Цветелина идната седмица!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ