Нигяр Джафер: Безвластието поражда безвремие и безнадежност
Не считам, че пазарът е всичко в опазването на здравето, не мога да абсолютизирам и страната, би трябвало да намерим салдото, споделя доктор Нигяр Джафер в изявление за clinica.bg
Втора година България се люшка в неустойчивостта на задълбочаваща се политическа рецесия. Това рефлектира и върху здравната система, в която проблемите не се вземат решение, а се умножават и задълбочават. Защо се получава по този начин, докога лечебните заведения ще се роят и ще работят при кадрови недостиг, може ли страната да се оправи с противозаконния експорт на онколекарства, попитахме доктор Нигяр Джафер. Тя е част от основните специалисти на Движение за права и свободи в бранш опазване на здравето, както и дълготраен член на парламентарната отраслова комисия, зам.- ръководител на 44-ото Народно събрание.
– Д-р Джафер, Движение за права и свободи скоро предложи да се сътвори краткотрайна комисия, с цел да се обсъдят промени в здравната система, оптимист ли сте, че това е допустимо да се случи и да се роди добър артикул?
– Не съм оптимист, тъй като безвластието поражда безвремие, а то безизходност, не просто за работещите в здравната система, само че и за пациентите на първо място. Често припомняме, че медицината е просвета, учредена на доказателства, по този начин е било и по този начин би трябвало да бъде. Време е да приказваме, че здравната политика също е нещо, което се базира на доказателства.
Трябва да слагаме въпроса какво ще се случи, в случай че се подхващат избрани стъпки. Но дано приказваме за екипи в опазването на здравето, а не просто за министъра, тъй като той самичък по себе си не може да свърши това, което може да направи един екип.
И екипите в опазването на здравето би трябвало от ден на ден да бъдат питани какво са създали и дали дейностите им, в която и да е тенденция, водят до това да се усили междинната дълготрайност на живота, България да не бъде преди всичко по смъртност освен в интервал на пандемия, само че и в обикновено време, да не сме над междинните европейски равнища по детска смъртност, по какъв начин съответният екип ще промени това българският пациент да не е късно диагностициран и най-вече доплащащ.
Това са съгласно мен фундаменталните въпроси, по които да се правят оценка дейностите на съответните екипи, тъй като другото е един волунтаризъм. Най-големият проблем на здравната система в този момент и преди е непредвидимостта й, това измори хората, които работят в нея, изпепели упованията им за нещо положително, което може да се случи. Не може да потъваме в детайлите и да изпускаме световния взор.
Ето за какво концепцията на сътрудника на доцент Джевдет Чакъров е забавна, само че мисля, че е нереалистична, тъй като живеем в политическо безвремие, по какъв начин да се излезе от тази обстановка при бързо оборотна промяна на хора и екипи. Много здравни министри се изредиха, някои реализираха детските си фантазии да бъдат министри, при някои желанието беше по-голямо от опциите, другите имаха голям капацитет, само че нямаха опция да го изявят. Всичко това беше контрапродуктивно за системата.
– Кои са главните плодове от това безвремие и безредие за последните 10-15 години?
– За страдание превърнахме израза промяна в факсимиле, който е изпразнен от наличие. Ето за какво за осъществяване на каквито и да е новаторски стъпки е нужен един интервал на умерено действие на всички управляващи – изпълнителна, законодателна, на взаимно деяние със съсловните и пациентските организации.
Потънали в безидейността в това безвремие, би трябвало да намерим светлина за хората, които не престават да работят все пак, както и за пациентите, които чакат своето лекуване. Конформизма, тогава, когато се чака безкомпромисна отбрана на дадена позиция, неистовото опълчване вътре в съсловието в случай, че по формулировка лекарското съсловие се приема за най-образованото, наивитетът, с който се одобряват хрумвания, които няма по какъв начин да бъдат осъществени, доведоха до този резултат.
Не може единствено тъй като някой е подхвърлил, че ще увеличи заплатите да го приемеш за чиста монета. Скоро един представител на БЛС беше споделил, че опазването на здравето е разменна монета сред политиците, не, доста по-тъжно е.То е горещ картоф, който се подмята и никой не желае да поеме политическа отговорност за това, което се случва. Изход има и това е разговорът сред специалистите в политическите сили, които да убедят личните си управления, че има цели, които би трябвало да се случат в здравната система, без значение кой ръководи и кой е съпротива. Това опълчване измори всички и лиши и дребното останали сили.
– Виждате ли вяра, че специалистите биха могли да убедят управленията си за общи дейности и по кое време във времето би могло това да се случи?
– За да се подхващат общи стъпки, даже и непопулярни, би трябвало да има постоянно държавно управление с по-дълъг небосвод на деяние. На този стадий не виждам такива благоприятни условия, не може разграничителните линии да са доста повече от тези, които ни сплотяват.
– От настоящия здравен разговор излиза наяве, че още веднъж като че ли най-важното е по какъв начин да се разделят едни милиони в края на годината и с какъв брой % да се усилят цените на дейностите за идващите. Според вас това ли би трябвало да е тематиката на диалог сред другите институции и съсловието?
– Светлина в тунела ще има тогава, когато престанем да приказваме за пари, пари, пари… Нека се абстрахираме от детайлите, в които сме затънали, да забележим в целокупност казуса. Разбира се, че това говорене за едни 150-200 млн., които стоят неразпределени в НЗОК няма да доведат до нищо.
Факт е, че от 900 млн. преди години бюджетът на монополната здравна каса към този момент е 5 милиарда лева, не разясня средствата, доплащани от пациента. Трябва да организираме повече диалози за разпоредбите за добра здравна процедура, тъй като такива няма, макар че законодателят е записал, че са нужни, би трябвало да приказваме от ден на ден за проблемите от вида на качество на предлаганата услуга за решение на несъответствията в здравната система и достъпа до опазване на здравето.
Нима не виждаме, че в две трети от страната популацията няма естествен достъп до здравна помощ, белким не виждаме, че България, единствено притисната от европейски институции, стартира да създава документи като Националния антираков проект и то, с цел да получи едно финансиране, което би трябвало да усвои. Няма по какъв начин да не приказваме, че в България липсват регистри и то за обществено значими болести, ами за именитата осведомителна система, която чакаме от 15 години и всяка стъпка да се направи нещо в посока цифровизация среща отпор, който няма никакво пояснение.
– Това са безконечните тематики на нашето опазване на здравето, резултатите, по които не се усъвършенстват, значи ли това, че в България липсва страна или най-малко здравни управляващи, т.е. институциите на мястото ли са си, когато приказваме за опазване на здравето?
– Никак не ми се желае да съпоставяме нашата страна с такива като Йемен, където в действителност няма страна и организации като Организация на обединените нации или СЗО споделят, че като отидат не знаят към кого да се извърнат за каквото и да е. Аз съм срещу това да споделяме, че нямаме страна. Имаме страна, само че имаме институции, които действат съвсем инерциално, когато не са заети да водят война между тях.
Имаме политическа класа, която по този начин се е оплела в основаните от самата нея проблеми, удавена в ненавист и опълчване, че диктува този звук и метод на държание и на обществото. Въпреки всичко, аз съм оптимист, че посредством разговор, диалози, в които има чуваемост, могат да се подхващат стъпки, които да изведат от тунела и здравната система.
– Какви биха могли да са те в границите на този длъжностен кабинет и на този фрагментиран парламент?
– Аз мисля, че има и положителни хрумвания и попадения, бих дала образец с напъните за остойностяването на труда на здравното съсловие, което сега се прави, с ангажимента, че още не сме видели резултата. Повдигането на тематиката за износа на лекарства и задействането по този проблем на ДАНС, който е създадем отчет по тематиката демонстрира, че има органи и институции, които следят какво се случва.
Темата за паралелния експорт и за незаконния износ на лекарства, изключително във връзка с животоспасяващи такива е доста значима и касае доста пациенти. В България онкоболните са подложени на какво ли не, в случай, че се дават стотици милиони от НЗОК, извънредно незаслужено е да лишиш един подобен пациент от лекуване и да искаш от касата да заплати за този медикамент, а той да се окаже в чужбина. Мисля, че системата за верификация може да реализира този надзор, всичко друго са палиативни ограничения.
– Но над 50% от опаковките все още не се верифицират, мислите ли, че Министерство на здравеопазването има опция да поправи тази неточност? За съпоставяне в множеството други страни е над 70%?
– Аз си мисля, че Министерство на здравеопазването може да предприеме стъпки и да убеди структурите, които дават отпор върху верификацията. На всяка опаковка има неповторим номер, никой не си показва, че някакъв екип от служители ще върви по хранилища, с цел да брои наличия, в противен случай светът е доста напред и знае къде е всеки медикамент.
Цитирахте 70%, само че в другите страни, като Финландия да вземем за пример, скринингът на онкологични болести е в границите на 70-80%, а ние се вършим, че не виждаме това и гордо заемаме дъното на тези касации и това не прави усещане на никого.
– Смятате ли, че е добра концепция да се направи нормативна смяна, тъй че НЗОК да заплаща единствено верифицирана опаковка?
– Категорично считам, че това би било едно изпитание, което си коства, с всевъзможни механизми би трябвало да се върви към бистрота. България не може да бъде на челните места по успореден експорт и да лишава личните си жители от инсулини, от животоспасяващи лекарства като бронходилататори, антиепилептични средства, изпращайки пациентите да ги търсят в прилежащи страни.
– Защо макар поправките за контролиране на паралелния експорт още веднъж имам дефицит, до каква степен той е действителен за пациентите, до каква степен е инспириран от чисто търговски ползи?
– Най-вероятно нещата не са еднопосочни, има търговски ползи, само че има и проблем за пациентите, била съм очевидец на случаи, в които хората не могат да намерят медикамента, от който имат потребност. Много сериозен факт е, че огромна част от изписаните лекарства са новаторски, което е друга тематика за диалог, тъй като концепцията в страните, където има по-голяма правдивост, е да се вкарват генерични лекарства, с цел да се освобождава повече запас за новаторски, когато има случаи, които не могат да бъдат овладени с различен вид лекарства.
Не може съотношението генерици:оригинали в Европейски Съюз да бъде 70:30, а в България да е противоположното.
– В тази връзка по какъв начин гледате на концепцията за генетично изписване, друга тематика, по която нямаме единодушие?
– Мисля, че е неправилно фармацевтът в аптеката да прави каквато и да е подмяна. Да, има логичност в това да се изписват лекарства с интернационално непатентно название, само че лекарят е този, който би трябвало да реши кой е съответният медикамент, тъй като той познава пациента с неговата коморбидност.
Смяната с генерици не би трябвало да бъде непременно и под административен напън, а там, където може да се прави, с цел да се освободи запас за пациентите, при които се постанова използването на скъпи лекарства, които са новаторски и биха дали късмет за лекуване.
– Но по какви правила?
– Няма да стане по чисто административен път, казусът опира и до това по какъв начин стопански заинтригувани кръгове влияят върху тези, които изписват медикаментите, само че лекарят е този, който преценя по какъв начин да постъпи. Винаги има място и за малко морал.
– През последните години от ден на ден медикаменти се отдръпват, мислите ли, че е необходим обзор на законодателството?
– Мисля, че е време за подобен обзор, когато преди повече от 10 години правехме текстовете за ценообразуване, концепцията беше да се реферираме със страни, които имат допустимо най-ниските цени. В един миг обаче виждаме, че се постановат промяна.
Има доста положителни специалисти в лекарствената сфера и ценообразуването, които споделят, че може би, в случай че се вземе средноаритметична цена би било по-справедливо, с цел да не се постанова компаниите да изтеглят артикули с причините, че сме дребен пазар и не могат да си разрешат по-ниска цена за рефериране, която се отразява на техния търговски интерес. И тук поражда резонния въпрос – като сме толкоз дребен пазар, по какъв начин по този начин се нареждаме на 3-4 място по размер успореден експорт и по какъв начин по този начин имаме артикули, които купуваме по-скъпо от други страни.
– В тази връзка една необятно отворена врата са нерегистрираните за приложимост медикаменти, които заплаща НЗОК, смятате ли, че може да се предложи регулация, която да не разрешава на България да заплаща по-скъпо от Съединени американски щати и другите богати страни за най-скъпите медикаменти в света?
– Това са група лекарства, които не са регистрирани в България за приложимост, само че пораждат случаи, най-често за редки заболявания, в които се постанова да се приложат за лекуване. Да, това е един тип отбягване на регулация, само че никой не може да принуди съответната компания да записва за един или двама пациенти даден медикамент и това касае целия диапазон на по този начин наречените редки болести.
Но страната може да измисли механизми, по които цените, на които се закупуват медикаментите, да бъдат съобразени с тези в близките страни и да не се стига до този рекет на самата компания. Ако една страна реши да промени и предприеме нещо, няма мощ, която да я спре с условностите, че страната е конструкция която действа по избрани правила.
– Възможно ли е при нерегистриран артикул да се вкара условие цената да се реферира с тази на публичните фондове в други страни, които го заплащат?
– Абсолютно, не виждам спънка, в случай че страната реши да направи нещо в публичен интерес, да го направи.
– А бихте ли инициирали сходна корекция от Движение за права и свободи?
– Мисля, че може да се направи такова експертно изследване, да се види какви са регулаторните механизми в други стани, в случай че има такива образци, само че за жалост отново би трябвало да кажа, че е нужно да има постоянно държавно управление и парламент, които умерено да вземат решение.
– Един различен проблем, който се появи, е непрекъснатото стопиране на единния търг на Министерство на здравеопазването, има ли лек за това, защото то рефлектира върху цените на онкомедикаментите, които касата заплаща?
– Винаги има метод да се преодолее техническа, софтуерна или различен вид спънка, без значение дали става въпрос за обжалване или за малки врати в закона, или за превъзходство сред обособени търговски субекти, в случай че страната и министерството решат да се оправят тези проблеми.
– Какво значи тогава инертността на страната, която явно не желае да се оправи с тези проблеми от години?
– Говорихме напълно първоначално за политическото безвремие, в което страната е потънала и безнадеждността, която се образува, все пак считам, че при мощен екип и виновни хора, които могат да преодолеят персоналните си другия и его, партийното двуличие и популизъм, тези проблеми могат да се решат.
– Кадровият недостиг е един от най-големите проблеми наред с неналичието на правила, виждате ли тук някакви лостове, с цел да се реши той и до каква степен зависи от броя на лечебните заведения?
– Не инцидентно споделих, че когато се подхващат някакви политики в системата на опазването на здравето, би трябвало да се правят оценка от позиция на това какъв би бил резултата им. Така че, когато приказваме за някакви дейности от страна Министерство на здравеопазването, постоянно би трябвало да преценяме по какъв начин дадената стъпка ще промени качеството на опазване на здравето и достъпа до него.
Отговорът на този въпрос директно касае въпроса какво ще стимулира фрагментите, с цел да работят. Кадровият недостиг е голям проблем, заплащането е един от факторите, който стимулира хората, наред с отношението на обществото, отстояването на настояванията, средата, в която хората се развиват, вероятността, която системата дава на младите, ето доста фактори, които се наслагват.
Скоро беше представен случай за миграцията на медицинските сестри, сега, когато се покачват заплатите им в детските градини и ясли, те отиват да работят там, сега, когато се основава частна конструкция с по-високи заплати, те отиват там. Призиви, като този – работете, пък ще забележим, няма да са работещи към този момент, тъй като междинната възраст на сестрите е 63 години. Когато си споделил, че ще им дадеш избрана заплата и не се случва, това е проблем и те се усещат излъгани. Факт е, че качеството на учащите става все по-ниско, само че 75% от тях отпътуват за чужбина без значение на каква възраст са, нито с какъв триумф, те намират реализация там.
Продължава да е реалност, че един новозавършил доктор може да специализира по-лесно в Германия, в сравнение с тук.
– Съотношението доктор:сестра знаем,ч е към този момент е 1 към по-малко от 1, възможно ли е това и до каква степен законни са лечебните заведения в случай, че имат такава кадрова обезпеченост?
– Недопустимо е, само че е действителност.
– Защо позволяваме да съществуват търговски субекти, които не дават отговор на условията за качество?
– Рано или късно това рефлектира върху нас като общество, не просто върху настрана министър който пропилял да направи нещо. Давам ви образец, всеки компромис, който се прави с качеството, съотношението, числеността на личния състав, постоянно рефлектира.
Много години наред в една болница, като „ Инфекциозна “, която е единствена в страната, са правени взаимни отстъпки да няма натоварен бранш, реанимация, това рефлектира в една обстановка като КОВИД-кризата, когато видяхме, че нямаме инфекциозна болница, която да приема пациенти.
Опряхме до държавни структури при абдикация на огромна част от частните лечебни заведения, оказа се, че едвам две-три от прехвалените частни лечебни заведения се включиха в този развой. Но образецът с Инфекциозна болница демонстрира, че компромисите се връщат към нас, като бумеранг. Да не приказваме, че си затваряхме очите, до момента в който цели специалности бяха премахнати, като инфекциозните заболявания, епидемиологията, която бе принизена до равнище да останат да работят единствено 80-годишни сътрудници. Берем плодовете на всички тези неточности и взаимни отстъпки, които сме допускали. Ако казусът с медицинските сестри не се реши от две до пет години, ще имаме извънредно огромни проблеми от цялото това безучастие.
– Той освен, че не се взема решение, само че не престават разрешенията за нови действия и лечебни заведения – по какъв начин се случва това на фона на намаляващо население и изчезнали фрагменти?
– Аз съм последовател на концепцията да има работеща здравна карта, не считам, че това може да ограничи стопанската самодейност на някого. Има райони с недостиг, само че те не са тези, в които съответните субекти желаят да влагат. Има райони, където няма не просто нито една частна болница, а значими отделения, които са единствени за популацията, което би трябвало да се лекува, има даже прилежащи области без нито един доктор по избрани специалности – хематология, ревматология, а патоанатомията от дълго време е знак на това по какъв начин се слага диагноза при недостиг.
Ето, тук е ролята на страната, не считам, че пазарът е всичко в опазването на здравето, не мога да абсолютизирам и страната, само че би трябвало да намерим салдото.
– Коректна ли е методиката за установяване на потребностите от лечебни заведения и кревати в здравната карта?
– Не знам дали сега има човек на управителна позиция, който да може да каже каква тъкмо е методиката, по която се образува НЗК и надлежно националната здравна политика и това е голям проблем.
Ние започваме един спор, подобен имаше преди 4-5 години, една методика не е свещена крава, тя може да се промени, виждаме данните от последното броене, само че би трябвало да имаме национална теория и целеполагане, тъй като от демографската злополука, от която сме застигнати, при кадровия недостиг, в който действа системата, при бързооборотната промяна на хора, които би трябвало да й въздействат положително, само че това не се случва, сме изправени пред обстановката за онази безизходност, за която говорихме първоначално.
– Защо откакто страната няма посока, не се наложи краткотраен мораториум за нови лечебни заведения и действия, тъй че най-малко да не се мултиплицира казуса?
– Тоест, има обстановки, в които е по-добре да не се прави нищо, в сравнение с каквато и да е, тъй като това задълбочава още повече проблемите. Това няма да направи нито един длъжностен министър или подобен, който просто обитава краткотрайно и няма вероятност пред себе си, няма да го направи и никой, който няма нужната политическа и парламентарна поддръжка.
– Ще имаме ли съгласно вас скоро устойчиво политическо болшинство и задоволително помъдрели политически субекти, извадили си поука от миналите две години?
– А нека, но едва ли. Въпреки всичко съм оптимист, че разсъдъкът ще надделее, че във всяка политическа мощ има хора, които могат да надмогнат коловозите, в които са сложени, че политиците ще надмогнат егото си и ще дефинират ясни цели в една сфера, като опазването на здравето, която касае здравето и живота на всеки. Мисля, че би трябвало да сме оптимисти, само че не и в границите на този парламент.
Втора година България се люшка в неустойчивостта на задълбочаваща се политическа рецесия. Това рефлектира и върху здравната система, в която проблемите не се вземат решение, а се умножават и задълбочават. Защо се получава по този начин, докога лечебните заведения ще се роят и ще работят при кадрови недостиг, може ли страната да се оправи с противозаконния експорт на онколекарства, попитахме доктор Нигяр Джафер. Тя е част от основните специалисти на Движение за права и свободи в бранш опазване на здравето, както и дълготраен член на парламентарната отраслова комисия, зам.- ръководител на 44-ото Народно събрание.
– Д-р Джафер, Движение за права и свободи скоро предложи да се сътвори краткотрайна комисия, с цел да се обсъдят промени в здравната система, оптимист ли сте, че това е допустимо да се случи и да се роди добър артикул?
– Не съм оптимист, тъй като безвластието поражда безвремие, а то безизходност, не просто за работещите в здравната система, само че и за пациентите на първо място. Често припомняме, че медицината е просвета, учредена на доказателства, по този начин е било и по този начин би трябвало да бъде. Време е да приказваме, че здравната политика също е нещо, което се базира на доказателства.
Трябва да слагаме въпроса какво ще се случи, в случай че се подхващат избрани стъпки. Но дано приказваме за екипи в опазването на здравето, а не просто за министъра, тъй като той самичък по себе си не може да свърши това, което може да направи един екип.
И екипите в опазването на здравето би трябвало от ден на ден да бъдат питани какво са създали и дали дейностите им, в която и да е тенденция, водят до това да се усили междинната дълготрайност на живота, България да не бъде преди всичко по смъртност освен в интервал на пандемия, само че и в обикновено време, да не сме над междинните европейски равнища по детска смъртност, по какъв начин съответният екип ще промени това българският пациент да не е късно диагностициран и най-вече доплащащ.
Това са съгласно мен фундаменталните въпроси, по които да се правят оценка дейностите на съответните екипи, тъй като другото е един волунтаризъм. Най-големият проблем на здравната система в този момент и преди е непредвидимостта й, това измори хората, които работят в нея, изпепели упованията им за нещо положително, което може да се случи. Не може да потъваме в детайлите и да изпускаме световния взор.
Ето за какво концепцията на сътрудника на доцент Джевдет Чакъров е забавна, само че мисля, че е нереалистична, тъй като живеем в политическо безвремие, по какъв начин да се излезе от тази обстановка при бързо оборотна промяна на хора и екипи. Много здравни министри се изредиха, някои реализираха детските си фантазии да бъдат министри, при някои желанието беше по-голямо от опциите, другите имаха голям капацитет, само че нямаха опция да го изявят. Всичко това беше контрапродуктивно за системата.
– Кои са главните плодове от това безвремие и безредие за последните 10-15 години?
– За страдание превърнахме израза промяна в факсимиле, който е изпразнен от наличие. Ето за какво за осъществяване на каквито и да е новаторски стъпки е нужен един интервал на умерено действие на всички управляващи – изпълнителна, законодателна, на взаимно деяние със съсловните и пациентските организации.
Потънали в безидейността в това безвремие, би трябвало да намерим светлина за хората, които не престават да работят все пак, както и за пациентите, които чакат своето лекуване. Конформизма, тогава, когато се чака безкомпромисна отбрана на дадена позиция, неистовото опълчване вътре в съсловието в случай, че по формулировка лекарското съсловие се приема за най-образованото, наивитетът, с който се одобряват хрумвания, които няма по какъв начин да бъдат осъществени, доведоха до този резултат.
Не може единствено тъй като някой е подхвърлил, че ще увеличи заплатите да го приемеш за чиста монета. Скоро един представител на БЛС беше споделил, че опазването на здравето е разменна монета сред политиците, не, доста по-тъжно е.То е горещ картоф, който се подмята и никой не желае да поеме политическа отговорност за това, което се случва. Изход има и това е разговорът сред специалистите в политическите сили, които да убедят личните си управления, че има цели, които би трябвало да се случат в здравната система, без значение кой ръководи и кой е съпротива. Това опълчване измори всички и лиши и дребното останали сили.
– Виждате ли вяра, че специалистите биха могли да убедят управленията си за общи дейности и по кое време във времето би могло това да се случи?
– За да се подхващат общи стъпки, даже и непопулярни, би трябвало да има постоянно държавно управление с по-дълъг небосвод на деяние. На този стадий не виждам такива благоприятни условия, не може разграничителните линии да са доста повече от тези, които ни сплотяват.
– От настоящия здравен разговор излиза наяве, че още веднъж като че ли най-важното е по какъв начин да се разделят едни милиони в края на годината и с какъв брой % да се усилят цените на дейностите за идващите. Според вас това ли би трябвало да е тематиката на диалог сред другите институции и съсловието?
– Светлина в тунела ще има тогава, когато престанем да приказваме за пари, пари, пари… Нека се абстрахираме от детайлите, в които сме затънали, да забележим в целокупност казуса. Разбира се, че това говорене за едни 150-200 млн., които стоят неразпределени в НЗОК няма да доведат до нищо.
Факт е, че от 900 млн. преди години бюджетът на монополната здравна каса към този момент е 5 милиарда лева, не разясня средствата, доплащани от пациента. Трябва да организираме повече диалози за разпоредбите за добра здравна процедура, тъй като такива няма, макар че законодателят е записал, че са нужни, би трябвало да приказваме от ден на ден за проблемите от вида на качество на предлаганата услуга за решение на несъответствията в здравната система и достъпа до опазване на здравето.
Нима не виждаме, че в две трети от страната популацията няма естествен достъп до здравна помощ, белким не виждаме, че България, единствено притисната от европейски институции, стартира да създава документи като Националния антираков проект и то, с цел да получи едно финансиране, което би трябвало да усвои. Няма по какъв начин да не приказваме, че в България липсват регистри и то за обществено значими болести, ами за именитата осведомителна система, която чакаме от 15 години и всяка стъпка да се направи нещо в посока цифровизация среща отпор, който няма никакво пояснение.
– Това са безконечните тематики на нашето опазване на здравето, резултатите, по които не се усъвършенстват, значи ли това, че в България липсва страна или най-малко здравни управляващи, т.е. институциите на мястото ли са си, когато приказваме за опазване на здравето?
– Никак не ми се желае да съпоставяме нашата страна с такива като Йемен, където в действителност няма страна и организации като Организация на обединените нации или СЗО споделят, че като отидат не знаят към кого да се извърнат за каквото и да е. Аз съм срещу това да споделяме, че нямаме страна. Имаме страна, само че имаме институции, които действат съвсем инерциално, когато не са заети да водят война между тях.
Имаме политическа класа, която по този начин се е оплела в основаните от самата нея проблеми, удавена в ненавист и опълчване, че диктува този звук и метод на държание и на обществото. Въпреки всичко, аз съм оптимист, че посредством разговор, диалози, в които има чуваемост, могат да се подхващат стъпки, които да изведат от тунела и здравната система.
– Какви биха могли да са те в границите на този длъжностен кабинет и на този фрагментиран парламент?
– Аз мисля, че има и положителни хрумвания и попадения, бих дала образец с напъните за остойностяването на труда на здравното съсловие, което сега се прави, с ангажимента, че още не сме видели резултата. Повдигането на тематиката за износа на лекарства и задействането по този проблем на ДАНС, който е създадем отчет по тематиката демонстрира, че има органи и институции, които следят какво се случва.
Темата за паралелния експорт и за незаконния износ на лекарства, изключително във връзка с животоспасяващи такива е доста значима и касае доста пациенти. В България онкоболните са подложени на какво ли не, в случай, че се дават стотици милиони от НЗОК, извънредно незаслужено е да лишиш един подобен пациент от лекуване и да искаш от касата да заплати за този медикамент, а той да се окаже в чужбина. Мисля, че системата за верификация може да реализира този надзор, всичко друго са палиативни ограничения.
– Но над 50% от опаковките все още не се верифицират, мислите ли, че Министерство на здравеопазването има опция да поправи тази неточност? За съпоставяне в множеството други страни е над 70%?
– Аз си мисля, че Министерство на здравеопазването може да предприеме стъпки и да убеди структурите, които дават отпор върху верификацията. На всяка опаковка има неповторим номер, никой не си показва, че някакъв екип от служители ще върви по хранилища, с цел да брои наличия, в противен случай светът е доста напред и знае къде е всеки медикамент.
Цитирахте 70%, само че в другите страни, като Финландия да вземем за пример, скринингът на онкологични болести е в границите на 70-80%, а ние се вършим, че не виждаме това и гордо заемаме дъното на тези касации и това не прави усещане на никого.
– Смятате ли, че е добра концепция да се направи нормативна смяна, тъй че НЗОК да заплаща единствено верифицирана опаковка?
– Категорично считам, че това би било едно изпитание, което си коства, с всевъзможни механизми би трябвало да се върви към бистрота. България не може да бъде на челните места по успореден експорт и да лишава личните си жители от инсулини, от животоспасяващи лекарства като бронходилататори, антиепилептични средства, изпращайки пациентите да ги търсят в прилежащи страни.
– Защо макар поправките за контролиране на паралелния експорт още веднъж имам дефицит, до каква степен той е действителен за пациентите, до каква степен е инспириран от чисто търговски ползи?
– Най-вероятно нещата не са еднопосочни, има търговски ползи, само че има и проблем за пациентите, била съм очевидец на случаи, в които хората не могат да намерят медикамента, от който имат потребност. Много сериозен факт е, че огромна част от изписаните лекарства са новаторски, което е друга тематика за диалог, тъй като концепцията в страните, където има по-голяма правдивост, е да се вкарват генерични лекарства, с цел да се освобождава повече запас за новаторски, когато има случаи, които не могат да бъдат овладени с различен вид лекарства.
Не може съотношението генерици:оригинали в Европейски Съюз да бъде 70:30, а в България да е противоположното.
– В тази връзка по какъв начин гледате на концепцията за генетично изписване, друга тематика, по която нямаме единодушие?
– Мисля, че е неправилно фармацевтът в аптеката да прави каквато и да е подмяна. Да, има логичност в това да се изписват лекарства с интернационално непатентно название, само че лекарят е този, който би трябвало да реши кой е съответният медикамент, тъй като той познава пациента с неговата коморбидност.
Смяната с генерици не би трябвало да бъде непременно и под административен напън, а там, където може да се прави, с цел да се освободи запас за пациентите, при които се постанова използването на скъпи лекарства, които са новаторски и биха дали късмет за лекуване.
– Но по какви правила?
– Няма да стане по чисто административен път, казусът опира и до това по какъв начин стопански заинтригувани кръгове влияят върху тези, които изписват медикаментите, само че лекарят е този, който преценя по какъв начин да постъпи. Винаги има място и за малко морал.
– През последните години от ден на ден медикаменти се отдръпват, мислите ли, че е необходим обзор на законодателството?
– Мисля, че е време за подобен обзор, когато преди повече от 10 години правехме текстовете за ценообразуване, концепцията беше да се реферираме със страни, които имат допустимо най-ниските цени. В един миг обаче виждаме, че се постановат промяна.
Има доста положителни специалисти в лекарствената сфера и ценообразуването, които споделят, че може би, в случай че се вземе средноаритметична цена би било по-справедливо, с цел да не се постанова компаниите да изтеглят артикули с причините, че сме дребен пазар и не могат да си разрешат по-ниска цена за рефериране, която се отразява на техния търговски интерес. И тук поражда резонния въпрос – като сме толкоз дребен пазар, по какъв начин по този начин се нареждаме на 3-4 място по размер успореден експорт и по какъв начин по този начин имаме артикули, които купуваме по-скъпо от други страни.
– В тази връзка една необятно отворена врата са нерегистрираните за приложимост медикаменти, които заплаща НЗОК, смятате ли, че може да се предложи регулация, която да не разрешава на България да заплаща по-скъпо от Съединени американски щати и другите богати страни за най-скъпите медикаменти в света?
– Това са група лекарства, които не са регистрирани в България за приложимост, само че пораждат случаи, най-често за редки заболявания, в които се постанова да се приложат за лекуване. Да, това е един тип отбягване на регулация, само че никой не може да принуди съответната компания да записва за един или двама пациенти даден медикамент и това касае целия диапазон на по този начин наречените редки болести.
Но страната може да измисли механизми, по които цените, на които се закупуват медикаментите, да бъдат съобразени с тези в близките страни и да не се стига до този рекет на самата компания. Ако една страна реши да промени и предприеме нещо, няма мощ, която да я спре с условностите, че страната е конструкция която действа по избрани правила.
– Възможно ли е при нерегистриран артикул да се вкара условие цената да се реферира с тази на публичните фондове в други страни, които го заплащат?
– Абсолютно, не виждам спънка, в случай че страната реши да направи нещо в публичен интерес, да го направи.
– А бихте ли инициирали сходна корекция от Движение за права и свободи?
– Мисля, че може да се направи такова експертно изследване, да се види какви са регулаторните механизми в други стани, в случай че има такива образци, само че за жалост отново би трябвало да кажа, че е нужно да има постоянно държавно управление и парламент, които умерено да вземат решение.
– Един различен проблем, който се появи, е непрекъснатото стопиране на единния търг на Министерство на здравеопазването, има ли лек за това, защото то рефлектира върху цените на онкомедикаментите, които касата заплаща?
– Винаги има метод да се преодолее техническа, софтуерна или различен вид спънка, без значение дали става въпрос за обжалване или за малки врати в закона, или за превъзходство сред обособени търговски субекти, в случай че страната и министерството решат да се оправят тези проблеми.
– Какво значи тогава инертността на страната, която явно не желае да се оправи с тези проблеми от години?
– Говорихме напълно първоначално за политическото безвремие, в което страната е потънала и безнадеждността, която се образува, все пак считам, че при мощен екип и виновни хора, които могат да преодолеят персоналните си другия и его, партийното двуличие и популизъм, тези проблеми могат да се решат.
– Кадровият недостиг е един от най-големите проблеми наред с неналичието на правила, виждате ли тук някакви лостове, с цел да се реши той и до каква степен зависи от броя на лечебните заведения?
– Не инцидентно споделих, че когато се подхващат някакви политики в системата на опазването на здравето, би трябвало да се правят оценка от позиция на това какъв би бил резултата им. Така че, когато приказваме за някакви дейности от страна Министерство на здравеопазването, постоянно би трябвало да преценяме по какъв начин дадената стъпка ще промени качеството на опазване на здравето и достъпа до него.
Отговорът на този въпрос директно касае въпроса какво ще стимулира фрагментите, с цел да работят. Кадровият недостиг е голям проблем, заплащането е един от факторите, който стимулира хората, наред с отношението на обществото, отстояването на настояванията, средата, в която хората се развиват, вероятността, която системата дава на младите, ето доста фактори, които се наслагват.
Скоро беше представен случай за миграцията на медицинските сестри, сега, когато се покачват заплатите им в детските градини и ясли, те отиват да работят там, сега, когато се основава частна конструкция с по-високи заплати, те отиват там. Призиви, като този – работете, пък ще забележим, няма да са работещи към този момент, тъй като междинната възраст на сестрите е 63 години. Когато си споделил, че ще им дадеш избрана заплата и не се случва, това е проблем и те се усещат излъгани. Факт е, че качеството на учащите става все по-ниско, само че 75% от тях отпътуват за чужбина без значение на каква възраст са, нито с какъв триумф, те намират реализация там.
Продължава да е реалност, че един новозавършил доктор може да специализира по-лесно в Германия, в сравнение с тук.
– Съотношението доктор:сестра знаем,ч е към този момент е 1 към по-малко от 1, възможно ли е това и до каква степен законни са лечебните заведения в случай, че имат такава кадрова обезпеченост?
– Недопустимо е, само че е действителност.
– Защо позволяваме да съществуват търговски субекти, които не дават отговор на условията за качество?
– Рано или късно това рефлектира върху нас като общество, не просто върху настрана министър който пропилял да направи нещо. Давам ви образец, всеки компромис, който се прави с качеството, съотношението, числеността на личния състав, постоянно рефлектира.
Много години наред в една болница, като „ Инфекциозна “, която е единствена в страната, са правени взаимни отстъпки да няма натоварен бранш, реанимация, това рефлектира в една обстановка като КОВИД-кризата, когато видяхме, че нямаме инфекциозна болница, която да приема пациенти.
Опряхме до държавни структури при абдикация на огромна част от частните лечебни заведения, оказа се, че едвам две-три от прехвалените частни лечебни заведения се включиха в този развой. Но образецът с Инфекциозна болница демонстрира, че компромисите се връщат към нас, като бумеранг. Да не приказваме, че си затваряхме очите, до момента в който цели специалности бяха премахнати, като инфекциозните заболявания, епидемиологията, която бе принизена до равнище да останат да работят единствено 80-годишни сътрудници. Берем плодовете на всички тези неточности и взаимни отстъпки, които сме допускали. Ако казусът с медицинските сестри не се реши от две до пет години, ще имаме извънредно огромни проблеми от цялото това безучастие.
– Той освен, че не се взема решение, само че не престават разрешенията за нови действия и лечебни заведения – по какъв начин се случва това на фона на намаляващо население и изчезнали фрагменти?
– Аз съм последовател на концепцията да има работеща здравна карта, не считам, че това може да ограничи стопанската самодейност на някого. Има райони с недостиг, само че те не са тези, в които съответните субекти желаят да влагат. Има райони, където няма не просто нито една частна болница, а значими отделения, които са единствени за популацията, което би трябвало да се лекува, има даже прилежащи области без нито един доктор по избрани специалности – хематология, ревматология, а патоанатомията от дълго време е знак на това по какъв начин се слага диагноза при недостиг.
Ето, тук е ролята на страната, не считам, че пазарът е всичко в опазването на здравето, не мога да абсолютизирам и страната, само че би трябвало да намерим салдото.
– Коректна ли е методиката за установяване на потребностите от лечебни заведения и кревати в здравната карта?
– Не знам дали сега има човек на управителна позиция, който да може да каже каква тъкмо е методиката, по която се образува НЗК и надлежно националната здравна политика и това е голям проблем.
Ние започваме един спор, подобен имаше преди 4-5 години, една методика не е свещена крава, тя може да се промени, виждаме данните от последното броене, само че би трябвало да имаме национална теория и целеполагане, тъй като от демографската злополука, от която сме застигнати, при кадровия недостиг, в който действа системата, при бързооборотната промяна на хора, които би трябвало да й въздействат положително, само че това не се случва, сме изправени пред обстановката за онази безизходност, за която говорихме първоначално.
– Защо откакто страната няма посока, не се наложи краткотраен мораториум за нови лечебни заведения и действия, тъй че най-малко да не се мултиплицира казуса?
– Тоест, има обстановки, в които е по-добре да не се прави нищо, в сравнение с каквато и да е, тъй като това задълбочава още повече проблемите. Това няма да направи нито един длъжностен министър или подобен, който просто обитава краткотрайно и няма вероятност пред себе си, няма да го направи и никой, който няма нужната политическа и парламентарна поддръжка.
– Ще имаме ли съгласно вас скоро устойчиво политическо болшинство и задоволително помъдрели политически субекти, извадили си поука от миналите две години?
– А нека, но едва ли. Въпреки всичко съм оптимист, че разсъдъкът ще надделее, че във всяка политическа мощ има хора, които могат да надмогнат коловозите, в които са сложени, че политиците ще надмогнат егото си и ще дефинират ясни цели в една сфера, като опазването на здравето, която касае здравето и живота на всеки. Мисля, че би трябвало да сме оптимисти, само че не и в границите на този парламент.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ