Ваня Григорова: Бюджетът на служебното правителство е доста страхлив
„ Не считам, че все още имам късмет за постоянен кабинет. Имаме надцакване сред двете обединения, които са отпред и по-скоро тупат топката и не престават да трансферират отговорността върху служебното държавно управление, заради което виждаме и този в действителност много нерешителен бюджет. “
Това разяснява в студиото на „ Добро утро, Европа “ Ваня Григорова от КТ „ Подкрепа “.
Тя уточни, че в бюджета, показан от служебната власт, не са написани размерите на минималната заплата за 2024 и 2025 година
„ Защо? Защото когато служебното държавно управление разгласи едни размери на минималната работна заплата за идната и по-следващата година, се надигна плач отстрана на работодатели и някои неолиберални икономисти, че прекомерно внезапно се покачва МРЗ “, добави Григорова.
По нейните думи заради рекета на партиите върху служебната власт, в проектобюджета за 2023 година няма заложена никаква по-различна политика по отношение на предходните.
Партиите изясняват личната си неспособност да образуват ръководство през рецензии към служебното държавно управление.
Григорова предизвести, че е допустимо напрежението по браншове да избухне и на улицата. От КТ „ Подкрепа “ упорстват за въвеждане на необлагаем най-малко , което ще усили недостига, само че ще остави повече приходи на фамилиите.
Според Григорова би трябвало да бъде въведено прогресивно данъчно облагане и даде образец – лицата с над 5 000 лева месечна заплата да бъдат облагани с налог 20%, вместо досегашните 10%.
Много желаят да влязат в Еврозоната, само че не желаят да приложат европейски данъчни системи – това раздвояване на личността води до това, което имаме сега. Не може да имаш африканска данъчна система, вместо европейска, а да искаш да влизаш в Еврозоната.
Корпоративен налог в България (10%) е вторият най-нисък в Европейски Съюз след този в Унгария (9%), означи Григорова и добави, че през 2022 година компаниите у нас записват близо 100% растеж на облагата по отношение на 2021 година – от 25-27 милиарда лв. заявена облага нараства до 47 милиарда лв..
Според синдикалиста от КТ „ Подкрепа “ опасенията, че с проектобюджет 2023 година България няма да успее да влезе в Еврозоната, са неуместни.
„ Тези истерични прояви не ги оприличавам, защото към момента работи дерогацията от Европейска комисия във връзка с Маастрихтските критерии – т.е. и тази година имаме право да не изпълняваме въпросните критерии “, акцентира Григорова.
Тя означи, че има стартирани процедури за протестни дейности, като в няколко държавни институции, измежду които Национален осигурителен институт, Национален статистически институт, КЗП и Летище Пловдив, се натрупа напрежение и има декларирана протестна подготвеност.
Ако не прехвърлим тежестта от рецесията върху тези, които печелят от нея, няма по какъв начин да не се натрупва недостиг и приходите на хората ще понижават, сподели още Григорова.
Целия диалог вижте във видеото.
Това разяснява в студиото на „ Добро утро, Европа “ Ваня Григорова от КТ „ Подкрепа “.
Тя уточни, че в бюджета, показан от служебната власт, не са написани размерите на минималната заплата за 2024 и 2025 година
„ Защо? Защото когато служебното държавно управление разгласи едни размери на минималната работна заплата за идната и по-следващата година, се надигна плач отстрана на работодатели и някои неолиберални икономисти, че прекомерно внезапно се покачва МРЗ “, добави Григорова.
По нейните думи заради рекета на партиите върху служебната власт, в проектобюджета за 2023 година няма заложена никаква по-различна политика по отношение на предходните.
Партиите изясняват личната си неспособност да образуват ръководство през рецензии към служебното държавно управление.
Григорова предизвести, че е допустимо напрежението по браншове да избухне и на улицата. От КТ „ Подкрепа “ упорстват за въвеждане на необлагаем най-малко , което ще усили недостига, само че ще остави повече приходи на фамилиите.
Според Григорова би трябвало да бъде въведено прогресивно данъчно облагане и даде образец – лицата с над 5 000 лева месечна заплата да бъдат облагани с налог 20%, вместо досегашните 10%.
Много желаят да влязат в Еврозоната, само че не желаят да приложат европейски данъчни системи – това раздвояване на личността води до това, което имаме сега. Не може да имаш африканска данъчна система, вместо европейска, а да искаш да влизаш в Еврозоната.
Корпоративен налог в България (10%) е вторият най-нисък в Европейски Съюз след този в Унгария (9%), означи Григорова и добави, че през 2022 година компаниите у нас записват близо 100% растеж на облагата по отношение на 2021 година – от 25-27 милиарда лв. заявена облага нараства до 47 милиарда лв..
Според синдикалиста от КТ „ Подкрепа “ опасенията, че с проектобюджет 2023 година България няма да успее да влезе в Еврозоната, са неуместни.
„ Тези истерични прояви не ги оприличавам, защото към момента работи дерогацията от Европейска комисия във връзка с Маастрихтските критерии – т.е. и тази година имаме право да не изпълняваме въпросните критерии “, акцентира Григорова.
Тя означи, че има стартирани процедури за протестни дейности, като в няколко държавни институции, измежду които Национален осигурителен институт, Национален статистически институт, КЗП и Летище Пловдив, се натрупа напрежение и има декларирана протестна подготвеност.
Ако не прехвърлим тежестта от рецесията върху тези, които печелят от нея, няма по какъв начин да не се натрупва недостиг и приходите на хората ще понижават, сподели още Григорова.
Целия диалог вижте във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ