Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането

...
Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането
Коментари Харесай

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не считам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това изясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на Българска народна банка.

" Вече е взето финалното решение. Предстои тежка работа, която би трябвало да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и по-късно. Но не би би трябвало да си слагаме като сериозен приоритет и цел за развиване на страната един инструмент, какъвто е еврото. Еврото може да се преглежда като инструмент, не като панацея. Той основава благоприятни условия. От нас зависи какъв вид фискална и парична политика ще следваме ".

Каримански проучва опцията държавното управление да се изкуши да взима повече дълг и да харчи повече, в сравнение с произвеждаме, откакто се присъединим към единната европейска валута. " Трябва да стартираме да измерваме успеваемостта в обществения бранш. Заложени бяха неправилни способи на увеличение на приходите в обособени браншове. Това стана през профилираните закони на всеки един първокачествен разпоредник. Притеснително е, че се залагат така наречен обществени бомби. Необходимо е всичко да става през бюджета и то да бъде оценено от позиция на приноса и на резултатите, които има в страната като реализиране на обществени богатства. В обществения бранш системите могат да се трансформират по този начин, че да не се употребява толкоз постоянно думата " съкращения ".

Той изясни, че би трябвало да се прекрати практиката да не се употребяват дейно финансовите разноски.

" Ресурсите да бъдат картографирани по този начин, че да са оптимално налични за обособените райони. Да се приоритизират финансовите разноски, само че да бъдат употребявани, а не държани като буфер, с цел да осъществим трите % недостиг. Колкото повече го вършим, толкоз по-трудно ще става във времето. Необходимо е да бъдат вложени в стопанската система и да предразположат бизнеса за вложения. Нужно е и основаване на доверие в вложителите посредством правната система ".

Любомир Каримански разяснява въпроса за нуждата от смяна на еврозоната и на метода, по който тя се ръководи.

" Много огромна част от страните, които са в еврозоната, имат висок външен дълг и недостиг. Има задълбочена полемика дали в този момент е моментът - при тази политика на Америка и по-слаб $, да се сътвори обединен и интегриран пазар на еврооблигации, с цел да бъдат преструктурирани задълженията на другите страни - да минат от национално на европейско равнище. Фискалната политика в посока на другите задължения на всяка една от страните е изключотелно значима от позиция на дисциплината. Ние досега сме образец, макар че фискалната дисциплинираност в България също много беше занижена през последните четири години. Важно е да се върнем към това по какъв начин спазвахме фискалните правила оптимално прецизно. Всяко бъдещо разтрошаване на фискалните правила води до това да не може да осигурим през растежа на Брутният вътрешен продукт задоволително сигурност и доверие и в вложителите, и в основаването на този обединен пазар в Европа.

Правителството в България би трябвало деликатно да сътвори политики, които да бъдат следвани и да са в директна взаимосвързаност с бюджета и бюджетните индикатори, което сега липсва ".

Той разяснява съществуващите в общественото пространство опасения, че Българска народна банка може да бъде лишена от автономия и да бъдат изхарчени освободените й активи след рухването на Валутния ръб.

" Централната банка ще би трябвало да съблюдава всичко, което е планувано в устава на ЕЦБ и на системата от европейски централни банки, само че си резервира правото да ръководи лични валутни запаси.

Минималните наложителни запаси на Българска народна банка от 12 % ще станат 1%. Една част ще тях още веднъж ще бъде в Централната банка. Тя ще дава така наречен депозитно облекчение към комерсиалните банки ".

Каримански отговори и на въпроса дали има заплаха от взимане на неправилни капиталови решения, които да разклатят банковата система.

" Не считам. В Българска народна банка има задоволително умелост, която би трябвало да бъде приложена в една нова среда. Ние би трябвало да се съобразяваме и с много от разпоредбите, които има в ЕЦБ ".

Той обясни и процесите, свързани с печатането на българските евробанкноти.

" Поетапното изземване на монетите ще бъде извънредно трудоемко в Българлия. Трябва да се следва прецизен проект и за преработката им. Отсичането на български монети ще стартира след първи януари 2026 година. Но и в този момент Българска народна банка има опция да го прави.

Има опция и е належащо заради ограничения за сигурност избрани централни банки, които печатат валута в дадена страна, да не ги популяризират в същата, а в друга. Това е политика на Българска народна банка, координирана тясно с ЕЦБ. Банкнотите евентуално някъде към този момент са напечатани. Няма да има недостиг. Но най-важното е зад тези пари да има действителен актив и стойност ".

И до момента Българска народна банка е била много дейна от позиция на информацията за еврото, която може да се спусне към хората, уточни Каримански в предаването " Неделя 150 ".

" Издадохме и брошура с въпроси и отговори. Министерството на финансите обаче малко изостава в осведомителната акция. Тя трябваше да стартира по-рано.

Въпросът, който към момента стои, е до каква степен контролните органи внасят доверие измежду хората ".

Източник: cross.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР