Не слава, стада и злато, не земната тленна власт - прати ми,

Не популярност, стада и злато,
не земната тленна власт -
прати ми, Боже, другар -
да пее с мен с цялостен глас!

Не желая обич открадната,
ни милувка за ден да дам -
прати ми, Боже, другар -
за да не съм така самичък!

Да има с кого да не млъква
гласът ми посред степта,
ей така, от сърце - не пред аудитория! -
двугласна да е песента,

да ме схваща без думи,
и щом така е рекъл Бог,
когато свирне патронът,
да вдигне пробития рог.

И, както сме двама в песните,
забравил, че сме едно,
за момент бледен от съревнование,
да вбие в мен своя нож.

Прости му. До гроб самотата
не ще му дава покой -
прати му, Боже - другар! -
такъв, както - аз и той.

Превод от съветски: Маргарита Петкова