Само не гледайте изкъртената зад вас тухлена стена
Не си спомняйте последните 3 години, коронавирус пандемията не е значима и не разкрива същинското лице на геополитиката
Историята за това, че коронавирус пандемията произлиза от „ теч ” в лаборатория постоянно е бил „ задната малка врата ” на един фиктивен разказ, който цели да укрепи това, че самата пандемия е действителност, като в това време се показва като подтиснатата от медиите опция. Знаете ги – тези други възможности, които просто ей по този начин се промъкват на заглавната страница на Wall Street Journal. Същата тази история в последна сметка ще бъде употребен с цел да зарови един път вечно всяка вяра, че 2020-2021 година ще се окажат годините, които най-сетне да ни „ разсънят ” за това какво съставлява модерното лице на геополитиката.
Помните ли гротескния театър, в който до този миг враждуващи международни водачи един по един се изредиха да повтарят едно и също нещо, да приказват за камиони с трупове, техни придворни „ специалисти ” да дават акъли и препоръки? Да, доста хора биха желали да забравите.
Помните ли какъв брой явна стана тъкмо тогава скритата истина за това какви са всичките международни политици? Малки актьорчета, рецитиращи думички, деликатно подбрани тъкмо за тях, всичките забързани да вършат това или това, което сили, които до този миг не подозирахме, че съществуват, им бяха заръчали да вършат?
В един миг всички те внезапно се смалиха, станаха неуместни – с маските си, с костюмите им, говорещи в един общ глас, който даже не им принадлежи. Какофония от едни и същи изтъркани изречения, фрази, абзаци... книги. Всичките. Запад и Изток. Ляво и Дясно. Путин и Байдън. Тръмп и Си. Всички внезапно не помниха разликите си. Всички внезапно не помниха враждата. За да продадат една неистина.
А помните ли шокът, който някои изживяха когато схванаха простата истина? За Бога, та те всичките са едни и същи и работят дружно! Да, някои го помнят, други са го знаели постоянно. Че светът в никакъв случай не е бил това, което сме си мислели, че е.
Всъщност коронавирус пандемията би трябвало да изстреля едно чисто ново политическо изложение. Трябваше да бъде края на споровете, да покаже, че когато е „ належащо ”, светът може да се изправи против „ общата невидима опасност ”. И политици, и медии почтително получиха новия сюжет и режисьорът, призивен: „ Добре, хора, в тази сцена в този момент към този момент не сте врагове. Виждате, че човешките същества би трябвало да работят дружно, с цел да преодолеят тази екзистенциална опасност ”.
Планът наподобява беше да прекарат колкото се може по-бързо „ Новото обикновено ” – този публичен призрачен сън, придружен с локдауни, лишаване на свободи, церемониално маскиране, цифрови документи, полицейски инспекции и най-лошото – гибел.
За едвам 6 месеца, трябваше да бъде изпълнен 10-годишен проект, като че ли готвен с десетилетия. Доста смела концепция, контрастираща с нормалното пълзене при прокарването на сходни хрумвания. Беше полуда. И не проработи.
Факторът „ Страх ” в никакъв случай не стана толкоз огромен, колкото се очакваше. Привидното „ небитие ” на опасността също беше проблем. Хората не желаеха да се съгласят. Поне една немалка част от тях. А кукловодите трябваше да се съобразят. И в този момент Новото обикновено, по този начин тачено от глобалистите, остава на половина издигнат затвор. Още работят по него, само че по обичайния муден способ, прочут през годините. Стъпка по стъпка, една дребна цензура след друга, едно малко законопроектче след друго. Междувременно това, което се желае от нас в действителност, е да спрем да мислим за това, което стана през последните 3 години.
То не се случи!
Не видяхме по какъв начин диаметрално противоположни и враждуващи международни водачи внезапно стопирах да са самостоятелни в решенията и да се ненавиждат и започнаха да блещят едно и също!
Не видяхме по какъв начин същите те одобриха като че ли друга личност и по сигнал започнаха да продават неистина след неистина, като сами се опровергаваха седмица след седмица и месец след месец!
Не изглеждаше въобще по подобен метод, че всички те играят от еднакъв тим!
Не видяхме по никакъв метод какъв брой изкуствена и изпълнена с актьорско майсторство е модерната политика!
Не видяхме и какво става зад завесата...
Новото обикновено? Моля ви, та то си беше просто остарялото! А и апропо – в случай че може, спрете да ползвате тази изтъркана фраза...
Голямо нулиране? Това пък какво беше?! Нищо.
Не, вие бъркате. Въобразявате си. Вярвате в конспирации.
Глобалната политика не е спектакъл. Конфликтите не могат просто ей по този начин да се пресечен във всеки един комфортен миг. Ако това е ставало в миналото, то е било по случайност.
Всъщност дори вижте! Ей там стартира война. Не можахме да я предотвратим. Със сигурност не можем и да я спрем.
Виждате ли? Всичко си положителното остаряло обикновено.
А, още нещо – коронавирус беше биооръжие, изтекло от лаборатория. Признаваме си. Бяха руснаците. Или тия гадни янки. Или китайците. Или иранците. Може и ИДИЛ. Или израел. Абе, изберете си страна. Която и да е. Няма значение като цяло.
Стига да забравите изцяло най-важния урок, който в миналото може би сте научавали за същинската природа на геополитиката. Защото в случай че го запомните, с нас може би е свършено, пък вие може да се освободите от оковите. А ние не желаеме това. Буден и свободен свят? Ужас.
Просто се върнете към това, което знаете толкоз дорбе. Старото шоу, познатите песни. Стойте си на седалката в театъра. Знаете добре, че желаете. Тук е топло и несъмнено. Купувайте си от нашите пуканки, гледайте нашите представления, викайте за определените положителни, и съскайте на определените лошковци. Само не гледайте изкъртената зад вас тухлена стена.
А в случай че въпреки всичко я погледнете, представете си, че не сте я гледали. И до момента в който пандизите не са свободни, те въпреки всичко са прелестно и несъмнено място, нали?
Историята за това, че коронавирус пандемията произлиза от „ теч ” в лаборатория постоянно е бил „ задната малка врата ” на един фиктивен разказ, който цели да укрепи това, че самата пандемия е действителност, като в това време се показва като подтиснатата от медиите опция. Знаете ги – тези други възможности, които просто ей по този начин се промъкват на заглавната страница на Wall Street Journal. Същата тази история в последна сметка ще бъде употребен с цел да зарови един път вечно всяка вяра, че 2020-2021 година ще се окажат годините, които най-сетне да ни „ разсънят ” за това какво съставлява модерното лице на геополитиката.
Помните ли гротескния театър, в който до този миг враждуващи международни водачи един по един се изредиха да повтарят едно и също нещо, да приказват за камиони с трупове, техни придворни „ специалисти ” да дават акъли и препоръки? Да, доста хора биха желали да забравите.
Помните ли какъв брой явна стана тъкмо тогава скритата истина за това какви са всичките международни политици? Малки актьорчета, рецитиращи думички, деликатно подбрани тъкмо за тях, всичките забързани да вършат това или това, което сили, които до този миг не подозирахме, че съществуват, им бяха заръчали да вършат?
В един миг всички те внезапно се смалиха, станаха неуместни – с маските си, с костюмите им, говорещи в един общ глас, който даже не им принадлежи. Какофония от едни и същи изтъркани изречения, фрази, абзаци... книги. Всичките. Запад и Изток. Ляво и Дясно. Путин и Байдън. Тръмп и Си. Всички внезапно не помниха разликите си. Всички внезапно не помниха враждата. За да продадат една неистина.
А помните ли шокът, който някои изживяха когато схванаха простата истина? За Бога, та те всичките са едни и същи и работят дружно! Да, някои го помнят, други са го знаели постоянно. Че светът в никакъв случай не е бил това, което сме си мислели, че е.
Всъщност коронавирус пандемията би трябвало да изстреля едно чисто ново политическо изложение. Трябваше да бъде края на споровете, да покаже, че когато е „ належащо ”, светът може да се изправи против „ общата невидима опасност ”. И политици, и медии почтително получиха новия сюжет и режисьорът, призивен: „ Добре, хора, в тази сцена в този момент към този момент не сте врагове. Виждате, че човешките същества би трябвало да работят дружно, с цел да преодолеят тази екзистенциална опасност ”.
Планът наподобява беше да прекарат колкото се може по-бързо „ Новото обикновено ” – този публичен призрачен сън, придружен с локдауни, лишаване на свободи, церемониално маскиране, цифрови документи, полицейски инспекции и най-лошото – гибел.
За едвам 6 месеца, трябваше да бъде изпълнен 10-годишен проект, като че ли готвен с десетилетия. Доста смела концепция, контрастираща с нормалното пълзене при прокарването на сходни хрумвания. Беше полуда. И не проработи.
Факторът „ Страх ” в никакъв случай не стана толкоз огромен, колкото се очакваше. Привидното „ небитие ” на опасността също беше проблем. Хората не желаеха да се съгласят. Поне една немалка част от тях. А кукловодите трябваше да се съобразят. И в този момент Новото обикновено, по този начин тачено от глобалистите, остава на половина издигнат затвор. Още работят по него, само че по обичайния муден способ, прочут през годините. Стъпка по стъпка, една дребна цензура след друга, едно малко законопроектче след друго. Междувременно това, което се желае от нас в действителност, е да спрем да мислим за това, което стана през последните 3 години.
То не се случи!
Не видяхме по какъв начин диаметрално противоположни и враждуващи международни водачи внезапно стопирах да са самостоятелни в решенията и да се ненавиждат и започнаха да блещят едно и също!
Не видяхме по какъв начин същите те одобриха като че ли друга личност и по сигнал започнаха да продават неистина след неистина, като сами се опровергаваха седмица след седмица и месец след месец!
Не изглеждаше въобще по подобен метод, че всички те играят от еднакъв тим!
Не видяхме по никакъв метод какъв брой изкуствена и изпълнена с актьорско майсторство е модерната политика!
Не видяхме и какво става зад завесата...
Новото обикновено? Моля ви, та то си беше просто остарялото! А и апропо – в случай че може, спрете да ползвате тази изтъркана фраза...
Голямо нулиране? Това пък какво беше?! Нищо.
Не, вие бъркате. Въобразявате си. Вярвате в конспирации.
Глобалната политика не е спектакъл. Конфликтите не могат просто ей по този начин да се пресечен във всеки един комфортен миг. Ако това е ставало в миналото, то е било по случайност.
Всъщност дори вижте! Ей там стартира война. Не можахме да я предотвратим. Със сигурност не можем и да я спрем.
Виждате ли? Всичко си положителното остаряло обикновено.
А, още нещо – коронавирус беше биооръжие, изтекло от лаборатория. Признаваме си. Бяха руснаците. Или тия гадни янки. Или китайците. Или иранците. Може и ИДИЛ. Или израел. Абе, изберете си страна. Която и да е. Няма значение като цяло.
Стига да забравите изцяло най-важния урок, който в миналото може би сте научавали за същинската природа на геополитиката. Защото в случай че го запомните, с нас може би е свършено, пък вие може да се освободите от оковите. А ние не желаеме това. Буден и свободен свят? Ужас.
Просто се върнете към това, което знаете толкоз дорбе. Старото шоу, познатите песни. Стойте си на седалката в театъра. Знаете добре, че желаете. Тук е топло и несъмнено. Купувайте си от нашите пуканки, гледайте нашите представления, викайте за определените положителни, и съскайте на определените лошковци. Само не гледайте изкъртената зад вас тухлена стена.
А в случай че въпреки всичко я погледнете, представете си, че не сте я гледали. И до момента в който пандизите не са свободни, те въпреки всичко са прелестно и несъмнено място, нали?
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ