Национализацията на 12 юли
Не си припомням по кое време за първи път чух да загатват датата 12 юли по по-особен метод. Времето преди, имам поради преди измененията, беше постепенно време: на дългите диалози измежду близки, където доста неща се споделяха, без да се изрекат напълно. Тогава фамилиите разговаряха, даже като метод да отстоят себе си и идентичността си, с цел да не се размият под напора на идеологическата социализация; през днешния ден ускорението прави това ненапълно невероятно, налагайки нова форма на атомарност. А пък историята се учи най-добре вкъщи.
Ала да се върнем към детския ми спомен за датата 12 юли. Било е към края на 70-те, само че още помня внезапния жест с ръка на един от познатите на дядо ми, дълготраен редактор в едно от издателствата преди тази дата. Спомням си ясно по какъв начин ръката му разсече въздуха, като че ли искайки да покаже, че след този 12 юли всичко е било прекратено, станало е друго. Сетне пръстите му се свиха в присъщия жест на задушаване.
Не си припомням в детайлности целия чут роман. Сещам се единствено по какъв начин отривисто и накъсано той разказваше, че още от заранта се появили някакви " други хора ", поставили табелки " затворено ", а по земята били струпани купове и купове книги, планини от книги. Толкова доста книги, дружно с безсистемно нахвърляната документи, чиято орис занапред щяла да се взема решение.
Съзнанието ми е съхранило таман облика на планините от книги, изникнали на този 12 юли. Казано с езика на обстоятелствата, става дума за следното:
12 юли 1948 година е в действителност точката, бележеща цялостната разпродажба на частното книгоиздателство в България. Сиреч на опцията някой самичък да издава нещо, даже с разрешението или под контрола на " националната власт ". Актът е осъществен в сходство с Наредба № 3428 от 9.07.1948 година, издадена от ръководителя на Комитета за просвета, изкуство и просвета, обнародвана в " Държавен вестник ", бр. 161 от 12.07.1948 година В нея се упоменава и още нещо. А точно, че пространствата, в които частните книгоиздателства са упражнявали досегашната си активност, както инвентарът и оборудванията им, се слагат под разпореждането на Комитета за просвета, изкуство и просвета, респективно на ликвидатора.
Тук би трябвало да уточним, че частните печатници и огромните книгоиздателства, разполагащи с такава база, са одържавени още в края на 1947 година (със Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия от 27 декември). Примката към свободното книгоиздаване се стяга последователно. Още от април 1947 година издаването на каквито и да било образователни пособия и учебници става държавен монопол и се трансферира под опеката на ДИ " Димитър Благоев ".
Оцелелите при започване на 1948 година частни книгоиздателства (като " Казанлъшка котловина ", " Златни зърна " на Славчо Атанасов, " Мозайка на модерни романи " на Юрукови, " Г.М.Смрикаров ", " Перун " и др.) са на процедура " последните мохикани " и елементарно се управляват с аргумента за дефицит на хартия. Съответно и цензурата (Главлит, Комитет по печата и т.н.) бързо се разправя с " неуместните " заглавия, които те оферират, казвайки кое " да " и кое " не ". Въпреки това в тези последни месеци на 1948 година излизат разкази и есета на Стефан Цвайг, книги на Хемингуей и Съмърсет Моъм, промушват се произведения на типичен и модерни български писатели, виждат бял свят голям брой детски книжки, в това число комикси с Мики Маус.
" Народната власт " подава ясни сигнали, че на " слободията " се вижда края. Вестник " Работническо дело " в поредици публикации прави оценка " дълга на литературата " и стига до изводите, че най-важната задача е " да се активизира съзнанието на читателите за построяването на нашата Народна република ".
Започват да се " наливат основите ", което значи, че е време книгата да надене униформа и да закрачи към бъдещето, за което тогава се пее, че стартира от през днешния ден.
" 1948 " освен в България, само че и в останали свят на " победилия комунизъм " е " 1984 " на Оруел. Препратките с пренаписването на предишното и претопяването на историята са мъчителни и директни.
Затова и 12 юли е значима дата в този план. Голяма част от струпаните книги в дефинитивно иззетите книгоиздателства отиват напряко за претопяване. Съставят се и се отпечатват " описи на неразрешената литература " и " описи на нездравословната литература ". Разполагам с два такива наръчника в персоналната си библиотека. Вътре " съответно " са разказани всички издания, които следва да се изземат от книжарниците, държавните, публичните и частните библиотеки и да се пренасочат към Държавно стопанско предприятие " Отпадъци ", което е длъжно да ги насочи към най-близката книжна фабрика. Става дума за над 10 000 заглавия, единични бройки от които остават единствено в Народната библиотека, Българския библиографски институт, националните библиотеки в окръжните градове, библиотеките на Българска академия на науките.
Накратко, след 12 юли 1948 година свободната книга се озовава под желязната пета на неумолимото бъдеще. Тя е " разкол " , която " трови ", тъй като 1948 година е година на огромната готовност. Страната не трябва да се " размеква " от " мекушави книги ". Върви " всенародна акция " за набиране на 250 000 бригадири. " Работническо дело " непрестанно оповестява по какъв начин се записват първо 100 000, сетне още 100 000 (на фотосите записалите се постоянно са показвани с вдигнат пестник, оня присъщ жест, който освен заплашва, само че и като че ли задушава всяко инакомислие, всяко разночетене (за символната бутафория на времето и типовете мобилизации тогава виж студията на Лиляна Деянова " 1948. Символна еуфория, символен гнет " ).
На 3 август същата година с декрет се закриват и непознатите езикови учебни заведения. Излиза нов закон и за устройството на съдилищата, нов закон за радиото, а през септември 1948 година се вкарват и нови ограничения против Православната черква, която би трябвало да бъде избутана в ъгъла.
Социалната действителност е към този момент " вярно " разчертана, изцяло по Оруел.
След 12 юли се издават освен " верни книги ", само че и се организират единствено " верни празнувания ", навеждащи на " верни мисли " . Така да вземем за пример в съпътстващите датата броеве на " Работническо дело " откривам известието за проведено честване на " 100-годишнината на Комунистическия манифест ". Издаден, несъмнено, в огромен тираж, с одържавената хартия и на национализирана печатна база. За задачата подпредседателят на Комитета за просвета, просвета и изкуства други Рубен Леви изнася беседа в Салона на културните дейци в София. Съобщението за сказката е съпроводено с репортажи за " величествени манифестации " на софийското поданство, приветстващо историческото дело на Отечествения фронт. На първа и втора страница се вижда мобилизацията на същите тези жители, които манифестират " предаността си към правото дело ". Пропагандата и пропагандата върти машината на цялостни обороти, изпълвайки със смисъл " одържавеното слово ". На последна страница на същия брой на " Работническо дело " могат да се прочетат думите на мис Алън, британска гостенка на " социалистическа България ", озаглавени: " Ние има доста да се учим от вас ". В изявлението си мис Алън споделя следното: " Когато споделих на моите близки, че съм поканена да посетя България, всички ми споделиха: " Вземете ме за секретар или сложете ме в куфара си, тъй като доста желаеме да забележим тази страна. Ние имаме вяра, че имаме да се поучим доста от вас, от вашия креативен възторг " (курсивът е на " Работническо дело " ).
Натрапва се в очи обаче, че на никое място от пресата не излиза наяве какво е било времето на 12 юли. Било ли е слънчево или облачно, валял ли е дъжд? Тази страна от всекидневния живот изцяло отсъства по силата на обикновената си маловажност. Тя е заместена със известия, че в Съюз на съветските социалистически републики ще се добиват над 10 000 кг картофи от декар и е допълнена със публикации за " градивната креативна рецензия и самооценка ", в които се упорства по какъв начин " други Георги Димитров учи постоянно да се споделя истината на народа ". Последното ми подухва някакви политически препратки от наши дни, седемдесет години по-късно, само че да не се вторачваме в тях. Защото малко по-надолу, в същата програмна публикация, носеща подписа на Теню Стоянов, се упорства, че " градивната рецензия и самооценка би трябвало да движи хората и работата напред, а не да се изражда в тесногръдо, злостно клеветничество ". Нека си вземем записка.
А що се отнася до датата 12 юли, тя си остава значим маркер в разбирането на българската " 1984 " (или " 1948 " ). Ако имаше исторически анти-календар, датата умерено би могло да се празнува като Ден на несвободата на българската книга. Приемете тези редове като официално направено предложение.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (205)
Ала да се върнем към детския ми спомен за датата 12 юли. Било е към края на 70-те, само че още помня внезапния жест с ръка на един от познатите на дядо ми, дълготраен редактор в едно от издателствата преди тази дата. Спомням си ясно по какъв начин ръката му разсече въздуха, като че ли искайки да покаже, че след този 12 юли всичко е било прекратено, станало е друго. Сетне пръстите му се свиха в присъщия жест на задушаване.
Не си припомням в детайлности целия чут роман. Сещам се единствено по какъв начин отривисто и накъсано той разказваше, че още от заранта се появили някакви " други хора ", поставили табелки " затворено ", а по земята били струпани купове и купове книги, планини от книги. Толкова доста книги, дружно с безсистемно нахвърляната документи, чиято орис занапред щяла да се взема решение.
Съзнанието ми е съхранило таман облика на планините от книги, изникнали на този 12 юли. Казано с езика на обстоятелствата, става дума за следното:
12 юли 1948 година е в действителност точката, бележеща цялостната разпродажба на частното книгоиздателство в България. Сиреч на опцията някой самичък да издава нещо, даже с разрешението или под контрола на " националната власт ". Актът е осъществен в сходство с Наредба № 3428 от 9.07.1948 година, издадена от ръководителя на Комитета за просвета, изкуство и просвета, обнародвана в " Държавен вестник ", бр. 161 от 12.07.1948 година В нея се упоменава и още нещо. А точно, че пространствата, в които частните книгоиздателства са упражнявали досегашната си активност, както инвентарът и оборудванията им, се слагат под разпореждането на Комитета за просвета, изкуство и просвета, респективно на ликвидатора.
Тук би трябвало да уточним, че частните печатници и огромните книгоиздателства, разполагащи с такава база, са одържавени още в края на 1947 година (със Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия от 27 декември). Примката към свободното книгоиздаване се стяга последователно. Още от април 1947 година издаването на каквито и да било образователни пособия и учебници става държавен монопол и се трансферира под опеката на ДИ " Димитър Благоев ".
Оцелелите при започване на 1948 година частни книгоиздателства (като " Казанлъшка котловина ", " Златни зърна " на Славчо Атанасов, " Мозайка на модерни романи " на Юрукови, " Г.М.Смрикаров ", " Перун " и др.) са на процедура " последните мохикани " и елементарно се управляват с аргумента за дефицит на хартия. Съответно и цензурата (Главлит, Комитет по печата и т.н.) бързо се разправя с " неуместните " заглавия, които те оферират, казвайки кое " да " и кое " не ". Въпреки това в тези последни месеци на 1948 година излизат разкази и есета на Стефан Цвайг, книги на Хемингуей и Съмърсет Моъм, промушват се произведения на типичен и модерни български писатели, виждат бял свят голям брой детски книжки, в това число комикси с Мики Маус.
" Народната власт " подава ясни сигнали, че на " слободията " се вижда края. Вестник " Работническо дело " в поредици публикации прави оценка " дълга на литературата " и стига до изводите, че най-важната задача е " да се активизира съзнанието на читателите за построяването на нашата Народна република ".
Започват да се " наливат основите ", което значи, че е време книгата да надене униформа и да закрачи към бъдещето, за което тогава се пее, че стартира от през днешния ден.
" 1948 " освен в България, само че и в останали свят на " победилия комунизъм " е " 1984 " на Оруел. Препратките с пренаписването на предишното и претопяването на историята са мъчителни и директни.
Затова и 12 юли е значима дата в този план. Голяма част от струпаните книги в дефинитивно иззетите книгоиздателства отиват напряко за претопяване. Съставят се и се отпечатват " описи на неразрешената литература " и " описи на нездравословната литература ". Разполагам с два такива наръчника в персоналната си библиотека. Вътре " съответно " са разказани всички издания, които следва да се изземат от книжарниците, държавните, публичните и частните библиотеки и да се пренасочат към Държавно стопанско предприятие " Отпадъци ", което е длъжно да ги насочи към най-близката книжна фабрика. Става дума за над 10 000 заглавия, единични бройки от които остават единствено в Народната библиотека, Българския библиографски институт, националните библиотеки в окръжните градове, библиотеките на Българска академия на науките.
Накратко, след 12 юли 1948 година свободната книга се озовава под желязната пета на неумолимото бъдеще. Тя е " разкол " , която " трови ", тъй като 1948 година е година на огромната готовност. Страната не трябва да се " размеква " от " мекушави книги ". Върви " всенародна акция " за набиране на 250 000 бригадири. " Работническо дело " непрестанно оповестява по какъв начин се записват първо 100 000, сетне още 100 000 (на фотосите записалите се постоянно са показвани с вдигнат пестник, оня присъщ жест, който освен заплашва, само че и като че ли задушава всяко инакомислие, всяко разночетене (за символната бутафория на времето и типовете мобилизации тогава виж студията на Лиляна Деянова " 1948. Символна еуфория, символен гнет " ).
На 3 август същата година с декрет се закриват и непознатите езикови учебни заведения. Излиза нов закон и за устройството на съдилищата, нов закон за радиото, а през септември 1948 година се вкарват и нови ограничения против Православната черква, която би трябвало да бъде избутана в ъгъла.
Социалната действителност е към този момент " вярно " разчертана, изцяло по Оруел.
След 12 юли се издават освен " верни книги ", само че и се организират единствено " верни празнувания ", навеждащи на " верни мисли " . Така да вземем за пример в съпътстващите датата броеве на " Работническо дело " откривам известието за проведено честване на " 100-годишнината на Комунистическия манифест ". Издаден, несъмнено, в огромен тираж, с одържавената хартия и на национализирана печатна база. За задачата подпредседателят на Комитета за просвета, просвета и изкуства други Рубен Леви изнася беседа в Салона на културните дейци в София. Съобщението за сказката е съпроводено с репортажи за " величествени манифестации " на софийското поданство, приветстващо историческото дело на Отечествения фронт. На първа и втора страница се вижда мобилизацията на същите тези жители, които манифестират " предаността си към правото дело ". Пропагандата и пропагандата върти машината на цялостни обороти, изпълвайки със смисъл " одържавеното слово ". На последна страница на същия брой на " Работническо дело " могат да се прочетат думите на мис Алън, британска гостенка на " социалистическа България ", озаглавени: " Ние има доста да се учим от вас ". В изявлението си мис Алън споделя следното: " Когато споделих на моите близки, че съм поканена да посетя България, всички ми споделиха: " Вземете ме за секретар или сложете ме в куфара си, тъй като доста желаеме да забележим тази страна. Ние имаме вяра, че имаме да се поучим доста от вас, от вашия креативен възторг " (курсивът е на " Работническо дело " ).
Натрапва се в очи обаче, че на никое място от пресата не излиза наяве какво е било времето на 12 юли. Било ли е слънчево или облачно, валял ли е дъжд? Тази страна от всекидневния живот изцяло отсъства по силата на обикновената си маловажност. Тя е заместена със известия, че в Съюз на съветските социалистически републики ще се добиват над 10 000 кг картофи от декар и е допълнена със публикации за " градивната креативна рецензия и самооценка ", в които се упорства по какъв начин " други Георги Димитров учи постоянно да се споделя истината на народа ". Последното ми подухва някакви политически препратки от наши дни, седемдесет години по-късно, само че да не се вторачваме в тях. Защото малко по-надолу, в същата програмна публикация, носеща подписа на Теню Стоянов, се упорства, че " градивната рецензия и самооценка би трябвало да движи хората и работата напред, а не да се изражда в тесногръдо, злостно клеветничество ". Нека си вземем записка.
А що се отнася до датата 12 юли, тя си остава значим маркер в разбирането на българската " 1984 " (или " 1948 " ). Ако имаше исторически анти-календар, датата умерено би могло да се празнува като Ден на несвободата на българската книга. Приемете тези редове като официално направено предложение.
" Дневник " препечатва текста от портала " Култура "
Всичко, което би трябвало да знаете за: Прочит на историята (205)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ