“Не си отивай кротко в тъмнината! Пред здрача да беснее старостта! Вий,

“Не си отивай добродушно в тъмнината!
Пред здрача да беснее старостта!
Вий, вий против гибелта на светлината!

Мъдрецът, в края си приел ориста
не смогнал с тирада да освети нощта,
не си отива добродушно в тъмнината.

Добрият мъж, изхвърлен от вълната,
оставил нежните си дни в ширта,
вие против гибелта на светлината.

Безумецът, възседнал синевата,
разбрал, че самичък е внесъл тук скръбта,
не си отива добродушно в тъмнината.

Суровият, прогледнал в слепотата
за метеорите на насладата,
вие против гибелта на светлината.

И ти, мой баща, самичък на висотата,
ругай, ридай с рева на яростта!
Не си отивай добродушно в тъмнината!
Вий, вий против гибелта на светлината! ”

Превод: Александър Шурбанов