Не, сериозно питам - имате ли умения, средства, арсенал, съюзници

Не, съществено запитвам - имате ли умения, средства, боеприпас, съдружници и здрав гръб - с цел да отиваме на война? Истинска война. Един с различен. С тези мрачни мисли ни зарадва обичаният на Елеонора Митрофанова подкастър Мартин Карбовски.

Във всяка кавга идва един миг, когато знаеш, че ще те ударят. И би трябвало да си подготвен да отвърнеш. Но би трябвало да си и проучил ситуацията, силата на врага, вероятните подобаващи за оръжия предмети, броя врагове, броя умиротворители, опциите за оттегляне и изискванията, с цел да притиснеш врага в ъгъла.

Така е в уличния и кръчмарския пердах. В геополитиката е още по-сложно. Но нашето си е кръчмарска кавга с геополитически и психиатрични оттенъци. Което не я прави безобидна, в противен случай. Гражданските войни стартират постоянно в някоя бирария. Световните войни - също, нали?

Та подготвени ли сте за война? Думите, обидите, провокациите имат качеството да се материализират. Идва миг, когато в случай че напсувате някого на майка, би трябвало в действителност да сте подготвен да спите с майка му - щете-нещете. Ако сте подготвени да се биете със съседа, в случай че имате чували цялостни с пясък за една блокада, за най-малко една бомбардировка с камъни и остаряла храна, в случай че имате предпочитание да участвате в накървяване - това не е задоволително. Какво ви би трябвало още? Оценка от сертифицирани оценители от Брюксел дали сте подготвени за война? Не, не е това.

Трябва да сте подготвени и да убивате. Не да умрете, умирането е лесна работа за балъци. Вие би трябвало да убивате. Съсед, родственик, съгражданин, човек, който приказва вашия език, или индивидът, който приказва акцент. Трябва да знаете, че войната е и другарски огън, и купища неточности на планирането, поради което умират безусловно инцидентни и непознати хора. Трябва да знаете и че на следващия ден ще живеете с роднините на битите и убитите от вас.

И като пиша това, не приказвам за същинска война дори. Говоря единствено за дребна безредица, братска, цялостна със западен хуманизъм, поради който вие - ясно е към този момент - май сте склонни да убивате хора. Склонни, да. Но дали сте подготвени?!
Иначе за какво сте толкоз разгорещени в последно време в диалога на провокациите?

Иначе за какво продължавате с провокациите? Иначе за какво натискате болното място? Иначе за какво обиждате паметта, паметта, която се състои от майки и татковци? Иначе… за какво не се успокоим - споделят го по филмите преди безразборната стрелба… Защо не се успокоите?

Защото очевидно сте подготвени за война. Погледнете се в огледалото. Толкова сте подготвени за война отвън дивана, че кръвта ви кипи. Да, вие сте на положителната страна, с хуманните хрумвания, за които би трябвало да е убива. Врагът - ясно е, той няма хуманни хрумвания, а и не е подготвен да убива, слаб е, споделям ви. Той, врагът ви изобщо не е подготвен да убива, за разлика от вас, квалифицирания за война.

Дано да е по този начин. Аз не съм подготвен, нека вие да сте.

А в този момент погледнете детето си? То, детето ви - готово ли е за война? Колко е готово? Момче ли е, момиче ли е - задайте си най-ужасния въпрос: детето ви готово ли ви е за война?!

Ако не е - спрете провокациите. Дайте да де успокоим.