Мерал Акшенер – Безстрашната
“Не се опасявам от Реджеп Ердоган. Не повече в сравнение с от една песъчинка ”. Това декларира Мерал Акшенер – водач на турската Добра партия, която има максимален късмет да надвие президента Реджеп Ердоган, в случай че успее да стигне до балотаж с него след вота на 24 юни.
“Искам да се обърна към господин Ердоган ”, написа в туитър Мерал Акшенер (61 г.), подигравайки се с дългите речи на президента. “Приятелю, апелирам замълчи за миг, прекарай малко време със фамилията си, постой вкъщи, почини си. Поеми мирис, с цел да можем и ние, и Турция да си почине ”.
На пръв взор никой не би си разрешил да държи сходен език на Реджеп Ердоган, който е на крачка от безспорната власт в Турция след референдума за конституционни промени предходната година. Още повече, че последните сондажи дават на Ердоган безспорна преднина пред всевъзможни, доказани или не, противници.
Скорошна анкета измежду близо 4000 гласоподаватели му отрежда 43,5% на предварителните президентски избори след месец. А на Акшенер би взела едвам 18,3 на 100. Ново изследване от тази седмица обаче сподели, че при възможен балотаж, в случай че Ердоган не получи над 50%, разликата сред двамата е едвам 3,8% в негова изгода. Друг сондаж от март му даде едвам 1% преднина.
Още през януари Акшенер предвижда, че Ердоган ще изтегли плануваните за следващата година президентски и парламентарни избори, евентуално за 15 юли т.г., когато се навършват 2 години от несполучливия прелом против президента. Явно той обаче е решил да не чака до тогава.
Мерал Акшенер е родена на 18 юли 1956 година в Измит, северозападната провинция Коджаели. Родителите й са от Солун и са измежду стотиците хиляди изселници, които напущат Гърция през 1923 година Учи история в Истанбулския университет и обществени науки в Мармара, защитавайки докторат. Преди да влезе в политиката е преподавател в няколко висши образователни заведения.
През 1995 година е определена за народен представител от Истанбул от понастоящем несъществуващата дясноцентристка Партия на същинския път. Година по-късно е вътрешен министър, само че “кадифен ” боен прелом смъква държавното управление на Неджметин Ербакан. През 1999 година още веднъж е определена за народен представител, а през 2007 година към този момент е заместник-председател на Народното събрание, само че от евроскептичната Партия на националистическото деяние, която е свързвана със посочената за неофашистка организация “Сивите вълци ”. В нея остава до предишния октомври, когато основата личната си и по-умерена Добра партия. Причината за разрива й с водача Девлет Бахчели е неговата поддръжка за конституционната промяна на Ердоган, която ще даде невиждани пълномощия на новия президент. Преди това подема акция против самодейността на президента за конституционни промени, която не се увенчава с триумф. Повежда секта от дисиденти измежду националистите, само че не съумява да смъкна Бахчели от лидерския пост. И надлежно е изгонена от партията.
В първата си тирада след основаването на Добрата партия тя я назовава “движение на смелите ” и предизвестява, че турската народна власт е в сериозна заплаха. “Добрите ” резервират националистическите си корени, само че се дефинират като центристи и дясноцентристи, кемалисти и последователи на участието на Турция в Евросъюза.
Тази седмица Централната изборна комисия позволи присъединяване на новата групировка в парламентарните избори след 2 месеца, откакто главната опозиционна лява Републиканска национална партия партия вля 15 депутати в редиците на Добрата партия. Политически обединения с 20 и повече депутати имат свои парламентарни групи и автоматизирано им се признава правото за присъединяване в избори.
“Нашите другари няма да останат в историята като депутати, които са напуснали партията си, а като герои, които са избавили демокрацията ”, сподели представителят на левицата Бюлент Тезджан.
Акшенер споделя, че е подготвена за оставането на 3 млн. сирийски бежанци в страната, само че в това време показва неуточнени опасения от това наличие. Застъпва се за правата на дамите, разчитайки на техния избор. И за разлика от лявата съпротива се пробва по всевъзможен вероятен метод да трансформира Добрата партия в действителна опция на ръководещата Партия на справедливостта и развиването на Ердоган, като в същото време понижава идеологическата разлика сред двете политически сили.
Според наблюдаващи обаче, с крайнодесните си националистически корени, Акшенер надали ще бъде водачът, който ще постави завършек на общественото и политическо разделяне в Турция.
Референдумът сподели, че Турция е разграничена
Реджеп Ердоган остава най-популярният турски политик, само че референдумът през април 2016 година сподели, че страната е мощно разграничена. Тогава новите невиждани пълномощия за президента бяха утвърдени с 51,41% против 48,59 на 100 от гласовете. И Мерал Акшенер има неповторимия късмет да получи поддръжка освен от крайнодесни националисти, само че и от либерали и центристи, които са недоволни и разочаровани от Ердоган.
Тя се заканва да върне парламентарната система и обезверено разчита, че нейната Добра партия ще получи поддръжката и от двата лагера, на които е разграничена страната.
ЗА НЕЯ
Прогнозите й се сбъдват
Мерал Акшенер беше моя студентка. Тя в никакъв случай не се предаваше. И непроменяемо постигаше всичко, което си беше намислила. Никой не можеше да я спре. Нейната пробивност ще й бъде от огромна изгода в политиката. Тя е същинска патриотка, а прогнозите й съвсем постоянно се сбъдват.
Юсуф Халачоглу, проф. по история пред “Дойче веле ”
Кошмарът на Ердоган
Мерал Акшенер е ревностна мюсюлманка, само че се афишира за делене на страната от религията. Националистка, която е за прозападна Турция. Последователите й я назовават Асена, митичната вълчица, която може да се трансформира в най-големия призрачен сън за Реджеп Ердоган.
Смятат я за войник и към този момент маневрите й съумяват, защото съперниците на президента залагат точно на нея, което демонстрират и социологическите сондажи.
Роман Рей,
швейцарски публицист
Турската Льо Пен
Мерал Акшенер е турската Марин льо Пен: неизвиняващ се националистически бодил в петата на държавното управление. Също като Льо Пен тя възнамерява да усили своите поддръжници като промени и смекчи имиджа си. Обещава да отбрани турската парламентарна система и разделянето на управляващите и има намерение да приближи партията си към дясноцентристкия политически набор.
Ция Вайзе, журналистка
на свободна процедура
Конкуренция за президента
Доскоро президентът Ердоган наподобява нямаше никаква конкуренция, само че Акшенер става все по-популярна. Тя не наподобява като човек или политик, който ще тласне масите в друга посока. Но печели от ден на ден благосклонности, в това число с антикюрдска изразителност. Както и със отбраната на светската страна.
Луиз Заман, журналистка, основана в Истанбул
“Искам да се обърна към господин Ердоган ”, написа в туитър Мерал Акшенер (61 г.), подигравайки се с дългите речи на президента. “Приятелю, апелирам замълчи за миг, прекарай малко време със фамилията си, постой вкъщи, почини си. Поеми мирис, с цел да можем и ние, и Турция да си почине ”.
На пръв взор никой не би си разрешил да държи сходен език на Реджеп Ердоган, който е на крачка от безспорната власт в Турция след референдума за конституционни промени предходната година. Още повече, че последните сондажи дават на Ердоган безспорна преднина пред всевъзможни, доказани или не, противници.
Скорошна анкета измежду близо 4000 гласоподаватели му отрежда 43,5% на предварителните президентски избори след месец. А на Акшенер би взела едвам 18,3 на 100. Ново изследване от тази седмица обаче сподели, че при възможен балотаж, в случай че Ердоган не получи над 50%, разликата сред двамата е едвам 3,8% в негова изгода. Друг сондаж от март му даде едвам 1% преднина.
Още през януари Акшенер предвижда, че Ердоган ще изтегли плануваните за следващата година президентски и парламентарни избори, евентуално за 15 юли т.г., когато се навършват 2 години от несполучливия прелом против президента. Явно той обаче е решил да не чака до тогава.
Мерал Акшенер е родена на 18 юли 1956 година в Измит, северозападната провинция Коджаели. Родителите й са от Солун и са измежду стотиците хиляди изселници, които напущат Гърция през 1923 година Учи история в Истанбулския университет и обществени науки в Мармара, защитавайки докторат. Преди да влезе в политиката е преподавател в няколко висши образователни заведения.
През 1995 година е определена за народен представител от Истанбул от понастоящем несъществуващата дясноцентристка Партия на същинския път. Година по-късно е вътрешен министър, само че “кадифен ” боен прелом смъква държавното управление на Неджметин Ербакан. През 1999 година още веднъж е определена за народен представител, а през 2007 година към този момент е заместник-председател на Народното събрание, само че от евроскептичната Партия на националистическото деяние, която е свързвана със посочената за неофашистка организация “Сивите вълци ”. В нея остава до предишния октомври, когато основата личната си и по-умерена Добра партия. Причината за разрива й с водача Девлет Бахчели е неговата поддръжка за конституционната промяна на Ердоган, която ще даде невиждани пълномощия на новия президент. Преди това подема акция против самодейността на президента за конституционни промени, която не се увенчава с триумф. Повежда секта от дисиденти измежду националистите, само че не съумява да смъкна Бахчели от лидерския пост. И надлежно е изгонена от партията.
В първата си тирада след основаването на Добрата партия тя я назовава “движение на смелите ” и предизвестява, че турската народна власт е в сериозна заплаха. “Добрите ” резервират националистическите си корени, само че се дефинират като центристи и дясноцентристи, кемалисти и последователи на участието на Турция в Евросъюза.
Тази седмица Централната изборна комисия позволи присъединяване на новата групировка в парламентарните избори след 2 месеца, откакто главната опозиционна лява Републиканска национална партия партия вля 15 депутати в редиците на Добрата партия. Политически обединения с 20 и повече депутати имат свои парламентарни групи и автоматизирано им се признава правото за присъединяване в избори.
“Нашите другари няма да останат в историята като депутати, които са напуснали партията си, а като герои, които са избавили демокрацията ”, сподели представителят на левицата Бюлент Тезджан.
Акшенер споделя, че е подготвена за оставането на 3 млн. сирийски бежанци в страната, само че в това време показва неуточнени опасения от това наличие. Застъпва се за правата на дамите, разчитайки на техния избор. И за разлика от лявата съпротива се пробва по всевъзможен вероятен метод да трансформира Добрата партия в действителна опция на ръководещата Партия на справедливостта и развиването на Ердоган, като в същото време понижава идеологическата разлика сред двете политически сили.
Според наблюдаващи обаче, с крайнодесните си националистически корени, Акшенер надали ще бъде водачът, който ще постави завършек на общественото и политическо разделяне в Турция.
Референдумът сподели, че Турция е разграничена
Реджеп Ердоган остава най-популярният турски политик, само че референдумът през април 2016 година сподели, че страната е мощно разграничена. Тогава новите невиждани пълномощия за президента бяха утвърдени с 51,41% против 48,59 на 100 от гласовете. И Мерал Акшенер има неповторимия късмет да получи поддръжка освен от крайнодесни националисти, само че и от либерали и центристи, които са недоволни и разочаровани от Ердоган.
Тя се заканва да върне парламентарната система и обезверено разчита, че нейната Добра партия ще получи поддръжката и от двата лагера, на които е разграничена страната.
ЗА НЕЯ
Прогнозите й се сбъдват
Мерал Акшенер беше моя студентка. Тя в никакъв случай не се предаваше. И непроменяемо постигаше всичко, което си беше намислила. Никой не можеше да я спре. Нейната пробивност ще й бъде от огромна изгода в политиката. Тя е същинска патриотка, а прогнозите й съвсем постоянно се сбъдват.
Юсуф Халачоглу, проф. по история пред “Дойче веле ”
Кошмарът на Ердоган
Мерал Акшенер е ревностна мюсюлманка, само че се афишира за делене на страната от религията. Националистка, която е за прозападна Турция. Последователите й я назовават Асена, митичната вълчица, която може да се трансформира в най-големия призрачен сън за Реджеп Ердоган.
Смятат я за войник и към този момент маневрите й съумяват, защото съперниците на президента залагат точно на нея, което демонстрират и социологическите сондажи.
Роман Рей,
швейцарски публицист
Турската Льо Пен
Мерал Акшенер е турската Марин льо Пен: неизвиняващ се националистически бодил в петата на държавното управление. Също като Льо Пен тя възнамерява да усили своите поддръжници като промени и смекчи имиджа си. Обещава да отбрани турската парламентарна система и разделянето на управляващите и има намерение да приближи партията си към дясноцентристкия политически набор.
Ция Вайзе, журналистка
на свободна процедура
Конкуренция за президента
Доскоро президентът Ердоган наподобява нямаше никаква конкуренция, само че Акшенер става все по-популярна. Тя не наподобява като човек или политик, който ще тласне масите в друга посока. Но печели от ден на ден благосклонности, в това число с антикюрдска изразителност. Както и със отбраната на светската страна.
Луиз Заман, журналистка, основана в Истанбул
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ