Не се спирам да правя музика. Докато имам публика в

„ Не се спирам да върша музика. Докато имам аудитория в залата, ще не преставам да работя. Не може да има нещо, което да ме накара да спра да създавам. Трудно е, усетите се трансформираха, само че все пак има аудитория за моите песни, а до момента в който я има, аз ще си остана Стефан Диомов “. Това показа композиторът в ефира на „ Нощен Хоризонт “.

„ Всичко, което върша, е от обич към хората. Бедно и непретенциозно, моето творчество е за тях. Ако залата ми е празна, в случай че хората не ми се усмихват, то няма да пиша песни, ще върша нещо друго “.

Диомов изрази страдание от обстоятелството, че майсторските песни остават на назад във времето за сметка на евтините, които вземат връх:

„ Притеснява ме това, което става с нашия род. Но, народна власт е, на който каквото му хрумне - извършва го. Аз обаче не мисля, че това би трябвало да е по този начин. Песните, които минават в ефир, възпитават усет, нюх към красивото, по тази причина би трябвало да бъдат по-точно прецизирани “.

По думите на композитора, в огромна степен цензурата преди години е пречела на създателите, само че в този момент, когато тези комисии не съществуват, нещата отиват в другата прекаленост – „ чуват се какви ли не недоразумения ":

„ Песен, която не може да се запее, мъчно бих могъл да я нарека ария... Като прибавим и международната мода, която нашите реализатори копират... Това обаче има публиката, край. Публиката към този момент се интересува от по-евтините неща, интересува се от всичко друго, само че не и от лиричен текст. Има и изключения, доста хубави песни, само че те са единици. Но масата е нещо ужасно. Аз ще се отдръпва постепенно от свещения си поминък, не разбирайки какво става към мен “.

Според Стефан Диомов колкото по-провокативен е един реализатор, толкоз по-интересен за публиката е той, само че „ това е ужасно, тъй като законите на огромното изкуство не са такива ":

„ Голямото изкуство изисква създателят да е по-скромен, по-прибран и не той да приказва за изкуството си, а изкуството му да приказва за него “.

Най-добрият преподавател за композитора е международната музика, класиката:

„ Моят късмет беше, че пътувах дружно с групата си. Аз бях измежду публиката, когато моят състав или моите артисти пееха. Това е значимо, потребно, тъй като бях до пулса на публиката. Можех да си кажа – ето, тази ария е скучна, неудачна, тъй като хората се прозяваха, и назад – това е ария, която, въпреки и баладична, подвига високо ръцете на публиката “.

Стефан Диомов показа, че до момента не е получавал покана за помощ от млад създател:

„ Не ги укорявам, дано хвърчат нависоко, дано имат високо самочувствие, това е належащо. Аз преди време пеех песните на всички огромни майстори и доста държах на тяхното мнение и се вслушвах в препоръките им. Това се отнася до майсторлъка във всички области. Когато си калфа, значимо е да знаеш мнението на майстора към теб. Препоръчвам на младите да погледнат на своето творчество с по-голяма отговорност “.

Според Диомов малко на брой съумяват да намерят правилния път до публиката, а търсенето на сполучлива ария е комплициран развой:

„ На мен ми е мъчно да пиша по поръчка. Това е мъчение за създателя. Много тъкмо би трябвало да си показва изпълнителя и да вляза в неговата кожа. Не е задоволително да напишеш хубава мелодия. Трябва да е превъзходен текстът, само че и това не е задоволително. Трябва да е тъкмо определен изпълнителят, само че и това не е задоволително. Трябва превъзходен и отговарящ на опциите и характерностите на изпълнителя аранжимент. Много значим миг е по какъв начин ще бъде поднесена на публиката една ария. Веднъж да сбъркаш и тази ария повече не я мисли, нищо няма да става от нея “.

Стефан Диомов показа, че е записал всичките си участия в бележник – над 4000:

„ Годишно правехме към 300-350 концерта, приказвам повече за „ Тоника Сухопътни войски “. В дните към 8-и март имахме по 60 концерта дневно. Аз работих с доста хора, които бяха разнообразни характери. Трябваше да спея гласовете им, само че доста постоянно забравях, че би трябвало да спея и характерите им. Когато обаче трябваше да се подели славата, всеки искаше да вземе своя дял и тогава ставаха проблемите. Нашият поминък е демонстративен, заветен, в случай че искаш ти да бъдеш почитат, би трябвало да уважаваш. Много боледувах от обстоятелството, че не всичко в колективите, които създавах, беше наред, имаше доста комплицирани обстановки. Но моите някогашни сътрудници работиха доста, те бяха преуморени хора “.

Още за спомените, за първата ария, за първата премия, за въздействието на личностите и идолите, за занимателните случки по време на участия, за продължителите на музиката му, за бъдещите проекти – чуйте в изявлението на Виктор Димитров със Стефан Диомов в звуковия файл.