"Войната за независимост" на Ердоган всъщност може да сложи край на епохата му
Не се случва за първи път в последните години: рейтингът на турския президент Реджеп Тайип Ердоган спада, опозицията желае предварителни избори в миг на рецесия, президентът споделя, че ще изчака до постоянните през 2023 година, само че и че страната се изправя пред безпорядък, в случай че той ги загуби.
Тези събития обаче се разиграват в Турция от предходната седмица в мъчителен миг за турската стопанска система, какъвто не е имало от години, до момента в който цените се подвигат, а рухват виталният стандарт и лирата. Много турци споделят, че едвам свързват двата края. Турция протяга ръка към страни, които могат да ѝ оказват помощ капиталово - даже, за помощ на турската стопанска система.
Ердоган твърди, че води " война за самостоятелност " от всевъзможни непознати сили, до момента в който пробва да тласка стопанската система към напредък, с цел да завоюва поддръжка от гласоподавателите., че е част от световна интрига за унижаването и подчиняването на страната. След първи, въпреки и не многолюдни, митинги тази седмица президентът може да удари ново дъно в поддръжката си. Инфлацията е над 20%, стоките не стопират да нарастват, бизнесът се задъхва, за някои фамилии покупката на храни и медикаменти се оказва тестване.
В резултат турците се обръщат против Ердоган и съвсем няма изследване, което да твърди противоположното.
През пролетта публичните настройки сочеха, че опозицията в Турция набира сили: късмет за победа над властващия 20 години в политиката Ердоган на президентските избори. Проучвания, данни от които " Дневник " събра и заключи, обаче демонстрират, че турците са подготвени да поддържат от ден на ден евентуални съперници на Ердоган на балотажа, а при опазване на сегашната наклонност партията на президента не може да има болшинство даже в коалиция.
Низходящата наклонност за известността му е непрекъсната, а с цел да я обърне, Ердоган има едвам година и половина. Или по-малко.
Като няма кг месо, яжте половин
Известен с непредсказуемостта си и умеенето да се оправя с всевъзможни политически рецесии, Ердоган в този момент се сблъсква с друга, чието решение политическата му интервенция затруднява. Лирата не стопира да се обезценява, а отражението на този развой върху месечната инфлация - още в средата на есента надхвърлила 20% - занапред следва да се усети. Според Джейсън Тюви от консултантската компания инфлацията може да доближи 25 до 30% за месец или два. Риск за цените е зависимостта на Турция от импорт на енергийни артикули и първични материали.
Beni gömün
- Besim Toker (@BesimTokerr)
Пред непознати медии с внезапно нарасналите се цени. " Епъл " и други стопираха краткотрайно да продават онлайн в миг, когато непрекъснатият спад на лирата правеше невероятно определянето на цена на някои артикули. Турците от ден на ден пестят в долари (в непозната валута са 55% от всички депозити, спрямо 49 на 100 през 2018 г.) и възходящата наклонност единствено може да окаже още по-силен напън върху лирата - дружно със изгубеното доверие на вложителите, които виждат в свалянето на лихвите отвращение на Анкара да се бори с инфлацията. Друг вероятен риск съгласно Феникс Кален, пълководец за разрастващите се пазари от " Сосиете Женерал ", е всеобщо изтегляне на пари от банките в резултат на цялостна загуба на доверие в системата - такова имаше през 2001 година
На изборите година по-късно, посред тежка икономическа рецесия, Ердоган пристигна на власт. Двайсет години по-късно, макроикономически видяно, Турция още наподобява постоянна - предстоящ напредък от 9% тази година след увеличение на износа (докато международното търсене се възвръща след пандемията), дълг от 40% от Брутният вътрешен продукт. Зад тези цифри се крият другите, на цените в магазините и на таблата на обменните бюра, които съгласно някои турци се сменят за минути.
В тази обстановка народен представител от ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган излезе с извънредно предложение за излаз от рецесията и то точно във.
"Да кажем, че в естествени условия ядем кило или две месо на месец. Да ядем половин кило! Ако купуваме две кила домати, дано в този момент купуваме единствено два домата. "
Зюлфю Демирбаг,
народен представител, ПСР
Въпреки тезата за заговора, гласоподавателите на ПСР са " все по-недоволни от политиките и държавното управление ", споделя за Синем Адар, откривател в Центъра за приложни проучвания на Турция в Берлин. " Има непрекъснат спад (на поддръжката - бел. ред.) от септември, повече или по-малко, във всяко изследване. " Продължително неодобрение прочее може да форсира процеса на отлив на членове на ПСР от партията. Турция в същото време не се и пробва да опровергае статистиката. Само от началото на годината валутата ѝ е изгубила 45% от цената си. Половината от този срив е от началото на предходната седмица. Равносметката от 2018 година е още по-стряскаща - тогава 5 за $ изглеждаше като спад, а 7 се наричаше " рискова психическа граница ". Във вторник за малко бе над 13 за $.
Това частично се дължи на политиката на централната банка, в която гуверньори идват и си отиват,. От нея е част и въпросът за лихвите, който по принцип зависи от централната банка, която - най-малко на доктрина - е самостоятелна институция. Ердоган има вяра, че ниските лихви, които подтикват потреблението и износа, и зареждат стопанската система с достъп до евтини заеми, понижават инфлацията, а високите я пораждат. Повечето авторитетни икономисти в света оспорват това - изключително в миг, когато доста централни банки по света избират по-високи лихви и затегната парична политика.
Независимо от този спор в последните години има причинност - всякога, когато банката смъкна още повече лихвите, лирата потъва. Тази година го направи няколко пъти.
© Reuters
Вицепремиерът Нуредин Небати сподели късно в четвъртък, че Турция остава отдадена на същата политика и че курсове като 13.45 за $ са част от " манипулативни офанзиви " против лирата. По-рано Ердоган разгласи ставащото за " икономическа война за самостоятелност ", защото външни сили се пробват да саботират лирата.
За " Ройтерс " почитан източник от ПСР, поискал анонимност, споделя: " Някои хора, които пробваха да предадат на президента мнението, че би трябвало да се следва друга политика, не съумяха. " Ердоган се раздели в последните години с стопански кръг, основал доверие у вложителите, от някогашния финансов министър Наджи Агбал до тогавашния банкер от UBS и Merrill Lynch Мехмет Шимшек - това бяха хора, известни на пазарите като способни да предизвестяват Ердоган навреме за опасности (включително от прегряване на икономиката).
"Целият стопански екип, който построи през 2011 година, изчезна. Най-важната подготовка в този момент е лоялността. "
Галип Далай от Chatham House,
пред "Гардиън "
Ердоган сега изцяло изключва разновидността за предварителни избори макар недоволството, изразявано и от политическите му противници; единствено " примитивни племена ".
© Reuters
В четвъртък Ердоган сподели, че идващият президентски и парламентарен избор (които по конституция към този момент се организират заедно) ще е през юни 2023-а. Едовременно с това президентът се обърна към своята Партия на справедливостта и развиването с молба да работят " по-здраво ", с цел да завоюват " най-важните избори ", които Турция е правила в миналото. " Да се върви на избори на всеки 15 или 20 месеца, се среща единствено при примитивни племена. Управляваме страната като съвременно образувание, ".
Защо изследванията са забавни
Когато и да са изборите, обществените настройки от месеци не са в интерес на Ердоган.
Обобщените в графиките изследвания са правени в интервала сред юни и ноември от няколко турски института като AKAM, Optimar, Yöneylem и Artıbir. Те удостоверяват резултатите от април и май, когато съгласно имаше най-малко трима мощни кандидати на опозицията. Има обаче и други вести.
Две години след локалните избори,, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу се обрисува като най-сериозния конкурент. Кметът на Анкара Мансур Яваш също водеше в множеството анкети. Националистката Мерал Акшенер , отделила се от фактическия съдружен сътрудник на Ердоган Партията на националистическото деяние (ПНД) и основала Добрата партия, също изглеждаше способна да активизира турците; тя иззе част от поддръжката на тези националисти, които не утвърждават съюза сред Ердоган и ПНД.
Така изглеждаха данните от април и май:
В най-новите изследвания обаче, като се изключи че тази наклонност се удостовери, и по-слабо известният единствено допреди четири месеца Кемал Кълъчдароглу набира утвърждение и би победил Ердоган в над половината от изследванията. Кълъчдароглу доста пъти е упрекван, че за десетилетието на власт в РНП не съумява да ѝ вдъхне нужния живот, с цел да се изправи против Ердоган и да го победи.
© Reuters
Като знак, че Ердоган вижда все по-силен съперник в РНП обаче, Ердоган неотдавна изпрати представители в 1585 обекта на алевитите, малцинство, което образува 15-20% от популацията от 84 млн. души и е по-скоро вляво от центъра, с цел да набере поддръжка измежду тях. Алевитите, какъвто е Кълъчдароглу, постоянно гласоподават за РНП.
Дори в едно от няколкото измервания на резултатите на някогашния вицепремиер Али Бабаджан той има късмет да победи. Бабаджан, прочут в миналото като икономическия гуру на Турция - направил промените, тласнали страната към плевел напредък, - (анализатор от нея бе арестуван преди дни за " политически шпионаж " ). В най-малко едно изследване той води пред Ердоган:
От изследваните за предполагаем балотаж имена единствено един опозиционер няма късмет да победи Ердоган. Това е противникът му на президентските избори през 2018 година.
С други думи, съвкупността от анкетите от последните месеци дава явен късмет на най-разпознаваемите лица на опозицията.
В Народното събрание, даже да получи най-вече гласове дружно с колегата си от националистите, при сегашните настройки той не просто не би могъл да получи болшинство. През 2018 година неговата ПСР взе 42.56% - незадоволителни за болшинство, само че с 11.1% националистите го осигуриха. В посочените в графиката изследвания обаче единствено през септември има разновидности, в които консерваторите и националистите имат дружно даже резултат, съпоставим с този единствено на ПСР през 2018 година
В една от тези анкети РНП даже изпреварва ПСР, като печели 30.1%, по отношение на 28.4 на 100 на партията на Ердоган. Това е анкетата на института АКАМ, извършена сред 12 и 17 ноември, измежду 1260 респонденти. Нейните резултати не дават на Ердоган и националистите доста над една трета от вота - едвам 36 на 100.
Рано е да се разяснява, само че...
Тези данни не значат загуба на Ердоган на изборите - най-малкото тъй като до тях има година и половина, а и Анкара не се е отказала към този момент от проектите си да няма предварителни. За президентските избори, претендентът на опозицията - в случай че има обединен - към момента е незнаен. Прави усещане и делът на колебаещите се.
Данните обаче са показателни за настроенията в турското общество в миг, когато поддръжката за Ердоган се срутва рекордно. Той съумя да вземе 52.5% на първия тур през 2018 година, а на идния избор, в доста от изброените изследвания - изключително в случай че се изправи против Имамоглу или Яваш - не събира и 40% поддръжка.
Ердоган се задържа на власт поради икономическите си триумфи през първото десетилетие на века. По-късно, когато се закле като държавен глава на президентска република, цялата отговорност, която преди този момент импровизирано бе държал в ръцете си,. Затова турските гласоподаватели могат да чакат проблемите им да се решат единствено от едно място.
Тези събития обаче се разиграват в Турция от предходната седмица в мъчителен миг за турската стопанска система, какъвто не е имало от години, до момента в който цените се подвигат, а рухват виталният стандарт и лирата. Много турци споделят, че едвам свързват двата края. Турция протяга ръка към страни, които могат да ѝ оказват помощ капиталово - даже, за помощ на турската стопанска система.
Ердоган твърди, че води " война за самостоятелност " от всевъзможни непознати сили, до момента в който пробва да тласка стопанската система към напредък, с цел да завоюва поддръжка от гласоподавателите., че е част от световна интрига за унижаването и подчиняването на страната. След първи, въпреки и не многолюдни, митинги тази седмица президентът може да удари ново дъно в поддръжката си. Инфлацията е над 20%, стоките не стопират да нарастват, бизнесът се задъхва, за някои фамилии покупката на храни и медикаменти се оказва тестване.
В резултат турците се обръщат против Ердоган и съвсем няма изследване, което да твърди противоположното.
През пролетта публичните настройки сочеха, че опозицията в Турция набира сили: късмет за победа над властващия 20 години в политиката Ердоган на президентските избори. Проучвания, данни от които " Дневник " събра и заключи, обаче демонстрират, че турците са подготвени да поддържат от ден на ден евентуални съперници на Ердоган на балотажа, а при опазване на сегашната наклонност партията на президента не може да има болшинство даже в коалиция.
Низходящата наклонност за известността му е непрекъсната, а с цел да я обърне, Ердоган има едвам година и половина. Или по-малко.
Като няма кг месо, яжте половин
Известен с непредсказуемостта си и умеенето да се оправя с всевъзможни политически рецесии, Ердоган в този момент се сблъсква с друга, чието решение политическата му интервенция затруднява. Лирата не стопира да се обезценява, а отражението на този развой върху месечната инфлация - още в средата на есента надхвърлила 20% - занапред следва да се усети. Според Джейсън Тюви от консултантската компания инфлацията може да доближи 25 до 30% за месец или два. Риск за цените е зависимостта на Турция от импорт на енергийни артикули и първични материали.
Beni gömün
- Besim Toker (@BesimTokerr)
Пред непознати медии с внезапно нарасналите се цени. " Епъл " и други стопираха краткотрайно да продават онлайн в миг, когато непрекъснатият спад на лирата правеше невероятно определянето на цена на някои артикули. Турците от ден на ден пестят в долари (в непозната валута са 55% от всички депозити, спрямо 49 на 100 през 2018 г.) и възходящата наклонност единствено може да окаже още по-силен напън върху лирата - дружно със изгубеното доверие на вложителите, които виждат в свалянето на лихвите отвращение на Анкара да се бори с инфлацията. Друг вероятен риск съгласно Феникс Кален, пълководец за разрастващите се пазари от " Сосиете Женерал ", е всеобщо изтегляне на пари от банките в резултат на цялостна загуба на доверие в системата - такова имаше през 2001 година
На изборите година по-късно, посред тежка икономическа рецесия, Ердоган пристигна на власт. Двайсет години по-късно, макроикономически видяно, Турция още наподобява постоянна - предстоящ напредък от 9% тази година след увеличение на износа (докато международното търсене се възвръща след пандемията), дълг от 40% от Брутният вътрешен продукт. Зад тези цифри се крият другите, на цените в магазините и на таблата на обменните бюра, които съгласно някои турци се сменят за минути.
В тази обстановка народен представител от ръководещата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) на Ердоган излезе с извънредно предложение за излаз от рецесията и то точно във.
"Да кажем, че в естествени условия ядем кило или две месо на месец. Да ядем половин кило! Ако купуваме две кила домати, дано в този момент купуваме единствено два домата. "
Зюлфю Демирбаг,
народен представител, ПСР
Въпреки тезата за заговора, гласоподавателите на ПСР са " все по-недоволни от политиките и държавното управление ", споделя за Синем Адар, откривател в Центъра за приложни проучвания на Турция в Берлин. " Има непрекъснат спад (на поддръжката - бел. ред.) от септември, повече или по-малко, във всяко изследване. " Продължително неодобрение прочее може да форсира процеса на отлив на членове на ПСР от партията. Турция в същото време не се и пробва да опровергае статистиката. Само от началото на годината валутата ѝ е изгубила 45% от цената си. Половината от този срив е от началото на предходната седмица. Равносметката от 2018 година е още по-стряскаща - тогава 5 за $ изглеждаше като спад, а 7 се наричаше " рискова психическа граница ". Във вторник за малко бе над 13 за $.
Това частично се дължи на политиката на централната банка, в която гуверньори идват и си отиват,. От нея е част и въпросът за лихвите, който по принцип зависи от централната банка, която - най-малко на доктрина - е самостоятелна институция. Ердоган има вяра, че ниските лихви, които подтикват потреблението и износа, и зареждат стопанската система с достъп до евтини заеми, понижават инфлацията, а високите я пораждат. Повечето авторитетни икономисти в света оспорват това - изключително в миг, когато доста централни банки по света избират по-високи лихви и затегната парична политика.
Независимо от този спор в последните години има причинност - всякога, когато банката смъкна още повече лихвите, лирата потъва. Тази година го направи няколко пъти.
© Reuters
Вицепремиерът Нуредин Небати сподели късно в четвъртък, че Турция остава отдадена на същата политика и че курсове като 13.45 за $ са част от " манипулативни офанзиви " против лирата. По-рано Ердоган разгласи ставащото за " икономическа война за самостоятелност ", защото външни сили се пробват да саботират лирата.
За " Ройтерс " почитан източник от ПСР, поискал анонимност, споделя: " Някои хора, които пробваха да предадат на президента мнението, че би трябвало да се следва друга политика, не съумяха. " Ердоган се раздели в последните години с стопански кръг, основал доверие у вложителите, от някогашния финансов министър Наджи Агбал до тогавашния банкер от UBS и Merrill Lynch Мехмет Шимшек - това бяха хора, известни на пазарите като способни да предизвестяват Ердоган навреме за опасности (включително от прегряване на икономиката).
"Целият стопански екип, който построи през 2011 година, изчезна. Най-важната подготовка в този момент е лоялността. "
Галип Далай от Chatham House,
пред "Гардиън "
Ердоган сега изцяло изключва разновидността за предварителни избори макар недоволството, изразявано и от политическите му противници; единствено " примитивни племена ".
© Reuters
В четвъртък Ердоган сподели, че идващият президентски и парламентарен избор (които по конституция към този момент се организират заедно) ще е през юни 2023-а. Едовременно с това президентът се обърна към своята Партия на справедливостта и развиването с молба да работят " по-здраво ", с цел да завоюват " най-важните избори ", които Турция е правила в миналото. " Да се върви на избори на всеки 15 или 20 месеца, се среща единствено при примитивни племена. Управляваме страната като съвременно образувание, ".
Защо изследванията са забавни
Когато и да са изборите, обществените настройки от месеци не са в интерес на Ердоган.
Обобщените в графиките изследвания са правени в интервала сред юни и ноември от няколко турски института като AKAM, Optimar, Yöneylem и Artıbir. Те удостоверяват резултатите от април и май, когато съгласно имаше най-малко трима мощни кандидати на опозицията. Има обаче и други вести.
Две години след локалните избори,, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу се обрисува като най-сериозния конкурент. Кметът на Анкара Мансур Яваш също водеше в множеството анкети. Националистката Мерал Акшенер , отделила се от фактическия съдружен сътрудник на Ердоган Партията на националистическото деяние (ПНД) и основала Добрата партия, също изглеждаше способна да активизира турците; тя иззе част от поддръжката на тези националисти, които не утвърждават съюза сред Ердоган и ПНД.
Така изглеждаха данните от април и май:
В най-новите изследвания обаче, като се изключи че тази наклонност се удостовери, и по-слабо известният единствено допреди четири месеца Кемал Кълъчдароглу набира утвърждение и би победил Ердоган в над половината от изследванията. Кълъчдароглу доста пъти е упрекван, че за десетилетието на власт в РНП не съумява да ѝ вдъхне нужния живот, с цел да се изправи против Ердоган и да го победи.
© Reuters
Като знак, че Ердоган вижда все по-силен съперник в РНП обаче, Ердоган неотдавна изпрати представители в 1585 обекта на алевитите, малцинство, което образува 15-20% от популацията от 84 млн. души и е по-скоро вляво от центъра, с цел да набере поддръжка измежду тях. Алевитите, какъвто е Кълъчдароглу, постоянно гласоподават за РНП.
Дори в едно от няколкото измервания на резултатите на някогашния вицепремиер Али Бабаджан той има късмет да победи. Бабаджан, прочут в миналото като икономическия гуру на Турция - направил промените, тласнали страната към плевел напредък, - (анализатор от нея бе арестуван преди дни за " политически шпионаж " ). В най-малко едно изследване той води пред Ердоган:
От изследваните за предполагаем балотаж имена единствено един опозиционер няма късмет да победи Ердоган. Това е противникът му на президентските избори през 2018 година.
С други думи, съвкупността от анкетите от последните месеци дава явен късмет на най-разпознаваемите лица на опозицията.
В Народното събрание, даже да получи най-вече гласове дружно с колегата си от националистите, при сегашните настройки той не просто не би могъл да получи болшинство. През 2018 година неговата ПСР взе 42.56% - незадоволителни за болшинство, само че с 11.1% националистите го осигуриха. В посочените в графиката изследвания обаче единствено през септември има разновидности, в които консерваторите и националистите имат дружно даже резултат, съпоставим с този единствено на ПСР през 2018 година
В една от тези анкети РНП даже изпреварва ПСР, като печели 30.1%, по отношение на 28.4 на 100 на партията на Ердоган. Това е анкетата на института АКАМ, извършена сред 12 и 17 ноември, измежду 1260 респонденти. Нейните резултати не дават на Ердоган и националистите доста над една трета от вота - едвам 36 на 100.
Рано е да се разяснява, само че...
Тези данни не значат загуба на Ердоган на изборите - най-малкото тъй като до тях има година и половина, а и Анкара не се е отказала към този момент от проектите си да няма предварителни. За президентските избори, претендентът на опозицията - в случай че има обединен - към момента е незнаен. Прави усещане и делът на колебаещите се.
Данните обаче са показателни за настроенията в турското общество в миг, когато поддръжката за Ердоган се срутва рекордно. Той съумя да вземе 52.5% на първия тур през 2018 година, а на идния избор, в доста от изброените изследвания - изключително в случай че се изправи против Имамоглу или Яваш - не събира и 40% поддръжка.
Ердоган се задържа на власт поради икономическите си триумфи през първото десетилетие на века. По-късно, когато се закле като държавен глава на президентска република, цялата отговорност, която преди този момент импровизирано бе държал в ръцете си,. Затова турските гласоподаватели могат да чакат проблемите им да се решат единствено от едно място.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ