Майстори на фотографията: Личният и интимен свят на актрисата Джесика Ланг през фотографиите ѝ
Не се случва постоянно в България да гостуват огромни холивудски звезди. Затова и когато имаме тази опция, тя се трансформира в значимо събитие. А безспорно една от най-обсъжданите културни вести у нас от седмици е идването на актрисата Джесика Ланг.
Фотографът, който демонстрира същинското лице на звездите
THE ICONOGRAFER е галерия със специфична селекция от 45 портрета на звезди
Тя е една от дребното актриси, удостоени с тройната корона за актьорско майсторство - наградена е с Оскар, Еми, Тони, Златен глобус и премия на Гилдията на филмовите артисти. Гледали сме я в " Кинг Конг ", в " Пощальонът постоянно звъни два пъти ", " Франсис ", " Тутси " и " Синьо небе ", като точно за последните два тя печели Оскарите си. Джесика Ланг обаче не е тук, с цел да снима нов филм, а с цел да показа първата си ретроспективна фотографска галерия в България.
До 29 септември всички над 100 черно-бели фотоси, с които тя разкрива ползите си и споделя съкровени моменти от пътувания по света, към този момент могат да бъдат видени в Националната изложба (Двореца).
На 4 юли Джесика Ланг показа изложбата си " Джесика Ланг: Фотографии " в диалог с Хауърд Грийнбърг - един от най-влиятелни персони във фотографията, водещ фотогалерист в света и куратор. Там успяхме да чуем нейната персонална история с фотографията и да разберем какво се случва, когато вместо пред камерата една актриса застане зад нея.
Джесика Ланг споделя, че в началото в действителност е желала да бъде образен актьор. В университета записва да учи живопис, само че защото съгласно системата там ѝ се постанова да натрупа заеми, би трябвало да запише спомагателна дисциплинираност. Избира снимка.
И ориста си е знаела работата. Постепенно Джесика Ланг стартира да се увлича по това изкуство, да се среща с именити фотографи и да пътува с тях. Първо посещава Испания, по-късно Амстердам, а прекарванията ѝ там оставят ослепителен спомен в съзнанието ѝ.
След това идва ред на пауза, в която Джесика Ланг съвсем не хваща камера в ръка. Но още веднъж преоткрива пристрастеността си към снимането при започване на 90-те години, когато е към този момент майка, а от брачна половинка си - драматурга и артист Сам Шепърд, получава фотоапарат Leica като подарък от Германия. Така тя стартира да документира живота и израстването на децата си. А след това... след това фотоапаратът е неразделно с нея при всяко пътешестване. И това продължава да е по този начин и до през днешния ден.
Струва си да отбележим, че част от присъщия жанр на Джесика Ланг е нейното желание да снима единствено с аналогов фотоапарат, 35-милиметров, и да демонстрира фотосите си сама. Кадрите ѝ са постоянно черно-бели, доста персонални, съвсем интимни и по едно и също време кинематографично и обичайно закрепени на несъмнено време и място. А в това време в тях има и толкоз безвремие...
Разглеждайки фотосите ѝ, ни направи усещане, че тя отбелязва мястото като заглавие и не ги датира. Но атмосферата, трагичното осветяване и ослепително уловените моменти като че ли описват истории. Очарованието на нейните фотоси идва от чувството за кино в тях.
Но Джесика Ланг не се и пробва да избяга изцяло от въздействието на кинематографията. Защото по думите ѝ дружно с фотографията се допълват. Тя издава, че актьорството ѝ е помогнало в работата с камерата с нуждата от наличие и централизация сега - наблюдаване и реакция. А един път " натиснал спусъка ", мигът остава в предишното, само че пък увековечен.
От друга страна киното и фотографията се и разграничават съгласно Джесика Ланг. Защото до момента в който първото изисква взаимна работа и връзка сред доста хора, второто не зависи от взаимоотношението и е по-скоро самотно занятие. Но актрисата и фотограф явно се усеща и оправя еднообразно добре както пред, по този начин и зад камерата.
Нейното творчество в границите на платформата " Майстори на фотографията ", което включва определени над 100 от фотографиите на Джесика Ланг, обгръща всички към две десетилетия, откогато тя снима.
В изложбата " Джесика Ланг: Фотографии " ще забележим някои от първите ѝ фрагменти, от които най-специални за самата нея са тези от поредицата " Магистрала 61 ". От родната ѝ Минесота също има превъзходни фотоси, а пътуванията ѝ из Мексико са запаметяваща се част от живота ѝ, за която също споделя посредством фотографския си гений. Ще разгледаме и моменти от пътуванията ѝ в Русия, Скандинавия, Румъния и Етиопия.
Темите в фрагментите варират от обичайния американски карнавал до затънтена железопътна линия, затрупана от сняг, а светлината и контрастите ги вършат още по-изразителни. Но също и специфични, тъй като разрешават на фена да се допре до част от живота, която малко на брой съумяват да видят същински.
Холивудската актриса Джесика Ланг идва у нас със своя фотографска галерия
Какво се случва, когато вместо пред камера една актриса застане зад нея
Изложбата " Джесика Ланг: Фотографии ", проведена от Фондация " МУСИЗ " и Националната изложба, е в Двореца (пл. " Княз Александър I " №1) до 29 септември.
Фотографът, който демонстрира същинското лице на звездите
THE ICONOGRAFER е галерия със специфична селекция от 45 портрета на звезди
Тя е една от дребното актриси, удостоени с тройната корона за актьорско майсторство - наградена е с Оскар, Еми, Тони, Златен глобус и премия на Гилдията на филмовите артисти. Гледали сме я в " Кинг Конг ", в " Пощальонът постоянно звъни два пъти ", " Франсис ", " Тутси " и " Синьо небе ", като точно за последните два тя печели Оскарите си. Джесика Ланг обаче не е тук, с цел да снима нов филм, а с цел да показа първата си ретроспективна фотографска галерия в България.
До 29 септември всички над 100 черно-бели фотоси, с които тя разкрива ползите си и споделя съкровени моменти от пътувания по света, към този момент могат да бъдат видени в Националната изложба (Двореца).
На 4 юли Джесика Ланг показа изложбата си " Джесика Ланг: Фотографии " в диалог с Хауърд Грийнбърг - един от най-влиятелни персони във фотографията, водещ фотогалерист в света и куратор. Там успяхме да чуем нейната персонална история с фотографията и да разберем какво се случва, когато вместо пред камерата една актриса застане зад нея.
Джесика Ланг споделя, че в началото в действителност е желала да бъде образен актьор. В университета записва да учи живопис, само че защото съгласно системата там ѝ се постанова да натрупа заеми, би трябвало да запише спомагателна дисциплинираност. Избира снимка.
И ориста си е знаела работата. Постепенно Джесика Ланг стартира да се увлича по това изкуство, да се среща с именити фотографи и да пътува с тях. Първо посещава Испания, по-късно Амстердам, а прекарванията ѝ там оставят ослепителен спомен в съзнанието ѝ.
След това идва ред на пауза, в която Джесика Ланг съвсем не хваща камера в ръка. Но още веднъж преоткрива пристрастеността си към снимането при започване на 90-те години, когато е към този момент майка, а от брачна половинка си - драматурга и артист Сам Шепърд, получава фотоапарат Leica като подарък от Германия. Така тя стартира да документира живота и израстването на децата си. А след това... след това фотоапаратът е неразделно с нея при всяко пътешестване. И това продължава да е по този начин и до през днешния ден.
Струва си да отбележим, че част от присъщия жанр на Джесика Ланг е нейното желание да снима единствено с аналогов фотоапарат, 35-милиметров, и да демонстрира фотосите си сама. Кадрите ѝ са постоянно черно-бели, доста персонални, съвсем интимни и по едно и също време кинематографично и обичайно закрепени на несъмнено време и място. А в това време в тях има и толкоз безвремие...
Разглеждайки фотосите ѝ, ни направи усещане, че тя отбелязва мястото като заглавие и не ги датира. Но атмосферата, трагичното осветяване и ослепително уловените моменти като че ли описват истории. Очарованието на нейните фотоси идва от чувството за кино в тях.
Но Джесика Ланг не се и пробва да избяга изцяло от въздействието на кинематографията. Защото по думите ѝ дружно с фотографията се допълват. Тя издава, че актьорството ѝ е помогнало в работата с камерата с нуждата от наличие и централизация сега - наблюдаване и реакция. А един път " натиснал спусъка ", мигът остава в предишното, само че пък увековечен.
От друга страна киното и фотографията се и разграничават съгласно Джесика Ланг. Защото до момента в който първото изисква взаимна работа и връзка сред доста хора, второто не зависи от взаимоотношението и е по-скоро самотно занятие. Но актрисата и фотограф явно се усеща и оправя еднообразно добре както пред, по този начин и зад камерата.
Нейното творчество в границите на платформата " Майстори на фотографията ", което включва определени над 100 от фотографиите на Джесика Ланг, обгръща всички към две десетилетия, откогато тя снима.
В изложбата " Джесика Ланг: Фотографии " ще забележим някои от първите ѝ фрагменти, от които най-специални за самата нея са тези от поредицата " Магистрала 61 ". От родната ѝ Минесота също има превъзходни фотоси, а пътуванията ѝ из Мексико са запаметяваща се част от живота ѝ, за която също споделя посредством фотографския си гений. Ще разгледаме и моменти от пътуванията ѝ в Русия, Скандинавия, Румъния и Етиопия.
Темите в фрагментите варират от обичайния американски карнавал до затънтена железопътна линия, затрупана от сняг, а светлината и контрастите ги вършат още по-изразителни. Но също и специфични, тъй като разрешават на фена да се допре до част от живота, която малко на брой съумяват да видят същински.
Холивудската актриса Джесика Ланг идва у нас със своя фотографска галерия
Какво се случва, когато вместо пред камера една актриса застане зад нея
Изложбата " Джесика Ланг: Фотографии ", проведена от Фондация " МУСИЗ " и Националната изложба, е в Двореца (пл. " Княз Александър I " №1) до 29 септември.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ