Не се сещам за друга изпълнителка от такъв ранг, в

Не се сещам за друга изпълнителка от подобен сан, в чийто живот да зее такава бездна сред сполучливата кариера и персоналното благополучие. Жената, която още приживе таблоитите  прогласиха за светица, която продаде 170 млн. албума, и в чиито крайници десетилетия наред светът безропотно лежеше, смачкан от страхопочитание пред чудовищния й гений, отвън сцената беше надълбоко нещастна и безпределно самотна.

Това е историята на богоподобната, мистичната, трагичната Далида.

На родената през 1933 година в Египет в фамилията на италианци Йоланда Джилиоти даже през разум не й минава, че може да й се отдаде късмет да има кариера, друга от секретарската. Въпреки това обаче скрито си мечтае да я снимат за списания, облечена в красиви рокли, с обувки с тънки токчета и бели, сатенени ръкавици до лактите.  Тайно от майка си Джузепина, която бди като орлица за моралното й държание, 17-годишната Йоланда се записва на конкурс за хубост. Печели второ място и фотографията й се появява във вестниците. Когато мама Джузепина схваща за “прегрешението ”, е толкоз гневна, че в гнева си отрязва косите на непокорната си щерка. Но тък като Йоланда по този начин и не мирясва, след известно време майката подвига ръце от нея и я остави да си троши главата.

Така стартира кариерата й на модел, а през 1954 година става “Мис Египет ” – купа, която й обезпечава присъединяване в “Мис Свят ” в Лондон през идната година.

Разбира се, някак не върви една такава хубавица да продължава да живее на “задника на географията ”. Затова навръх Коледа 1954-а Йоланда отпътува за Париж – града, в който всички приказни фантазии се сбъдват.

Както може да се чака обаче, животът във френската столица напълно не е това, което младата жена си е представяла и ще мине известно време преди тя да успее да си стъпи на краката. Късметлийска и съдбоносна за нея се оказва срещата й с продуцента Брюно Кокатри. Той одеве е купил остарял киносалон, който по-късно ще се трансформира в именитата зала “Олимпия ”. Той е и индивидът зад известно радио шоу, което дава късмет за изява на незнайни артисти. С осъществяването си онлайн в радио ефира на песента “Непознати в парадайса ” към този момент прекръстилата се на Далида амбициозна госпожица взима и мозъка, и дума както на слушателите, по този начин и на непрекъснато слухтящите за млади гении продуценти. Притежателят на тогава най-голямата продуцентска компания във Франция, Лусиен Морис, пръв съумява да се докопа до Далида и да й връчи визитката си. И хайде, споделя, да се забележим в офиса ми и да поговорим за това по какъв начин да те превърнем в огромна звезда. Далида приема, без въобще да се колебае.

Морис съумява да  трансформира дебютния й сингъл   “Bambino ” в грамаден шлагер, а Далида – в звезда. Както й е заречен. Ролята й на протеже се сменя с тази на държанка, а през 1961 година – на брачна половинка. Ироничното е, че по времето, когато официализират връзката си, любовта си е отишла окончателно. Когато Люсиен й предлага брак, тя се съгласява насилствено, тъй като към този момент не го обича. Последвалите изневери от нейна страна, които тя въобще не се пробва да крие от брачна половинка си, докарват Морис до обезсърчение, само че с изключение на да я пусне да си отиде, няма какво друго да направи.

На 11 септември 1970 година Люсиен Морис се самоубива в парижкия си апартамент.

Още до момента в който е женена за Морис, Далида се разтушава в прегръдките на неземно красивия художник и артист, прочут най-много от участията си в “спагети ” уестърни, Жан Собиески. Връзката им е повърхностна, само че въпреки всичко се проточва цели две години.

Собиески, през днешния ден на 83, е единственият мъж в живота на дивата, който не протяга ръка на живота си.

Януари 1967. Далида взе участие във фестивала на италианската ария “Сан Ремо ” дружно с новия си ухажор, италианския артист Луиджи Тенко. Публиката обаче няма очи за другиго с изключение на за ослепителната Далида. Бесен, омаян от злоба и надрусан до козирката със седативи, Тенко се качва на сцената и запява конкурсното си парче “Ciao Amore Ciao ”. Научавайки няколко часа по-късно, че песента му е отстранена от състезанието, Тенко се самоубива в хотелската си стая. Оставя предсмъртно писмо, в което споделя: “Пропилях години от живота си в опит да угодя на италианската аудитория. Правя това, не тъй като животът ми е омръзнал, в противен случай!, а като знак на митинг, че публиката подцени избора на журито и уточни несъответствуваща ария за финала. Надявам се, че по този начин ще накарам някои хора най-сетне да си отворят очите. ” Гледката на прострелялия се в слепоочието Луиджи работи като катализатор на свръхчувствителната  Далида и тя на собствен ред прави опит да отнеме живота си, приемайки свръхдоза барбитурати. Без триумф.

Засега.

За да се разсее след трагичната гибел на Луиджи, 34-годишната Далида стартира да се среща с 22-годишен студент – спекулация, която инспирира един от шлагерите й “ll venait d’avoir dix-huit ans ” (Току що беше навършил 18). От чисто полова връзката бързо прераства в буйна такава, а дивата я дефинира като “проекция на изгубената обич. ” В опита си да реконструира нереалната действителност от предходната си връзка, певицата дотам се  изгубва в страстите си, че се оставя да бъде забременена от младия жребец.  Понеже в никой случай не желае да стовари върху плещите на любовника си такова  задължение, Далида взема решение да помята. Незаконната за тези времена процедура, осъществена от неквалифициран доктор, я осакатява, правейки я неспособна да има повече деца.

Когато се възвръща и се връща на сцената, театралното й облекло и наличие стопират дъха на публиката: облечена е в дълга до земята бяла рокля, а огнените й коси се диплят на талази върху голите й плещи. От цялото й създание неистина царственост, горделивост и непрекелнност пред ориста. След този ден таблоидите я кръщават Света Далида.

Най-дългата връзка на звездата (цели 9 години!) е с харизматичния, само че извънредно тайнствен Ришар Шанфре. Любовникът й е известна персона в обществените кръгове, в които се показва за граф Сен-Жермен. Освентова твърди, че неговото тяло се е вселила душата на аристократ от 18-и век, който му е дал знания по алхимия, благодарение на които може да трансформира оловото в злато, както и да реализира величие. Близките на певицата настояват, че най-щастливият интервал в живота й е бил точно с Ришар. Уви, той става следващата жертва в неволния й черен лист от самоубийци. Скоро след раздялата им през 1981 година, графът се самоубива, надишвайки се с газ от ауспуха на личната си кола.

С дългокосия секси израелец, роден в Кипър и прочул се като артист и текстописец, в никакъв случай не ги е свързвал сексът, а едно чисто и мощно другарство. Двамата се срещат по време на музикален фестивал във Венеция през 1970 година и от този момент са неразделни. Споделят си всичко, радват се дружно, плачат дружно. Обаче малко хора знаят, че сполучливата кариера и охолният живот не могат да оказват помощ на Майк  да се отърси от хроничната меланхолия, подбудена от Синдрома на второто потомство – заболяване, което поражда суицидни мисли у хора, чиито фамилии са претърпели Холокоста. През април1975 година в същия ден, в който е премиерата на новия му албум, 28-годишният Брант скача от балкона на жилището си на улица “Ерланжер ” в Париж и умира на място.

Доктор Ноди е последният мъж в живота на именитата певица. Срещат се през 1985 година Още от самото си начало връзката им е обречена на неуспех, тъй като докторът нито е подготвен, нито пък има предпочитание да й се отдаде безусловно. Самият той я дефинира като “сърдечно другарство. ” За Далида обаче надали е била единствено такова. Разочарованието от Франсоа, предишните й връзки и живота като цяло в един миг й идва допълнително. Някои хора просто са пристигнали на този свят като цветя с нежни стъбла, които елементарно се пречупват…

Това е късото наличие на предсмъртното писмо, което Далида оставя преди да погълне смъртоносна доза приспивателни и да ги “прокара ” с чаша уиски.  Решение да постави завършек на живота си взима в нощта на втори против трети май 1987 година За разлика от предходния този опит е сполучлив. Погребана е в гробището в Монмартр, а надгробният й камък съставлява скулптура, увековечаваща певицата в емблематичната й бяла рокля.

За десетата годишнина от гибелта й дребен площад в обичания й Монмартр, съсредоточие на две улици, е кръстен на нейно име. Там се намира и бронзов бюст-паметник, повдигнат в нейна чест.

Сградата на улица “Д’ Оршан ” 11, където Далида завършва живота си, е разграничен на обособени жилища, които в следствие са разпродадени на разнообразни притежатели. Но всеки, който обича Далида и творчеството й, може да остави цвете на гроба, в краката на  издяланата от бял камък Далида, тананикайки си нейните “Paroles, paroles… ”

Снимки: Мая Вуковска, Уикипедия