Не се бой от думите ми, бой се от мълчанието ми
Не се притеснявай, когато ти викам или те упреквам в нещо. Не се вълнувай, когато изпадам в нервност и ти адресирам гневни известия, обясняващи повода за гнева ми. Не се плаши, когато ти потропам на вратата измежду нощ, тъй като ми е тежко. Не се плаши, когато рева през нощта поради казаното от теб.
Всичко това са прояви на обич, жадност за твоето внимание, те показват какъв брой мощно те обичам. Но се тревожи, когато известията ми станат едносрични, когато към този момент не разяснявам връзките ни, не пристигам при теб, спирам да рева и да отвръщам на дразнители.
Защото това значи, че ти повече не заслужаваш кавгите, гневът и нервите, които разпалват моята пристрастеност. Аз съм охладняла към теб.
Мълчанието ми е по-опасно от думите, то може да бъде надалеч по-болезнено от казаното. То значи, че ти към този момент не занимаваш мислите ми и не си струваш шума. Виждаш ли, аз обичам да приказвам, мога да приказвам безпределно, тъй като думите извират от сърцето ми, те оказват моите усеща, моята откровеност.
Но аз ненавиждам мълчанието. Некомфортно ми е с недоизказаността, с несподелените усеща и подцененото сърце. Думите значат обич, мълчанието – начало на края. Мълчанието ми значи, че не заслужаваш думи и аз се отхвърлям от теб.
Моето безмълвие е отговор на твоето равнодушие. Това е взаимна услуга. Затова не се пердах от горещите ми разногласия – те са способи, по които се пробвам да ти покажа коя съм, сълзите, които не мога да сдържа, тъй като за мен значиш целия свят. Не се опасявай от тях, цени ги.
Не се опасявай, когато всичко спре, затихне, опасявай се от нощта, когато ми причиниш болежка, когато ми се развикаш, а аз не отвърна. Защото това значи, че съм подготвена да продължа без теб.
