Галерия Графит във Варна с провокативна изложба 18+
Не се предлага за лица под 18 години.
Това написа на плаката на провокативната галерия " 22 години по-късно “, която ще бъде открита на 26 септември (сряда) от 18:30 часа в изложба " Графит “ във Варна.
В изложбата са показани средноформатни произведения на Доника Кирова – 28 рисунки и Димитър Петров – 14 фотографии. Произведенията изобразяват фигурални композиции с голи тела. Рисунките са изпълнени с една линия – на прима, с четка, тук-там с размиване или щрих, бял гваш върху мрачен картон в графитено черно. Фотографиите са снимани на типичен черно-бял филм и отпечатани на хартия Museum Matt Fine Art.
Тази взаимна изява на двамата с името 22 години по-късно не е наречена по този начин инцидентно. През 2002 година в ГХГ Борис Георгиев – Варна те осъществят дружно изложбата Разкрачени картинки, също рисунки и снимка (Д. Кирова – рисунки с молив и креда върху пъстър картон и Д. Петров – монохромна фотография). За актуалната галерия хазаин е изложба Графит (камерната зала), където експозицията ще гостува от 26 септември до 12 октомври 2024 година
Еротичната тематика неведнъж и многопластово е третирана в творчеството и на двамата създатели, идваща за следващ път да даде поле за неприкритост и признание, почтеност в връзките сред половете, блян за другарство, връзка, съвместност. Интимността, сама по себе си, може да е потайна, самотна, експресивна, интровертна, ексхибионистична, сдържана или перверзна, само че рядко враждебна. Произведенията в изложбата са поръчка за поддръжката и претворяването на свят, в който надвива ласката, свободата на волята, играта – като акт на усещане и отношение към живота, себеопознаването, което води до блян към опознаване и на другия, и в този ред на мисли, към приемливост и човещина.
" Целта бе да изложим творбите си като действителна експозиция в изложба, изключително това важи за фотографиите, защото в съвремието ни все по-рядко фотосите " виждат " хартия. Произведенията на изкуството " потъват " или се размиват в обществените мрежи, а тези на еротичното изкуство се цензурират или се поставят под един знаменател с порнографията. Стремежът картините ни да са онлайн, а не на екран е логически съгласно нас. Това вменява у фена отношение към творбата на по-високо равнище и е доста по-осезаем и същински метод за възприемането му.
Какво е особеното оттогава? Парадоксалното е, че светът през днешния ден – все по-развит и софтуерен (през 2002 нямахме още мобилни телефони), сякаш се е трансформирал в място, където естествените потребности и връзки са своего рода табу, а кървавите подиуми, вулгарният език и потреблението на оръжие, налични на всички места във филми, виртуални игри, риалити стратегии и прочие, са като че ли свръхнормални. Предишната – не, само че тази галерия е маркирана със знак 18+ поради изображенията с голи тела. Имахме компликации и с намирането на експозиционно пространство, поради тематиката на творбите. Защо? Хората от епохи се обичат и възпроизвеждат по еднакъв метод и това, популярност Богу, към момента е по този начин. Необяснимо измежду обществеността се смени погледът към голото тяло и сексуалността – най-естествените и естествени неща, претворявани от хилядолетия в творбите на изкуството. Сега публично те са срамни, пошли, непрегледни, " заметени под килима ". Може би в действителност желаеме да сме изгонени от Рая.
Иначе в този момент, 22 години по-късно, ние сме си все същите, въпреки и да сме били малко по-млади тогава. "
Доника Кирова - родена през 1974 във Варна. Завършва НХА в София, компетентност Живопис при професор Андрей Даниел. Работи в региона на живописта, рисунката, фигуралната комбинация, натюрморта и арт инсталацията. Определя стила си като подигравателен романтизъм или сантиментален иронизъм. От 2008 – лекар по Изкуствознание и изобразителни изкуства. През 2014 завърша ВСУ Черноризец Храбър, компетентност Архитектура. Има 17 независими изложения, участия в интернационалните и национални планове, пленери и други. Има две издадени книги със стихове и илюстрации. Живее и работи във Варна. Понастоящем е учител във ВСУ " Черноризец Храбър ", катедра Изкуства.
Димитър Петров - роден през 1956 година във Варна. През 1984 пази звание Фотограф-художник. Отличен със звание AFIAP през 2019 година. Съорганизатор на Фотографски Салон Варна. Организатор на фотографски пленер на тематика голо тяло " Шкорпиловци “, който се организира от 2005 година до през днешния ден, всяко лято през месец юни. Участие в независими и групови изложения в градове на Европа. Портфолио с негови фотографии са отпечатани във фотографски албуми издадени в Швейцария и Германия. Снима най-вече на типичен черно-бял филм. Основна тематика във фотографиите му е голото женско тяло. Друга обичана тематика за снимане са достоверни християнски храмове, има снимани повече от 800 храма в цялата страна.
Това написа на плаката на провокативната галерия " 22 години по-късно “, която ще бъде открита на 26 септември (сряда) от 18:30 часа в изложба " Графит “ във Варна.
В изложбата са показани средноформатни произведения на Доника Кирова – 28 рисунки и Димитър Петров – 14 фотографии. Произведенията изобразяват фигурални композиции с голи тела. Рисунките са изпълнени с една линия – на прима, с четка, тук-там с размиване или щрих, бял гваш върху мрачен картон в графитено черно. Фотографиите са снимани на типичен черно-бял филм и отпечатани на хартия Museum Matt Fine Art.
Тази взаимна изява на двамата с името 22 години по-късно не е наречена по този начин инцидентно. През 2002 година в ГХГ Борис Георгиев – Варна те осъществят дружно изложбата Разкрачени картинки, също рисунки и снимка (Д. Кирова – рисунки с молив и креда върху пъстър картон и Д. Петров – монохромна фотография). За актуалната галерия хазаин е изложба Графит (камерната зала), където експозицията ще гостува от 26 септември до 12 октомври 2024 година
Еротичната тематика неведнъж и многопластово е третирана в творчеството и на двамата създатели, идваща за следващ път да даде поле за неприкритост и признание, почтеност в връзките сред половете, блян за другарство, връзка, съвместност. Интимността, сама по себе си, може да е потайна, самотна, експресивна, интровертна, ексхибионистична, сдържана или перверзна, само че рядко враждебна. Произведенията в изложбата са поръчка за поддръжката и претворяването на свят, в който надвива ласката, свободата на волята, играта – като акт на усещане и отношение към живота, себеопознаването, което води до блян към опознаване и на другия, и в този ред на мисли, към приемливост и човещина.
" Целта бе да изложим творбите си като действителна експозиция в изложба, изключително това важи за фотографиите, защото в съвремието ни все по-рядко фотосите " виждат " хартия. Произведенията на изкуството " потъват " или се размиват в обществените мрежи, а тези на еротичното изкуство се цензурират или се поставят под един знаменател с порнографията. Стремежът картините ни да са онлайн, а не на екран е логически съгласно нас. Това вменява у фена отношение към творбата на по-високо равнище и е доста по-осезаем и същински метод за възприемането му.
Какво е особеното оттогава? Парадоксалното е, че светът през днешния ден – все по-развит и софтуерен (през 2002 нямахме още мобилни телефони), сякаш се е трансформирал в място, където естествените потребности и връзки са своего рода табу, а кървавите подиуми, вулгарният език и потреблението на оръжие, налични на всички места във филми, виртуални игри, риалити стратегии и прочие, са като че ли свръхнормални. Предишната – не, само че тази галерия е маркирана със знак 18+ поради изображенията с голи тела. Имахме компликации и с намирането на експозиционно пространство, поради тематиката на творбите. Защо? Хората от епохи се обичат и възпроизвеждат по еднакъв метод и това, популярност Богу, към момента е по този начин. Необяснимо измежду обществеността се смени погледът към голото тяло и сексуалността – най-естествените и естествени неща, претворявани от хилядолетия в творбите на изкуството. Сега публично те са срамни, пошли, непрегледни, " заметени под килима ". Може би в действителност желаеме да сме изгонени от Рая.
Иначе в този момент, 22 години по-късно, ние сме си все същите, въпреки и да сме били малко по-млади тогава. "
Доника Кирова - родена през 1974 във Варна. Завършва НХА в София, компетентност Живопис при професор Андрей Даниел. Работи в региона на живописта, рисунката, фигуралната комбинация, натюрморта и арт инсталацията. Определя стила си като подигравателен романтизъм или сантиментален иронизъм. От 2008 – лекар по Изкуствознание и изобразителни изкуства. През 2014 завърша ВСУ Черноризец Храбър, компетентност Архитектура. Има 17 независими изложения, участия в интернационалните и национални планове, пленери и други. Има две издадени книги със стихове и илюстрации. Живее и работи във Варна. Понастоящем е учител във ВСУ " Черноризец Храбър ", катедра Изкуства.
Димитър Петров - роден през 1956 година във Варна. През 1984 пази звание Фотограф-художник. Отличен със звание AFIAP през 2019 година. Съорганизатор на Фотографски Салон Варна. Организатор на фотографски пленер на тематика голо тяло " Шкорпиловци “, който се организира от 2005 година до през днешния ден, всяко лято през месец юни. Участие в независими и групови изложения в градове на Европа. Портфолио с негови фотографии са отпечатани във фотографски албуми издадени в Швейцария и Германия. Снима най-вече на типичен черно-бял филм. Основна тематика във фотографиите му е голото женско тяло. Друга обичана тематика за снимане са достоверни християнски храмове, има снимани повече от 800 храма в цялата страна.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ