Не се оказа виц. ГЕРБ-СДС наистина номинираха шефката на парламентарната

...
Не се оказа виц. ГЕРБ-СДС наистина номинираха шефката на парламентарната
Коментари Харесай

ГЕРБ кадрува в Конституционния съд: Съдия, ченге, роднина

Не се оказа анекдот. ГЕРБ-СДС в действителност предложиха шефката на парламентарната си група Десислава Атанасова за парламентарен арбитър. В Конституционния съд сме виждали какви ли не попълнения и странности, Държавна сигурност, списъки и всевъзможни недоразумения, така че и това не би трябвало да ни стъписва изключително. Който има право на номинация, той взема решение и кого да издигне. Кандидатурата обаче следва да е защитима пред обществото, а не да звучи като заплюване на лелеяната правосъдна промяна. Ясно е, че Конституционен съд ще работи с такива съдии, каквито бъдат пратени там от Народното събрание, президента и висшите съдилища.
Номинацията на ГЕРБ обаче е следващото доказателство какъв брой фрапантно са паднали критериите. Ако опитът като юрист в психодиспансер може да ти помогне да се оправиш в ГЕРБ, това не значи автоматизирано, че става за парламентарен арбитър. Така ли ще бъдат назначени членовете на Висшия правосъден съвет, правосъдните инспектори, основният прокурор, ръководителят на Върховния касационен съд...?! Явно ще е по този начин. Така ли продължава смяната? Щом в сглобката са съгласни с Атанасова в Конституционен съд, значи биха се съгласили с всичко. А, да - те към този момент се съгласиха да работят със глобения за корупция по " Магнитски " Делян Пеевски
Като става дума за него - има вакантно място и в Комисията за противопоставяне на корупцията, а той е и някогашен началник на ДАНС, наред с всичко друго.
Борисов очевидно към момента е оня самозабравил се самовластник от джипката, откакто може да каже, че " качествата на Десислава Атанасова надалеч надвишават качествата, които има като правист Янаки Стоилов ".
С това, което се случва сега, Конституционният съд е деградиран до място за трудоустрояване след вярна работа към партията. 9 години мандат (7 в тази ситуация поради забавянето), една от най-високите държавни заплати, привилегировано пенсиониране след мандата. Дори да приемем, че Атанасова има нужните високи нравствени и професионални качества за тази служба, че няма да е от тези, които не могат да скалъпят едно решение, то тя мъчно ще ни убеди, че на следващия ден просто ще се разсъни политически неутрална, че няма да играе по свирката на ББ (Бойко Борисов = Биг Бос, нали). 
Съществува и хипотезата по този метод Борисов да желае да я в профил от Народното събрание и поста в Конституционен съд е метод да го направи тънко, гарантирайки си, че тя няма да изнесе кирливи ризи. Наближава и ротацията и не може да не се запитаме дали на Атанасова не ѝ се отвори вкус и за премиерски пост - нещо, което несъмнено би взривило сглобката.
Какви са персоналните претекстове на хора като Атанасова да одобряват такива провокации, които не наподобяват като за тях, можем единствено да гадаем. Може да счита, че това ѝ се дължи след толкоз години има вяра работа, в които не ѝ беше препоръчано повече от ръководител на парламентарна група. Тя самата призна, че няма съдийски опит, а единствено парламентарен. 
От друга страна допреди няколко години не си представяхме, че ученик на Школата в Симеоново може да бъде парламентарен арбитър. Но Анастас Анастасов, който преди да направи политическа кариера в ГЕРБ, имаше опит единствено като областен арбитър, се промуши сред капките. И си изкара мандата. Това се случи през 2012 година, във вихъра на абсурда с назначението на тогавашната зам.-председателка на Върховния административен съд Венета Марковска за парламентарен арбитър. Ако абсурдът не беше около Марковска, несъмнено щеше да е поради биографията на Анастасов. Не може да се отхвърли, че ГЕРБ са имали и положителни попадения в Конституционен съд. Но доста повече са били гафовете им. Може би редуват подобаващи и несъответствуващи претенденти, с цел да не бие по този начин на очи. Всъщност Конституционен съд въобще не би трябвало да е място за политици.
Пенсионираният висш арбитър и някогашен ръководител на Съюза на съдиите Борислав Белазелков пък е номинацията на ПП-ДБ.
Неговата биография доста повече приляга на Конституционен съд, въпреки че в юридическите среди мненията и за него не са единомислещи.
Все отново обаче не може да не бъде регистрирано, че Народното събрание започва процедурата по избора след голямо закъснение. Двете места от парламентарната квота в Конституционен съд са свободни надлежно от ноември 2021 година и февруари 2022 година Досега по този начин не и не се стигна даже до подражаване на опит за запълването им. Ще станат 2 години, откогато Конституционен съд заседава с 10 съдии. Отварянето на процедурата в този момент, както и номинирането единствено на двама кандидати може да значи единствено едно - че това е резултат от политическия пазарлък. Най-малкото в сглобката. Местата в Конституционен съд очевидно са били на масата дружно с всички други свободни значими позиции в страната, които следва да бъдат раздадени. Щом Движение за права и свободи не се декларира намерено за парламентарен арбитър, несъмнено ще получи апетитни хапки подмолно. Или пък ще има позиции през Атанасова. Свикнали сме и на това. Има и друго. Твърде явно е съвпадението на приемането на измененията в Конституцията, които към този момент бяха атакувани пред Конституционен съд както от президента Румен Радев, по този начин и от Има Такъв Народ и " Възраждане ".
Изглежда все едно ръководещите бързат да си подсигурят 2 гласа.
Конституционният съд е основна институция в страната, а не просто арената, на която президент, парламент, основен прокурор мерят мускули. Той би трябвало да е категоричен бранител на правата и свободите на жителите. В това Конституционен съд има дълг за изкупване - за Истанбулската спогодба, за пола и така нататък С последните промени в Конституцията всеки редови арбитър може да сезира Конституционен съд по всяко дело. Вече има подобен случай. Така че конституционните каузи несъмнено ще се усилят. Дали качеството на работата на съда ще се усъвършенства - следва да забележим. Всеки път, когато си кажем, че по-лошо няма накъде, се оказва, че дъното е безгранично. Явно също като търпението на обществото.
Източник: bulnews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР