Не се очаква новите търговски мита на САЩ да окажат

Не се чака новите търговски мита на Съединени американски щати да окажат значителен отрицателен резултат върху българската стопанска система, а в случай че има подобен, то той ще се усети от бизнеса у нас с лека веселба. Това сочи пролетният макроикономически обзор на " Банка ДСК ", предава Българска телеграфна агенция.

Според разбора на банката, българската стопанска система показва резистентен напредък макар несигурността.

Ефектите от новите мита на Съединени американски щати ще бъдат непреки, тъй като България няма огромен стокообмен със Съединени американски щати (2-3 % от всичкия износ). Негативните резултати са свързани с търговски сътрудници на България в лицето на Германия и Италия, които попадат в листата на " потърпевшите " от митата. Автомобилната промишленост и машиностроенето са секторите, които се чака да бъдат наранени, защото митата на Съединени американски щати са ориентирани главно към промишлеността. Според разбора позитивното от тази турбулентна обстановка е опцията, която се отваря пред търговията на Европейския съюз и България да разширят своя географски взор.

Банката отбелязва, че през миналата година българската стопанска система показва засилен стопански напредък, който е един от най-високите измежду страните членки на Европейски Съюз. В резултат на това конвергенцията с европейските междинни равнища продължава, въпреки и изискванията да разрешават по-бързо " съкращаване на дистанцията ". Към края на 2024 година българската стопанска система отбелязва растеж от 4,1 % спрямо 1,2 % за еврозоната.

Спадът на инфлацията и повишаването на приходите значително предопределят мощното показване на частното ползване, което се чака да продължи да поддържа икономическия напредък в средносрочен проект. Приносът на общественото ползване към растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) остава безпристрастен, само че с очакване за позитивна промяна най-много заради растежа на разноските за защита и сигурност, написа в разбора. Вътрешните политически разтърсвания не позволяват разрастване на дълготрайния капацитет на капиталовата активност в страната, означават от макроикономическия екип на банката. " Банка ДСК " предвижда действителният растеж на Брутният вътрешен продукт да доближи 2,8 % през тази година, 2,7 % през 2026 година и 2,9 % през 2027 година.

Въпреки релативно ниските равнища на инфлация, натискът върху цените се задълбочава, като се материализират някои отрицателни опасности. Влошаващата се интернационална среда, дружно с локални отрицателни събития, водят до растеж на инфлацията и към края на март тя към този момент е на равнище от 4 %. В допълнение, нарастването на цените на електрическата енергия, водата, акцизите и хлебните произведения, усилиха инфлацията при започване на годината, се показва в разбора. Прогнозата на институцията е годишната инфлация (според националния измерител - показател на потребителските цени) да доближи 2,9 % през тази година, 2,5 % през 2026 година и 2,2 % през 2027 година.

Банката отбелязва, че България от ден на ден съставлява интерес за задграничните жители, които се заселват у нас. Данните за 2023 година демонстрират, че имиграцията напълно компенсира другояче намаляващото население на страната. Близо 60 000 души са се заселили у нас, като главната причина за това е работа.

Лятото на 2025 година е повратна точка за държавно управление и евро, като по всичко проличава, че крайната оценка за България ще бъде позитивна по отношение на това дали е подготвена да се причисли към еврозоната при започване на идната година, считат от " Банка ДСК ".

Частният бранш по-скоро е подготвен, държавният дава сходни индикации, а оценката през юни наближава. Прокарва се безпокойство за дерайлиране на държавния бюджет, който към този момент е признат и не се позволява да надвишава 3 % от Брутният вътрешен продукт. Допусканията, които са внедрени в бюджета най-вероятно няма да се материализират и от двете страни на салдото - приходната и разходната част, се показва в разбора.

Според банката, като цяло кредитирането в България се радва на удобни макроикономически условия. Банковият бранш остава мощно капитализиран, с висока ликвидност и с положително потребителско държание. Секторът ще бъде в допълнение ликвидно подсилен след приемане на еврото по линия на минималните наложителни запаси, които от 12 % ще паднат на 1 %.